Защо продължава да ме търси?

[foolish99]

Изневерил си, осрал си се и тва е. За какво ти беше да се виждаш с бившата въобще? Тя ще търси всеки удобен момент да ти лапне хуя и да ти прецака връзката, така е и станало. Не можеш да живееш без да я виждаш ли? Нужда изпитваше да я виждаш ли? Какво е, обясни ми го, че моят мозък не може да го разбере. Животът ти продължава, а приятел с момиче, което те превлича НЕ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ. Приятел с бивша пък ВЪОБЩЕ, по никакъв начин НЕ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ. Може Вселената да не е безкрайна, може човешката глупост да не е безкрайна, както Айнщайн казва, не знам, не съм сигурен, но ако има едно нещо на тоя свят, в което съм сигурен, това е, че НЕ МОЖЕ да съществува приятелство между бивши. Всеки, който си мисли, че може, е заблуден глупак.

Изневяра - много лошо, изневяра с бивша - няма по-лошо. Просто приеми фактите - всичко е свършило. Отлепи се и от двете овце и започни на чисто като запомниш това, което ти казвам. Няма шанс за вас - чашата се е счупила. И не е кой знае колко трудно да си намериш момиче... една ти обърне внимание на теб и губиш звук и картина, че чак и не можеш да ги оставиш след това. Разшири си социалния кръг, интересувай се от нови хора и остави старите в историята. Така си развиваш живота и оставяш старото в спомените и живееш за бъдещето. Не се е получило и това е. Да беше мислил по-рано за последствията. И повярвай ми, знам какво е изкушението да изчукаш някоя чужда или бивша, на която всичките й рецептори водят към хуя ти. И как стана това, че тя е разбрала за изневярата?

Реализмът в това мнение е малко ненужен в случая.

Аз много добре осъзнавам това, което ти ми пишеш, а това за приятелството не е правилно. Просто трябваше да мине повече време, което време аз - нямах. Раздялата ми със Соня беше прекалено скоро, а и не беше точно "раздяла", защото реална причина за раздялата нямаше.

Напълно наясно съм, че контакта беше неправилен, но през изминалите години бях свикнал на някакво лично пространство и доверие от страна на партньора ми, което изведнъж го нямаше, а аз си го търсех. Търсех го само в началото, но после започна една лавина от обвинения за изминали неща и нападки и предположения от страна на Ася. Което пък ме подтикна да изневеря. Не се оправдавам с това последното. Просто казвам каква е причината.

Разбра за изневярата като ми седна на компютъра и ми прочете чата. Бях споменал там. С къв акъл...

Много забавно ми стана, когато при условие , че си виновен , се изкара като невинен и ангелче. Факта си е факт - тя е имала и все още има чувства към теб. Опитала се е да превъзмогне изневярата ти , но не се е получило и надали някога ще се получи. Ти сам си почувствал как я е боляло тогава , когато е разбрала.
Сега да й признаваш чувства, да се правиш на не знам си какъв - нищо няма да се промени. И ти няма да се промениш, поне не на този етап. Въобще не е трябвало да поддържаш чак такива близки отношения със Соня. И явно е разбрала , че това рано или късно ще се случи.

Та, щом ти досажда - защо още не си я блокирал ?

И не забравяй, че нещата са станали такива , само и единствено заради теб.

Къде съм се изкарал невинен и ангелче? А за това дали аз ще се променя - много мога да поспоря. Реално няма как и да знаеш, нали? "Хората не се променят" може и да е вярно, но при определени обстоятелства. В случая обстоятелствата позволяват промяна.

Ако Ася не беше ми навирала Соня постоянно в лицето, можеше и да не се случи. Аз се опитвах да се откъсна от Соня, но Ася непрестанно ми я натякваше и постоянно се карахме. Тя я намесваше във всеки спор и разговор. Със смисъл и без. АЗ не я споменавах изобщо. ТЯ беше тази, която я споменаваше.

Дори последния път като чатехме, ТЯ отново я намеси без никаква връзка. От чиста злоба.

Защо не я блокирам? Защото искам да се съберем. Ако не исках - щях да ѝ кажа всичко в очите и да я отпратя да прави каквото си иска и да решава проблемите си както намери за добре.

Това последното е все едно слушам Ася. "Ти си виновен". При положение, че съм признал вината си 8439014 пъти и не съм обвинил нея, въпреки, че и тя има вина, какво удоволствие доставя това постоянно натякване? Аз съм бил причината за раздялата, но не съм я накарал да тръгне с някой друг и да ме върти няколко месеца, без да може да каже един конкретен отговор като я питам. Нали?

Не може от моята постъпка да се води следствие за всяко едно нещо, което става след това. Тя се успокоява по същия начин. Сваля вината от себе си като я прехвърля на мен с "Ти си виновен".

Ми не. Не съм само аз виновен.