Поуспокоих се вече, но още ми е едно никво ... Някаква смесица между гняв, чувство за вина, срам, задоволство и за капак адски много ми липсва мъжо ;( Бахти как не ме се спи сама ... как искам пак да се гушна в него и така да заспя, ама на няма ... Надявам се утре да съм по добре.