Цитирай Първоначално написано от AliceDied Виж мнението
Не още - в момента само гадая. Днес уж щяхме да се видим, за да "поговорим" (по неговите думи: "Не съм достатъчно долен, за да ти го кажа в чат."), но той нито се е разбирал с мен по-нататък за час и място, нито нищо. Само удължава безсмисленото напрежение, по мое мнение. В думите му си личеше, че не му се занимава вече с мен. Просто ме учуди внезапната му смяна на настроенията - логично е като му омръзна, да ми даде някакв индикации, но той допоследно ми повтаряше колко съм била важна за него и дрън-дрън. Ето това не мога да го проумея - половин година на вятъра. Сега остава само той да се навие да говори и да си каже всичко, та да се приключва, че взех да се изнервям.
Според мен няма какво да гадаеш толкова. Той ти го е казал направо.

Точно това прави. Удължава напрежението. И го удължава, защото не е сигурен в това, което иска да направи. Страх го е.

Внезапната смяна на настроенията може изобщо да не е била внезапна за него. Особено след като сте нямали спорове. Подобни настроения се натрупват. Рядко може 2 характера да съвпаднат перфектно и да нямат ръбове за доизглаждане. Ръбовете се доизглаждат с компромиси и/или караници.

Когато обаче характерите съвпаднат се появява момента със "скучно ми е", защото във връзката няма предизвикателство. Този момент е добро нещо, но не и в такава ранна възраст - 16/18 години.

Ти трябва да решиш дали искаш да си го върнеш и да си отново с него, но трябва да знаеш, че ако се съберете пак, трябва да е наясно с неговата вина за раздялата. Защото във всяка раздяла има 2-ма виновни. Действията на един човек са подтикнати от тези на човека до него. Понякога са пресилени и преувеличени, но отново са резултат от действията на половинката му.

Въпреки, че ти изглеждаш доста спокойна и уравновесена, което ме кара да си мисля, че чувствата ти не са толкова силни, защото аз щях да съм в паника при подобна ситуация, ще те посъветвам:

Ако искаш да опиташ да си го върнеш и ако изобщо от негова страна има възможност за повторна връзка, седни, изслушай какво има да ти каже. Плачи, реви, тръшкай се, вричай се, кажи си каквото имаш да казваш - прави каквото ти е на сърцето и каквото ти се прави. Не сдържай емоцията си, но и не протаквай излишно процедурата. Тогава на момента, той няма да размисли. Ако размисли толкова лесно, значи изобщо е нямал намерение да късате, а просто си играе с теб, за да подсили интереса ти.
След като свърши първоначалната драма и шок, ставаш и си излизаш. Не приемаш приятелството, което ще ти предложи. В рамките на следващите 1-2 дни опитваш някакъв контакт, но не досаждай. Покажи намереният си. Ако можете, излезте за един последен разговор. Разкрий му душата си и чуй отговорът му. Като каже "Не", казваш "Добре тогава. Приемам решението ти. Приемам, че не ме искаш в живота си. Приятелството на този етап за мен не е вариант. Всичко добро ти пожелавам. Моля те не ме търси повече, защото имам нужда от пространство, за да подредя чувствата си. Когато съм готова да съм ти приятел, ще се свържа с теб." и си тръгваш. Оставяш го да си седи в заведението/мястото на което сте и да гледа как си отиваш. После изчезваш. Не пишеш. Не се обаждаш. Не си активна във Фейсбук.

Ако стигнеш до този етап, пиши пак и ще продължа да пиша.

Ако не искаш да се опитваш да го върнеш и всичко за теб е свършило, приеми приятелството му. По-лесно ще ти е да продължиш напред като имате някакъв контакт. Контакта постепенно ще намалее и изчезне след 1-2 месеца, но промяната за теб няма да е толкова рязка и шокираща, колкото ако нямаше контакт и ще можеш да се лекуваш много по-лесно.

Ако не ти предложи приятелство изобщо - майната му. Изчезни като в първия вариант, който съм описал. Така или иначе друг избор нямаш.

И не дълбай. Може да разбереш неща, които не би искала да знаеш.

"Това което не знаеш, няма да ти навреди."