Шоколизирана, леко мързелива, но и леко игрива.
И тази нежност, която сякаш само неговата поява може да извика. Тихо спокойствие и изгаряща топлина, които ме карат да му позволявам да се приближи. Усещане... За онази тръпка, от която имам нужда. Сигурността, която той ми донася. Радостта, която ми показва докато ме учи пак да обичам, да мога да съм безгрижна, усмихната и себе си.
Шоколизирана от любов.
Влюбена в "малкото" ми лично бедствие, умиротворило земята под краката ми.
Последно редактирано от d3viL : 02-09-2012 на 12:10