ДНЕВНИК: Как се чувствате vol. 21

[Blab]

уморена съм. слушам остава. обичам и не знам защо. обичам и знам, че това няма никакво значение. чувствам се незначима, толкова мъничка, като карфица, изпусната на пода, която никой не вдига, защото носело лош късмет. мога само да ранявам, за да ме забележат. а не искам. да ранявам, не да ме забележат.
като по-малка, когато започнах да се уча да обичам, си мислех, че най-трудното, най-смелото, Нещото, което категорично оформя нещата, като панделка около подарък, е актрикулирането на чувството. сега не знам кое е ключето. не знам дали изобщо има ключе. не съм го измислила. но съм сигурна, че думите са само камъчета, които удрят по обувките, като песъчинки в безкрайността. а толкова силно искам да знача, че чак ме боли.

[NambyPamby]

Ох, Блаб толкова хубаво го е казала! Завиждам мъничко обаче, защото колкото и да е убиващо да не ти отвръщат на чувствата, по-лошият вариант е въобще да нямаш такива към никого и нищо. Бленувам да знача, а същевременно ме е страх. Старае се всячески момчето, търпи ми глупавите настроения и не се отказва(а докога ли?), обаче мен ме е страх да го допусна до себе си. Не знам дали това е някакво интуитивно чувство, на което трябва да се доверя, или просто съм бъзла и съм решила, че нещата от миналото могат да се повторят...
Разсъждавам си, ей така, машинално, че и без това си нямам работа, пък ми е каша в главата. Така или иначе съм си обещала нищо да не правя засега и да изчакам с времето нещата да се избистрят.