Благодаря на всички за сериозните отговори.Ще се опитам да отговоря на всеки по отделно да дообесня нещата.Първо, бащата като цяло гледа като на инвестиция на сина си.От малък го използва за нещата във фирмата , които го мързи да свърши и приятеля ми се съгласявал.После се появявам аз , той ми разказва, как бил във фирмата , как правил не знам си какво, как щял да помага за някаква сделка на баща си...После влязох по- надълбоко в ситуацията..и почнах да му давам акъл.Той поосъзна някой неща.Като ми каза за първия договор буквално изпищях!:"няма да подписваш нищо, чуваш ли!?"- викам му, той казва: "Мислих да не подпиша, но той каза , че няма да ми даде пари за обучението ми и ще си тръгна за Англия с ей тая тениска и с ей тия дънки и друго от него няма да видя..."Няма коя банка да му отпусне заем 30 бона , като е неплатежоспособен.Чат-пат намира някоя работа в Англия..Веднъж му плащат, друг път не.. Не са сигурни нещата.Говорих с нашите да помагат- ние сме финансово- винаги на ръба..нищо не е сигурно в месеца, но сме задружни не си говорим на фамилиите, нашите и последните си стотинки са давали за мене.. Казват , ако загрубеят нещата са готови да помагат , ама да бягаме далеч от баща му.Когато се запознаваха, баща му ги гледаше арогантно, тактично споменавайки, че не сме на социалния му статус и е въпрос на време да се разкарам от сина му, щото, аджеба съм недостойна...Баща ми тактично го прати на майната му.

Баща му непрекъснато продължаваше да му иска услуги, платени разбира се, но казах на приятеля ми да има достойнство и да отказва, като му намеква, че след заминаването му в Англия , само шибания договор за заем го задържа при него..Последната им караница беше, следната: Татинко иска приятеля ми да направи проучване за някакви оферти за стационарни телефони, че вече не го кефела сегашната..Приятеля ми се консултира с мен , казвайки ми, че не иска да го прави, че не е длъжен. Викам му, точно така.. Приятеля ми му казва: Не живея вече тук.Не ползвам този телефон.Няма да ти правя проучване.Имаш интернет.Сядаш, гледаш, избираш.Обяснявайки му това абсолютно спокойно , защото приятеля ми е въплъщение на спокойството, баща му изпада в нервна истерия:"ЗА кво ли изобщо те карам да правиш нещо за мен, знаеш само да ми ядеш тука и да с***ш..(аз съм в другата стая , чувам всичко).. на което приятеля ми пак със завидно спокойствие казва: Казах ти, няма да го направя и си излезе от стаята..Последици - не си говорили с дни ..Тва малкия дявол дето се вика.Така, че не е опира до това дали приятеля ми си има топки или не.

Нямам право да се бъркам, знам, но когато за първи път , въпросния се опита да ми повиши тон, истерясах и исках да му покажа, че с мен така не може да се държи.Избухлива съм, емоционална съм и малко ми трябва , достатъчно е някой да драсне клечката.

Казала съм на приятеля ми , живот и здраве, като отида за магистратурата в Англия и всичко е наред, почваме работа, до година, две му се изплащаме и да забрави за мисълта, че ще види евентуалните си внуци някога, някъде..Ако трябва , много ми се иска и аз да му помогна с изплащането ( знам, че приятеля ми няма да се съгласи), за да го разкараме кретена по бързо от живота ни.

Не рядко се е случвало да се караме заради баща му.Приятеля ми ме успокоява, казва: Не се нервирай той е такъв, скоро всичко ще свърши.. Мда- викам си аз- като му сложа цианкалий в храната всичко ще свърши мхм...

Благодаря на всички , остава по-малко от година и половина да отида вече официално при него и да се захващаме не с нашия живот ами със заема .. , че има клауза "при евентуална смърт на заемателя, съпругата изплаща останалата част на заема" - или нещо от този сорт..Абе всичко при бащата опира до смърт- сакън да не остане без пари от, недай си боже, евентуална такава...