- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Проблем с близостта
Така ... знам, че много от вас ще започнат да се присмиват и да пускат глупави шегички, но наистина имам нужда от съвет! Досега не съм имала гадже, а предложения, флиртове и т.н. не са липсвали. Проблемът ми е, че щом някое момче започне да се държи по-специално с мен, аз се отдръпвам, избягвам всякакъв контакт занапред с него ... просто се панирам и не знам как трябва да постъпя, а после съжалявам, че не съм се оставила нещата да се случат .... Какво да направя? Как да преодолея това? Благодаря ви за вниманието!
Осъзнала ли си от какво те е страх всъщност? На колко си?
Welcome to the Jungle...
Това с близостта ми се струва само на повърхността, т.е. външната част от проблема. Нещо вътрешно го е породило. Това ме вълнува.
Welcome to the Jungle...
Сподели на колко си години, имала ли си някви сериозни проблеми в миналото, които да доведат до психически травми (някой да ти е посягал физически, сексуално или нещо подобно). Тоя страх едва ли се е появил току-така.
Welcome to the Jungle...
Родителите ти строги и консервативни хора ли са ? Какво им е отношението към любовтта , секса ? Говорите ли си за това ?
If A is a success in life, then A equals x plus y plus z. Work is x; y is play; and z is keeping your mouth shut.
ох, понеже и аз трудно се доверявам (на хората изобщо, не само на мъжете), наскоро ми хрумна, че може причината да е изоставилият ме баща. //един вид - щом човекът, от когото си част, не желае да отдели и минута от времето и малко енергия да сподели и миг от живота ти, откъде-накъде някакъв непознат/познат/пр. ще проявява интерес, какво остава за задълбочен такъв и отдаване. лично аз се чувствам недостатъчна, недостойна и явно на подсъзнателно ниво не желая да губя ничие време със себе си.
ПП: това не го споделям, като проява на съчувствие. просто, за да разбереш, че за всяко чувство/поведение си има първопричина.
Не, не бих казала, че са строги. Смисъл такъв, строги в рамките на нормалното. Не са ми казвали неща от рода на "Не ти разрешавам да имаш гадже.", напротив. Може би все още не искат да приемат мисълта, че постепенно се отделям от тях и аз не знам. Но не мисля, че проблемът идва от тях ...
Идеи как мога да премина през това ... ?
Какви са отношенията с приятелите ти? Имаш ли такива, които чувстваш достатъчно близки, за да им се довериш по този въпрос и да го обсъдите?
Welcome to the Jungle...
Явно няма особен резултат от тези ваши разговори. Мислила ли си да се обръенеш към специалист (психолог)?
Welcome to the Jungle...
Не нямах предвид да ти забранят, имах предвид това дали няма да ти е стеснително на теб ако им кажеш , че имаш приятел и страх от това да не го харесат и ти да страдаш . А ако не може би просто си прекалено притеснителна и срамежлива , опитай 1 път да се сближиш повече с някое момче ,което има интерес към теб от опита който ще натрупаш ще успееш да си отговориш на много въпроси !
If A is a success in life, then A equals x plus y plus z. Work is x; y is play; and z is keeping your mouth shut.
Воаля , ето че стигнахме до корена на проблема , дори ти да не смяташ че е това, аз съм убеден . Сега преудоляването му вече е друга ракия и вече се изисква усилие от теб да го преодолееш това . И междодругота срама си е до 1 степен страх , страх от това да не ти се смеят подиграят и.т.н..Ще го преудолееш само ако си фанеш някои .
If A is a success in life, then A equals x plus y plus z. Work is x; y is play; and z is keeping your mouth shut.
Да мисля си че това е проблема , тъй като съм го срещал и при други хора![]()
If A is a success in life, then A equals x plus y plus z. Work is x; y is play; and z is keeping your mouth shut.
ДаркТемплар е прав - страхът от близост се е породил от нещо.
Аз съм същата - много трудно се доверявам на някого, макар да съм приятелка и да се държа добре и да се разбирам с всички, малко са тези, които са ми много близки. И знам защо е така.
Ще се намери човек, който да те накара да забравиш за този страх и да излезеш и опиташ, вкусиш света. Все пак, имай едно наум, че не всички хапят. Дотогава, излизай, поемаи рискове, опитай се да се пребориш с този страх.
Риск печели - риск губи.
Просто наистина се отпусни и не му мисли много. Няма от какво да те е страх, срам и тем подобни. Наистина , рано или късно ще дойде човека , с който няма да имаш такива проблеми.
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥
Да и аз съм така. Но при мен проблема е защото се смятам за безинтересен![]()
Трупай познания, за да станеш интересен и по-уверен, че ще си в час с много теми за разговор. Погледнете се в друга светлина. По-добра светлина. Няма лошо да мислиш, че си добър в нещо, ако наистина си добър. Тва не значи, че си надут или някакъв си там, щото съм почти сигурна, че заради тва имате ниско мнение за себе си- за да не кажат хората, че се надувате и т.н. Жегва ви тва нещо. Може би.
Писането помага. Хващаш един лист и пишеш всички позитивни качества, които мислиш, че притежаваш и започваш да работиш повече по тях. И ако нещо не ти харесва и искаш да го промениш, се стараеш това да стане както на теб ти харесва.
Важното е да се чувствате добре в кожата си. Самочувствието и увереността сами ще дойдат.
Първоначално написано от antifashionshit