Не съм добре. Тая история с университетите изглеждаше далеч по-лесна, отколкото е в действителност.
Сърцето ме тегли в една посока, хората ми казват, че не е добре; чудя се правилно ли ще е решението ми или не. Не искам просто така да отида някъде си. Ако нещото не струва, какъв е смисълът.
Пак ме боли коремът, което допълнително ме разстройва и някакво състояние, подобно на депресия, ме е обхванало днес. Маминка офейка нанякъде, а исках да ми помогне със СВ-то, докато все още имам мерак да бачкам лятото. Ако продължи да ми протаква нещата обаче нищо чудно ентусиазмът ми внезапно да се изпари.