Уплашена. Объркана. Облекчена. Спокойна и едновременно с това ядосана.
Дори не мога да си ги определя. Просто... имам нужда да си го излея някъде. Всъщност не мога напълно да осъзная какво точно се случи. Станаха неща, които не трябваше да стават... Имам неприятни пеперудки в стомаха. Само се надявам всичко да отмине възможно най-бързо. Дано да няма последствия. Писна ми... Нещата се нареждат и изведнъж- ПРАААС, идва ми нещо като гръм от ясно небе. Но сама съм си виновна, де, като съм патка... Дано, наистина дано, всичко да се нареди отново. И много се надявам да не ми се прецакат плановете. Реве ми се...