Носталгия и едно чувство на... завършеност? Липсваше ми миналото, хората в него, преживяванията. Но вече не. Вече гледам с усмивка назад, благодарна за това, в което ме превърнаха и наясно. Наясно с фактът, че нищо от това е било няма да бъде. Наясно, че даже в даден момент да се озова със същите хора на същите места нищо няма да бъде същото. И глупавите надежди ги няма, и нереалните очаквания също. Трудно ми беше да се откажа от представите за онзи happy ending в главата ми, но така е по-добре. Олекна ми.