По-рано имах ебати отвратителния пристъп, не можех да си поема въздух и се задушавах, което допълнително ме панира и ме накара да го ударя на размисли за разни неща.
Като изключим кратките екшън моменти, умирам от скука. По-рано се чудех дали е възможно буквално човек да умре от нещо такова. Не мога да излизам, не мога да пия, не мога да пуша... Мих чинии, пусках прахосмукачка, подреждах, после преподреждах, гледах филми, почнах да чета книга, после втора, говорих по телефона... Заточена в нас, имам цялото време на света, за да свърша всичко, за което досега не съм успяла, а... не искам. 'Щото като свърша всичко вече наистина няма да имам какво да правя и ще се побъркам.