Глава 4:
Един случаен ден Вероника скучаеше вкъщи и реши да провери facebook-а си. Имаше покана за приятелство...когато я провери видя едно познато име..име което я накара да изтръпне точно както преди време...Да това това беше той...Наистина тя го бе забравила, доказателство за това беше, че дори не беше разбрала че я е премахнал от списъка си с приятели.Какво друго можеше да направи освен да приеме поканата..Разглеждайки снимките му хиляди спомени я връхлетяха..и когато отново видя усмивката му.... изпита ужас,страх...от това, че може би само се е залъгвала че го е забравила...И точно в този момент получи съобщение..и да както си мислите беше от него...
-Здравей! Забравихме се..
-Здравей...Как можеш да ме забравиш при положение че никога никога не си забелязвал съществуването ми ..
-Какво имаш предвид...
-Няма значение...обърках се
-Как си?....
И така от ден на ден тези чатове ставаха все по задълбочени и чести...Това я плашеше толкова много.Та защо чак сега..когато живота и беше толкова подреден,когато имаше истински човек до себе си...Не беше ли вече твърде късно за това "Здравей!" И защо по дяволите беше решил да и пише...може би защото вече приличаше на момичетата с които той се занимава..красиви..гримиран и..Никой не знаеше, но беше факт след 2 години мълчание той се сети за съществуването и..Какво целеше..?! В всеки чат той я убеждаваше че се е променил, че наистина иска да има нещо с нея. Но тя не беше от тези момичета..та нали имаше приятел когото обича...всеки ден се измъчваше че предава очите, които и вярват...Един ден в един случаен чат с него ,незнайно как дори за нея тя се съгласи да се видят. Беше готова доста преди уговорения час...беше толкова развълнувана ..не се беше виждала така от толкова много време...Вървейки към мястото на срещата краката и трепереха..хиляди мисли минаваха през главата и...И момента когато го видя да стой пред нея..толкова близко, колкото винаги е мечтала...с същата онази прелестна усмивка ...Доста дълго време се колебаеха къде да отидат, защото времето беше студено ,а пък и никой не трябваше да ги вижда заедно...Той я покани в тях, но това вече беше доста извън границата за нея..Решиха да отидат в кабинета на баща му...Говориха си за хиляди неща и в един момент тя усети как се приближава до нея....как би могла да устои на устните за които беше жадувала толкова дълго..В този момент забрави за всичко и всички и просто го целуна...После продължиха разговора и той каза нещо което я нарани
-Само ще те помоля...недей да се влюбваш в мен, това ще бъде най-голямата ти грешка...Аз съм човек, който може да те направи щастлива за час,два и после да изчезне със седмици...Съжалявам но аз съм такъв.."несериозник"..не обичам да влагам чувства...просто не е в мои стил..Не искам да разваляш връзката си заради мен..та аз не мога да ти дам нищо повече от това..
След този разговор тя осъзна ...Той не се беше променил, беше същия красив сърцеразбивач...,но мечтата и най-сетне се осъществи , но наистина ли беше това за което мечтае...или се бе превърнало в фиксидея. Какво можеше да направи сега да остане с приятелят си и да забрави. така наречената си мечта.., да продължи тази тайна връзка ако въобще може да се нарече така ......Е какво бихте направили на нейно място...бихте ли се отказали от мечтата която почти сте сбъднали....Ами той защо го прави...защо както сам каза не обича да влага чувства..?