Гледай сега ..хубавичко.Имотите са на семейството ми, от което съм част и аз.Достъп до тях все още нямам.Не са намерили за добре- не са ги продали, че да се видим в пари.Не дължа повече обяснения.Същото важи и за приятеля ми.Не са наши имотите , както си му е реда, остават на нас един ден, след много време.Живи и здрави да са родителите ми още много време, нищо лошо не съм казала.

По кое съм разбирала , кой бил беден и кой богат?Ха!Не съм му се ровила в портмонето, нито си ги избирам с конкурс, задавайки въпроса: Как ти е социалния и финансовия статус?!Що за глупост, извинявай??Тука въпроса опира до отношението баща-дете, което за мен е абсурдно, и в моя конкретен случай обяснявам, как бащата е материалист в случая , а не да ми се обръща темата как аз му искам имотите.Логико!Точно както го е описала SisiStrange, търся начин да се справя с проблема, избягвайки далеч от въпросния персонаж...Шефът, който според теб , ще се държи лошо с мен, няма да ми става евентуален роднина, че да ми пука, какво прави. Милиони пъти съм говорила с приятеля ми на тази тема- не желае контакт с бащата!Зависим е от него , заради подписаното листче хартия.Говорили сме безброй пъти как след като му мине давността, този човек не съществува за нас по никакъв начин.

Аман от разбирачи