любими черти

[LolaBunnyyy]

Какво са вас е приятелството? Кои са любимите ви черти във вашия приятел? Как той ви е доказал че може да бъде истнски приятел? Нека всеки от вас го опише ^^

[MojoJojo88]

Явно наистина си се вглъбила в тази тема, след като прочетох другата ти.
Приятелите не се избират по черти, а по сходство и доверие. Имам една единствена близка приятелка. И с нея станахме такива след година разминаване по коридора на училището и хвърляне на безумни погледи. Просто се заговорихме веднъж навън, докато пушехме. После ходихме на кафе, после пак...сближихме се, защото имахме допирни точки, имахме сходни интереси, сходен характер, една зодия сме, дори реакциите ни са почти еднакви. Доказала ми е, че ми е истинска приятелка, защото винаги е била до мен, споделяла е и лошото и хубавото с мен, помагала ми е и е получила същото в замяна от мен. Може да не се чуваме 2-3 седмици, и няма сърдити после.

[qkakukla2]

Офф моята най-най-най добра приятелка много ми липсва. С нея се запознахме преди 5 години, попринцип е българка, но отидоха да живеят в Италия преди 3 години, не съм я виждала, само си пишем.

Тя е красива умна винаги пази тайните, които й кажа споделяме си абсолютно всичко. Дори й разстоянието тя винаги за мен ще е приятелка, независимо дали ще си говорим по телефона или ще изгубим връзка за кратко. 2-те прекарани години заедно бяха незабравими, имахме общо хоби рисуването събирахме се или у тях или у нас и рисувахме. Правехме още много неща. Сега не губим връзка, всеки ден си говорим по скайп с часове, но нищо не е същото.

Много ми липсва нямам търпение да я видя, това лято ще си идва. Още от сега спестявам пари и мисля да я изненадам като отидем на шопинг, но не мисля, че ще събера достатъчно пари. Искам да събера около 400 лв - а аз само 100 съм събрала ;( ;(

[sladkalady]

За мен приятелството не съществува,особено това между момичета.Много пъти съм се убеждавала в това и продължавам да се убеждавам.Приятелството несъмнено е нещо красиво и нужно ,но само ако е истинско...

[MojoJojo88]

Знаеш ли, приятелство съществува, в истинската си и чиста форма, независимо от пола на приятелите. Но е двустранен процес. Ако винаги се обвинява другата страна, че нещо не е направила, за да стане приятелството истинско, значи проблема е и в теб (не конкретно в sladkalady, а по принцип). А човек, който казва, че не съществува такова приятелство, сам не знае как да бъде приятел на друг човек.

[anonymous708973]

Приятел е силна дума. Малко хора мога да нарека така. Общувам предимно с момчета.
Най-близката ми приятелКА живее в Бургас, по тази причина между нас няма никаква конкуренция, нещо, което винаги руши женските приятелства.
Много държа на нея, давам й съвети, защото има склонността да се забърква във филми. Добър човек е, ама наистина добър.
Освен това е страшно красива мацка, ако обърна резбата някой ден, заради нея ще е. :д

[Blab]

Какво са вас е приятелството? Кои са любимите ви черти във вашия приятел? Как той ви е доказал че може да бъде истински приятел? Нека всеки от вас го опише ^^

Всеки от приятелите ми ме привлича с това, което същевременно не мога да понасям.
Свободолюбие, освободеност, вятърничавост, свръхсоциалност, активност, лежерност, разпиляност...
Свръхемоционалност/чувствителност, настроения, крайна импулсивност, склонност към мании...
Самодостатъчност, богат вътрешен живот, работохолизъм, целенасочена свръх амбиция...
и т.н.

аз съм труден човек. много свой. на моменти се чудя как изобщо някой ме понася.
с някои съм пораснала, с други сме се срещнали в трудни моменти, с трети имаме сходни мечти или настройки на душата. но с нито един от приятелите ми не си приличаме. коренно различни хора, с разминаващи се гледни точки, интереси, вкусове. това през по-голямата част от времето ми допада, но се случва и да натежава. заради липсата на споделеност.

[DisappointedDreamer]

Приятел е силна дума. Малко хора мога да нарека така. Общувам предимно с момчета.

+1
Аз съм същата - винаги, още от детската градина момичетата не ме харесваха незнайно защо (винаги съм била тихо дете) и затова бях постоянно с момчета - борех се с тях, играех на игри с тях, ровех за насекоми с тях .

Имам една наистина добра приятелка, с която продължавам да говоря независимо от факта, че сме на 2000км разстояние една от друга. Виждаме се през празниците и през лятото. Винаги е била до мен.

Иначе най-добрият ми приятел, от 8 годишна възраст (сега ще правя 16) е момче. Страшно много спомени, винаги сме се подкрепяли, винаги бяхме неразделни, и все още сме.

Иначе общувам предимно с всички, познавам всички, просто с никoй не съм толкова близка. А с тези, които съм близка са момчета. Истински приятел се намира много трудно. Търси се с години. Понякога дори не се намира.

[xoxi]

Тайната на приятелството още не съм я открила.
Приятелствата, които аз завързвам са от странни по-странни за мен.
Една от най-близките ми приятелки не можех да понасям в началото. Когато се запознахме ме дразнеше с наивността си, прекаленото си любопитство, маниерите си... въобще всичко!! Повече от година-две бях с това мнение за нея, но на една екскурзия стана така, че двете бяхме в една стая. На втория ден вече бяхме неразделни. И аз все още се чудя как стана това.. и защо сега не ме дразнят тези черти в нея, които попринцип не понасям.
Имам и приятел, с който не можем да говорим. Нашите разговори започват добре и след втората минута започваме да се караме. Но пък ни е приятно явно, защото продължаваме да търсим компанията на другия.
Имам и приятели и приятелки, с които сме били неразделни в продължение на години, след това сме изгубвали контакт за още няколко години и сега отново сме неразделни.

Малко са хората, с които сме си допаднали още в самото начало и сме затвърдили приятелството си с времето, без караници и т.н. Тези хора са броят на пръстите ми на едната ръка и са ми безценни.

За черти в тях... нямам представа. Всеки е различен, всеки е индивидуален.
Имам приятели с коренно различни вкусове за музика, различни разбирания, виждания, стремежи, повече или по-малко житейски опит и т.н. Те ни си приличат помежду си, нито аз приличам на тях.
И наистина не знам защо сме приятели.

[Mirage3]

За мен е важно човекът да е отворен към нови приятелства, да приема нови хора и интересите му. Ако си свикнал само с определен тип хора и другите са някакви тъпи за теб, няма как да се сближиш с тях. С тези от класа ми просто си намирам общи теми, а с тези отвън даскалото - интересите ни ни свързват.