От вчера се правя на улава, само и само да постигна мечтаната утопия - вкъщи -> на топличко -> диванчето -> книжката и чай с бисквити за разкош, необезпокоявана от когото и да било. Не знам 'що не ми влизат в положението при все, че на всеки мечтата му в събота на(след)обед е главно да мързелува, а ако прави нещо е само, ако то е много, много любимо и увлекателно. Ако ме разбираха, нямаше да се налага да играя театър "Сълза и смях" с повод и без повод, пък и... по дяволите, кой нормално разсъждаващ човек иска да излиза навън в тоя студ!?