Анализ на образа на Антигона

[awerw]

За понеделник ми е, знам, че тук сте добрички и ще ми хелпнете някак си ;дд

[awerw]

..................

[RainBerry]

Образът на Антигона


За „Антигона” древните зрители удостоили Софокъл с военно звание „стратег”. Днешната наша публика изпраща тази трагедия с възторжени, дълго нестихващи ръкопляскания. „Антигона” е близка на две общества зрители, между които стоят други две общества. Това значи, че тя принадлежи към вечните творби на световната литература.
Защото „Антигона” и днес задоволява нуждите на човека от поезия, защото днешният зрител открива в образите й прототип на своето време.
Един от незабравимите образи в трагедията е образът на Антигона.Софокъловата героиня сама определя пътя, който я извежда към нерадостна учест. И тогава старата версия на мита, според която героинята страда по наследство и тази която дава Софокъл се свързват само чрез един общ елемент-катастрофата на Антигона.
Само чрез катастрофата, защото обстановката на тази сцена несъвпада.
Старата версия осъжда Антигона заради нейния произход.Софоскъл, който следва смисъла на древния мит, не може да не обрече героинята си на гибел, но мотивира гибелта й с неговите лични качества и сила.
Антигона дръзва на подвиг , който не е посилите на женската природа.
По този повод сестрата на Антигона-Исеина-казва следното, когата славната героиня я моли за подкрепа: „И нека помним, че жени сме ний, и сила за борба с мъжете нямаме.”
Не случайно когата чува, че някой е извършил погребален обред над Полимите, Креон казва: „ Какво говориш! Кой е този дързък мъж!”
По-нататък той допуска, че не просто мъж, а мъжеа са престъпили неговата заповед.
Тези мъже-каза той- са стражите които недоволствените граждани са подкупили.
На него и през ум не му е минавало, че тази постъпка пренадлежи на жена.
Антигана се държи непоколебимо пред властника и твърдо посреща смъртната присъда която Креон изрича: „ Отивай в ада, любе! Жена неще ме води през живота.”
Но после тя се появява като нежно същество което жали за изгубената младост.
Това не е нито отстъпление от първоначалната концепция за образа, нито непоследователност в обрисуването на образа й.
Очаквайки своя горчив край Антигона не се разколебава от делото си.
Антигона не успява да намери съмишленици в своето дело, но тя самата се опълчва срещу Креон. За нея няма значение, че заповетта е издадена от царя.
Антигона е героиня в една трагедия, но оглеждайки се около нас можем да срещнем много като нея и сега.



--- От нета е, ако ти помогне.. ;d

[awerw]

вчера си го намерих, мерси все пак :*