ох, понеже и аз трудно се доверявам (на хората изобщо, не само на мъжете), наскоро ми хрумна, че може причината да е изоставилият ме баща. //един вид - щом човекът, от когото си част, не желае да отдели и минута от времето и малко енергия да сподели и миг от живота ти, откъде-накъде някакъв непознат/познат/пр. ще проявява интерес, какво остава за задълбочен такъв и отдаване. лично аз се чувствам недостатъчна, недостойна и явно на подсъзнателно ниво не желая да губя ничие време със себе си.

ПП: това не го споделям, като проява на съчувствие. просто, за да разбереш, че за всяко чувство/поведение си има първопричина.