Дълго ще е.Който не иска да се занимава- проблемът е негов.Щом съм опряла до форума, значи имам какво да излея."x"-е горе в ляво.

На 21 съм.Приятелят ми също.Не пиша често, но който помни някои мои теми - приятелят ми учи в чужбина(също да се пестят критики за връзка от разстояние.Успяваме вече 2 години, so..) .Сега се виждаме на 2-3 месеца, което е добре и имаме възможност. Проблемът е , че когато си е в България живеем заедно, с майка му и баща му.Не е проблем, апартамента е голям, аз си падам малко срамежлива и ме е срам да се виждам с тях иначе се отпускам и си говоря като ми се налага да стоя с тях по-продължително време в една стая.С майка му нямам проблеми- има си кусури жената , не спрямо мен, спрямо самата себе си, но не я обвинявам.Съжалявам я.

Баща му.Б-О-К-Л-У-К.- в пълния, прекия и преносния и какъвто искате смисъл на думата.Първо реших, че нещо се е скарал с приятеля ми и затова се държи така, но слушайте:

1.Преди приятеля ми да замине за първа година в Англия, баща му го накара да подпишат договор, в който се казва, че бащата дава на сина еди-каква-сума пари за обучението му , но приятеля ми ще му ги връща, в срок от 10 години при еди-каква лихва , като вноски в банка. Реакцията ми няма да я описвам.Потресена отвсякъде.За какво гледаш 20 години детето си, даваш му от залъка си , за да те гледа като остарееш, да възпиташ достоен мъж, на който знаеш, че можеш да се повериш в последните си дни, нали?Е, да ама, не- Презастраховката е на първо място за шибания татко.Страх го е, че приятеля ми щял да стане много влиятелен след като завърши и да му превземе фирмите... 0.о

2.Шок 2.Изпращам го аз есента на летището.Сълзи капят както си му е реда.Двете с майка му сополиви кифли, как да си го изпратим.Баща му изтърсва: "Дай да ти снимам бордната карта, ако се разбие самолета да си търся обещетение"- с цялата сериозност която може да поберете в един гласов тембър.Няма да ви казвам как ми се искаше да го навра в кошничките за ръчния багаж.

3.Шок 3. Накара приятеля ми да си направи в Англия застраховка "Живот" , че "Ако умреш и аз да получа някой лев- за кво съм те гледал толкова години-пари на вятъра ще са били тва". Резултата е договор със застрахователна компания обещаваща крупна сума на татенцето в случай на , не дай си боже,приятеля ми почине...СМЪРТ, забележете, не болест или тежко здравословно състояние..

Шок 4 - Беше преди няколко дни , пак се изпращаме на летището.От предния ден говорим как ще хапнем в някое крайпътно Хепи, хем да убием време.На сутринта тръгваме, след около час и нещо вече сме до въпросния обект, когато баща му спира колата, приятеля ми казва: Аз май не съм много гладен, не знам...може да не си поръчам голяма закуска.. Дъртия нещо го прихвана запали колата и тръгна пак по магистралата с думите: Щом не си гладен, няма да ядеш.. Всички скочихме: ама как така, недей сега така..Отговор:"няма бе, той не е гладен.Няма да яде".. До София ми поомина, когато предложихме на влизане още, да не тръгва за летището, а да продължи 2-3 км нататък и да хапнем нещо набързо в Мола.."Нямаме такъв РЕЗЕРВЕН план- ще стоите и двамата гладни, след като сте неорганизирани" Те тук вече ми кипна..Аз неорганизирана?Какво съм казала АЗ, че станах неорганизирана.Този определено не ме познава..Щях голям скандал да вдигна но си замълчах.Разплаках се от гняв.Продължението на историята не е важно , а само това, че качи сина си на полет който е 3 часа , без да е ял, не броя другите 3 часа, в които приятелят ми ще трябва да се добере до въпросния град, в който учи, за да може ЧАК тогава да се наяде като хората...


Майката няма думата.Тя е безгласната буква.Смее ли да каже нещо милата.Тъпака ще и вземе фирмите и ще я прати на село да си копа.. Приятелят ми не може да го понася.Говорят си на фамилии..Стоически го търпи и не му дава да разбере , че го наранява, защото сякаш усеща как бащата се кефи, че на сина му не му е яко.И премълчава и горделиво и инатливо се съгласява с него.Един вид му прави на пук.Тази година чакаме , дай боже, да го вземат в голяма фирма на стаж, да се разплати с баща си и да го отписваме от евентуалното ни бъдещо семейство, за което мечтаем, ама как да мечтаеш, като ако се разчуе, баща му и на мен договорче ще ми даде да подпиша...(ще подпиша ама, през трупа ми..)


Дайте съвети, скоро ще се видя пак с баща му, тъй като аз ще летя и искат да пращат багажи по мен.. Какво да правя, опитва се и на мен да ми повишава тон, а аз си мълча, защото така съм възпитана.. Не мога да го дишааам..Не мога и да наддигна глас- все още не сме семейство с приятеля ми..


Не знам какво си мисли тоя човек..Май само за пари..Ама в гроба няма да ги вземе със сигурност..

Не издържам.Виждам, че това мъчи и приятеля ми.Моля за мнения.