Пренебрегваш нещо. В едно взаимотношение отговорността винаги се поделя 50 на 50. Т.е. ако някой мен ме мачка, бие, унижава и т.н. до огромна степен аз съм отговорен за това, защото съм настроен да заемам позицията на жертва и съответна съдбата ми донася 'мъчители', за да науча някакъв кармичен урок. Съответно понякога съм и от мъчителите, просто може за да компенсирам собствената си слабост, заемайки друга позиция, която ми е достъпна на този етап.
поне това е моята философия
И днес постоянно бивам мачкан, но това е защото аз го позволявам, не защото еди-кой си ми контролира живота. Докато сам не се освободя от собствената си настройка тип-жертва и слабак няма да се промени външния ми свят квото и да направя.
Някои хора се раждат с цел да са насилници, просто отново за да осъзнаят себе си и да се освободят от някакъв заряд, който им контролира поведението. Мъчителя не е по-силен от жертвата си, и двамата са еднакво пленени от емоциите си и съответно се лутат м/у двете крайности. Докога обаче е въпросът?
*Не изказвам всичко това като неоспорима истина, това е просто моята интерпретация и гледна точка за нещата и всякакъв спор би бил излишен, благодаря.