Объркано ми е. Знам, че съм права и няма да отстъпя, но на моменти се чудя дали пък не прекалявам малко. Всичко можеше да се нареди много по-бързо и лесно ако някои хора бяха по-съобразителни.

Имам томове за учене, сума задачки за вършене, документация за изготвяне и недостатъчно време, а аз се чудя как да отлагам всичко за последния момент. Да идва другата седмица и да си влизам в релсите, че не се понасям вече. Явно колкото повече време имам, толкова по-малко неща върша.

И е тоооолкова хубаво когато усилията ти бъдат заслужено оценени, както от преподаватели, така и от колеги. Ego boost-а от вчера беше добре дошъл.