... Спомена за вчерашната случка ме преследва. Не ми дава мира и не мога да мисля за нищо друго. Чувствам се виновна. Но това... Това е едно много сладко чувство на вина. Затварям очи и го виждам. Усещам го. Него и парфюма му. Чувствам устните му върху моите и не искам да отварям очи за да задържа мига още поне за малко. Един човек ми има доверие, а аз го предадох и продължавам. Не само с мислите си, но и вече с действията си. Но виновна ли съм? Аз съм просто едно крехко човешко същество тичащо след своите желания.
Опита идва с грешките. А аз допуснах много - признавам си. Само се моля това да не е грешка...