http://www.youtube.com/watch?v=gH476CxJxfg&ob=av3e

Мисля да се чупя тия дни. Скучно ми е, досадно ми е, губя си времето с глупостЕ, а мога да го използвам пълноценно за подготовка.
И... се чувствам безпомощна. Дразня се на цялата тая пошлост, суетност, на цялата тая мода да затъпяваш прогресивно и да се гордееш с това, дразня се просто 'щото осъзнах, че не знам как да реагирам при близки срещи с такива индивиди. Дразня се и на малоумния байганьовски манталитет "прееби другарче винаги, когато, където и с каквото е възможно", пренасян от села и паланки, разпространяващ се надлъж и нашир. Дразня се, 'щото напоследък твърде много ми идва. 'Щото съм принудена да се занимавам с разни неща, от които грам не съм заинтересувана, т.е това е едно допълнително губене на време и енергия за лудо, в бонус - въобще не ми се оценява труда(добре дошла в реалността, както се казва), а получавам грубо и пренебрежително положение, налага ми се да общувам и с разни кретеноиди ден след ден, час след час и съм на път да стигна до оная критична точка, в която просто ще зарежа всичко.
Нямам търпение да свърши целия тоя цирк и най-сетне да имам време само и единствено за себе си, за да правя всички любими неща, за които в момента не ми достига ресурс и да се срещам с хората, които обичам и безумно много ми липсват в момента.