Нямам търпение за 22-ри.
Днес съм изключила от мислите си училището, приятелите, уроците, семейството, задълженията... всичко. Абсолютно всичко. Единственото, което ми се върти в главата е НЕДЕЛЯ. Неделя. Неделя. Неделя. Нямам думи, с които да опиша колко много надежда се спотайва в мен за този ден. Единственото, което знам е, че ще е тежък и изпълнен с вълнения ден. А пък дали краят ще е хубав или не, това не знам. Но се надявам на първото. Много се надявам.