Здравейте. Не вярвах, че някога ще прибягна до вашите съвети, но уви - наложи се поради непредвидена ситуация. С него сме заедно от близо половин година, като всичко между нас вървеше добре почти през цялото време. Случи се така, че ноември месец близо три седмици не се бяхме виждали, а и рядко си писахме, защото както беше казал: "не му било до никого". Приех това и търпеливо си чаках. Той беше в такова лошо настроение дълго време и аз няколко пъти му зададох въпроса "Какво се е случило". Отговор - "Не ми се говори за това". Разбрах, че нещата тръгват на зле и приех идеята, че вероятно ще се разделим. Затова следващия път, когато се видяхме /по негово желание/, го избъзиках: "А, тебе май те познавам отнякъде, чакай да се сетя..." и нещата неусетно отново потръгнаха и бяха по старому. Така и не разбрах каква е причината за меланхоличното му настроение по-рано. Но така или иначе, не исках да се обръщам назад, понеже всичко си вървеше... Коледа, подаръци, обещания... сещате се. И така до миналата седмица. Вчера разбрах, като си писахме, че отново не му е до нищо, до абсолютно никого, само че този път думите му завършваха с "Трябва да поговорим, имам да ти кажа нещо в очите." - аха, викам си. Явно нещата са сериозни и иска да ме скъса. Първите десет минути от изявлението му бях шокирана. След това обаче си казах - окей, явно си го е решил. Това, което не мога да си обясня, е колко бързо се промени поведението му - без индикации, без предпоставки, без нищо - сякаш изведнъж тупнах отвисоко без и да заподозра. Естествено, не мога да бъда напълно сигурна дали той има предвид време за размисъл или наистина раздяла, но съм по-склонна да мисля песимистично. Не мога да осмисля как допреди седмица не беше показал нищо, ама нищо - ако просто не му се занимаваше с мен вече, щеше да ме разкара още преди празниците. На някого от вас да му се е случвало да си има работа с такава учудващо рязка смяна на поведението? Да уточня - никога не сме се карали, /да, съвсем сериозно/, винаги сме били в добри отношения и сме се подкрепяли един друг, когато отсрещният човек е имал нужда... Просто не мога да проумея тази внезапна демотивация и причините за нея.
Ако някой има идея, моля, да сподели. Вярно е, че не може да се гадае, но все пак - трябва да съм психически подготвена за развоя на събитията, преди да го видя /вероятно ей така от въздуха за последно/.

ПП: На 16 съм, той на 18.
Без груби коментари, моля. Ще се радвам на мнение.
Ако имате някакви въпроси, питайте.