Разкажете

[reperw]

Не смятам, че има значение на колко години съм. Ние с моя вече сме със съзнанието, че сме си женени, остава само да се подпишем и да направим нещата официални. А и не е като да сме го решили от днес за утре. Нагледала съм се на семейни кавги и разводи, надявам се, че нашия случай няма да е такъв, но все пак никой не е застрахован.
Мерси за пожеланието.

а бебе а бебе ? :Д:Д:Д

[sexa_na_kompleksa]

а бебе а бебе ? :Д:Д:Д

coming soon

[cyclops]

Запозна ни обща приятелка веднъж на един купон. Веднага си паснахме. Цяла вечер не спряхме да си говорим и да танцуваме. И така се зарибявахме близо месец и половина без нищо да се случва. Докато една вечер като си писахме в скайп (беше към 1 през нощта) той ме пита дали искам да излезем веднага. Аз му се дърпах, че съм вече по пижама. И той предложи да си направим "пижама парти" у тях. В крайна сметка дойде до нас да ме вземе с колата. Бяхме и двамата с пижами и якета отгоре и отидохме у тях. Там той отвори едно вино, слушахме си музика и по едно време просто нещата се случиха и ме целуна. Вече сме 2 години заедно

[reperw]

"Бяхме и двамата с пижами и якета отгоре и отидохме у тях. Там той отвори едно вино, слушахме си музика и по едно време просто нещата се случиха и ме целуна. " hahah много яко : ))))))

[XTREMEFREERIDE]

Хора, кажете как се получи при вас с прителя/приятелката. Как се запознахте, колко време ви отне да тръгнете и как са получи първата целувка

Запознахме се покрай бившия ми приятел, с който скъсах заради момчето, с което ходех 3 години и половина. Започнахме да общуваме през Май 2011 и разговорите ни по скайп бяха дълги и много приятни. Почти всеки ден се драсвахме по ред-два-десет. И така до Септември, когато излезнахме за да се видим, защото той работеше в София тогава, а аз учех в Благоевград (града, от който е той). Много се израдвахме един на друг. Беше точно като детска радост, не се бяхме виждали повече от 4 месеца и наистина си липсвахме, въпреки, че не си го признавахме и двамата. Започнахме да излизаме по-често, разговорите ни в скайп зачестяха. Виждахме се при всеки удобен момент, винаги, когато и двамата бяхме в града, но тези моменти не бяха много. Излизахме навън, разхождахме се, показвахме си красиви места, хапвахме някъде, пиехме по чай и не спирахме да говорим, имахме адски много теми, които едва ли не бързахме да обсъдим за да минем към другите. И всичко това чисто приятелски, толкова непринудено, безгрижно... Паралелно с това с приятеля ми (този, с който ходех от 3 години) започнахме много да се сдърпваме за рани неща, усещах как едвам се търпим и същевременно твърдим, че се обичаме, защото наистина си спомняме за прекрасните ни МИНАЛИ моменти. След доста размисли реших да се разделя с него. След изключително кратък период от време тръгнах с момчето ми. Преспах в офиса му една вечер - гледахме филм, ядохме чипс, слушахме джаз и много говорихме, почти цяла нощ не спахме. На сутринта се събудихме, пихме по кафе и аз се прибрах вкъщи, а той отиде да се вижда с общ приятел. От там ми драсна в скайп, че иска да говорим и тръгна там да се обяснява, но аз отказах да обсъждаме тези неща в чат, така че след час отново бяхме и двамата в офиса... Говорихме, говорихме, говорихме и след всичко, което си казахме той ме целуна. Беше кратка целувка, стори ми се по-кратко от миг, а след това аз се гушнах в него треперейки от глава до пети. Имах чувството, че някаква феноменална енергия ме облива и в същото време нещо хиляди пъти по-силно напира да излезе от мен... Душите ни се сляха.

[dream1707]

От едно училище сме.. цяла година се зяпахме странно по коридорите и се усмихвахме... в последствие ходих с един негов приятел известно време... месец някъде след като скъсахме ей така просто от скука в 3 сутринта започнахме да пишем... Няколко нощи подред си писахме след като се връщаше от работа ... И накрая решихме да излезем, да се поопознаем .. разхождахме се в парка гледахме се срамежливо ... На другия ден дойде в моя град, правихме си разходка към манастира по едни големи баири .. И така, започнахме да си излизаме всеки ден, на разходки и прочие... Не ми е предлагал с думичките "Ще ми станеш ли гадже" .. Просто нещата се случиха от само себе си

[iLovePussyJuice]

2 часа след като се запознахме беше 1вата целувка ^
Малко като по филмите хахах

[DarkLight]

То всичко беше премислено преди изобщо да се осъзная какво става Както си спя един следобяд,се събуждам от смс от прятелка,че някакво момче от на нейното гадже класа ме бил харесал и дали искам да изляза с тях тримата на кафе.Помислих малко,викам си "що пък не "съгласих се.Кафето мина много добре,а на другия ден тя ме накара да отидем до на приятеля й училището уж да му даде нещо.Взехме,че останхме в един от часовете им и естествено трябваше да седна до момчето,което ме харесва.Това им беше последен час за деня и се уговорихме вечрта да излезем пак четиримата.До тук добре,но ми звъни телефона и приятелката ми казва "Чакайте се с въпросното момче и елате към квартирата на моя приятел,вместо да даваме пари за кафета.Викам си добре ме подредихте ,ама сърце не ми даде да откажа.Говорихме си по пътя с момчето,разказа ми доста неща за себе си и преди да стигнем до квартирата ме попита "искаш ли да пробваш с мен"..Тъй като ми дойде като гръм от ясно небе му казах,че ще си помисля и го държах на тръни през цялата вечер.После трябваше естествено пак да си тръгнем само двамата.Изпрати ме до нас и направо реши да действа целуна ме,аз не се отдръпнах и ме попита това като "да" ли да го приема.Отговора беше ясен..Те така се запознахме Приятелите ми всичко бяха нагласили,но признавам си получи им се

[BrokenInnocence]

Запознахме се покрай бившия ми приятел, с който скъсах заради момчето, с което ходех 3 години и половина. Започнахме да общуваме през Май 2011 и разговорите ни по скайп бяха дълги и много приятни. Почти всеки ден се драсвахме по ред-два-десет. И така до Септември, когато излезнахме за да се видим, защото той работеше в София тогава, а аз учех в Благоевград (града, от който е той). Много се израдвахме един на друг. Беше точно като детска радост, не се бяхме виждали повече от 4 месеца и наистина си липсвахме, въпреки, че не си го признавахме и двамата. Започнахме да излизаме по-често, разговорите ни в скайп зачестяха. Виждахме се при всеки удобен момент, винаги, когато и двамата бяхме в града, но тези моменти не бяха много. Излизахме навън, разхождахме се, показвахме си красиви места, хапвахме някъде, пиехме по чай и не спирахме да говорим, имахме адски много теми, които едва ли не бързахме да обсъдим за да минем към другите. И всичко това чисто приятелски, толкова непринудено, безгрижно... Паралелно с това с приятеля ми (този, с който ходех от 3 години) започнахме много да се сдърпваме за рани неща, усещах как едвам се търпим и същевременно твърдим, че се обичаме, защото наистина си спомняме за прекрасните ни МИНАЛИ моменти. След доста размисли реших да се разделя с него. След изключително кратък период от време тръгнах с момчето ми. Преспах в офиса му една вечер - гледахме филм, ядохме чипс, слушахме джаз и много говорихме, почти цяла нощ не спахме. На сутринта се събудихме, пихме по кафе и аз се прибрах вкъщи, а той отиде да се вижда с общ приятел. От там ми драсна в скайп, че иска да говорим и тръгна там да се обяснява, но аз отказах да обсъждаме тези неща в чат, така че след час отново бяхме и двамата в офиса... Говорихме, говорихме, говорихме и след всичко, което си казахме той ме целуна. Беше кратка целувка, стори ми се по-кратко от миг, а след това аз се гушнах в него треперейки от глава до пети. Имах чувството, че някаква феноменална енергия ме облива и в същото време нещо хиляди пъти по-силно напира да излезе от мен... Душите ни се сляха.

Супер яката история. По темата: Нямам връзка в момента, но с човека, с който сме в процес на "зарибяване" се запознахме по най-баналния начин - колеги сме в университета.

[reperw]

Супер яката история. По темата: Нямам връзка в момента, но с човека, с който сме в процес на "зарибяване" се запознахме по най-баналния начин - колеги сме в университета.

кое му е баналното ?

[s_E_x_Y_y_Y]

Колкото и тъпо да звучи да знам че е така запознахме се във фейсбук, въпреки че сме от малъг град не се познавахме изобщо даже писахме си няколко пъти , разбрахме се да излезем, видяхме се няколко пъти ии чесно казао първата седмица не вярвах, че ще сме заедно повече от 2 седмици.В крайна сметка изкарахме година и половина и преди 2-3 седмици се разделихме, но това вече е друг въпрос.Като цяло беше много романтично защото на първата ни среща заваля държд, а съвсем близо до нас имаше караоке ресторант и бяха пуснали джаз или нещо подобно ... още се чудя как така се получи точно и срещата и обстановката ...

[GreenFairy]

Запознахме се в двора на едно училище където едни общи приятели се събираха да играят баскетбол. Бяхме много голяма компания и едно момиче го доведе за да изпият по бира. Още щом го видях го харесах супер много, отидох при него, запознахме се и той ми предложи да отида с него до магазина за бира. Заговорихме се и си допаднахме супер много. На мен ми стана студено по едно време и той ми даде пуловера си и ми предложи ако искам да се гушна при него за да се стопля. Разбира се приех. Малко по-късно се целунахме. Той ме изпрати до нас където продължихме да си говорим до късно. На следващият ден се чухме 3 или 4 пъти и се разбрахме да се видим на следващия ден. Така започна всичко, виждаме се почти всеки ден от 2 години и 5 месеца и сме много щастливи заедно.

[dimitar_ak]

Мисля, че имаше такава тема. Нас ни запознаха общи приятели двойка. Аз бях състудент с момчето, а тя е работила с момичето. Харесахме се, но мина доста време преди 1-та целувка.

[marin4itu]

Аз съм от Варна, а приятелят ми е от Русе. Аз имам баба и дядо в Русе и на Великден 2010 им отидохме на гости цялото семейство, като аз бях взела моя много близка приятелка с нас, защото не беше ходила в Русе. Двете с нея имахме един колега на Златни пясъци, който се оказа, че живее съседния вход на баба ми и се бяхме уговорили като отидем с Русе да му се обадим да се видим. Той ни замъкна на едно домашно, всъщност в сегашния ми приятел. Първата вечер не се случи нищо кой знае какво. Прибрахме се с приятелката ми сутринта в баба ми. Поспахме малко и излязохме на разходка със същите хора от предната вечер. Моето момче постоянно се въртеше около мен Вечерта решихме пак да се съберем, обаче в едно друго момче. И така след много часове разговори само двамата с приятеля ми, накрая ме целуна. Отново сутринта дойде и с приятелката ми трябваше да се прибираме. Като ни изпращаха, моето момче ми каза, че ще дойде заради мене до Варна. Аз много не му повярвах. След 2 седмици разговори всеки ден по телефона, той наистина дойде! Аз го чаках на гарата, той слезе от влака, дойде и ме прегърна толкова силно, че аз направо се разтопих. Последва едно постоянно пътуване, вълнение да дойдат съботата и неделята, за да се видим, сълзи като трябваше единия от нас да се качва на влака.. Имахме си и известни проблеми, но не свързани с разстоянието, но сега осъзнахме, че всъщност не можем един без друг. Сега живеем заедно в Русе и се обичаме много.

[bloodyF]

ох колко сте сладки всички <3
//съжалявам за спама, ама нямам гажи да споделя и аз някоя хубава историика

[Cold_Tearsss]

ох колко сте сладки всички <3
//съжалявам за спама, ама нямам гажи да споделя и аз някоя хубава историика

+ 1

[Wasilena]

Доста добър приятел е с брат ми,съответно доста често се събираха у нас.Познавахме се колкото да си знаем имената и да не се подминаваме на улицата.Точно тогава се бях скарала със тогава настоящия ми приятел,заради изневяра от негова страна.Цялата във сълзи бях седнала на земята,гушнала кучето ми и продължавах да плача.Той влезе във стаята ми,да ми каже,че брат ми ме вика за нещо.Видя ме,че не съм добре и дойде и ме гушна и започна да ме успокоява.Последваха няколко вечери зарибявки по скайп,и до там всичко.Последва бала на брат ми и знаех,че той ще бъде там.Там бяха отново цяла вечер зарибявки.На другия ден се разбрахме да излезем,като се бяхме разбрали да се видим към 3.В 2 брат ми,ми звъни по телефона и ми каза да сляза да му отключа врата на входа.Слизам аз по възможно най-лошия начин по който мога да изглеждам и виждам него на вратата.Отключих и тръгнах да бягам на горе по стълбите ;х След по-малко от две минути осъзнах тъпата си постъпка и се върнах да видя дали още е там.Беше там и там беше първата ни целувка.После ме попита дали искам да сме заедно,и така вече имаме близо 3-годишна стабилна връзка.

[theexplorer]

Познавахме се от отдавна..преди година ходеше с една приятелка...до началото на тази година не го бях възриемала като нещо повече от приятел и даже по-скоро познат...започнахме да излизаме по-често бяхме в една компания..скъсах с приятеля си,за когото той не знаеше де / ходихме само 2 седмици тъй като бързо осъзнах какво егоистично и мършаво говедо е всъщност,но това е друга тема ;Дд/ тъй като бях усетила накъде отиват нещата/бях започнала да го ревнувам ужасно много ии постоянно прехвърчаха искри ^^/ и седмица-две по-късно вече бяхме заедно ^^ най-хубавите 2 месеца в живота ми <3 <3 ^^ Благодаря ти! :*

[fenkaaa]

Запознахме се покрай бившия ми приятел, с който скъсах заради момчето, с което ходех 3 години и половина. Започнахме да общуваме през Май 2011 и разговорите ни по скайп бяха дълги и много приятни. Почти всеки ден се драсвахме по ред-два-десет. И така до Септември, когато излезнахме за да се видим, защото той работеше в София тогава, а аз учех в Благоевград (града, от който е той). Много се израдвахме един на друг. Беше точно като детска радост, не се бяхме виждали повече от 4 месеца и наистина си липсвахме, въпреки, че не си го признавахме и двамата. Започнахме да излизаме по-често, разговорите ни в скайп зачестяха. Виждахме се при всеки удобен момент, винаги, когато и двамата бяхме в града, но тези моменти не бяха много. Излизахме навън, разхождахме се, показвахме си красиви места, хапвахме някъде, пиехме по чай и не спирахме да говорим, имахме адски много теми, които едва ли не бързахме да обсъдим за да минем към другите. И всичко това чисто приятелски, толкова непринудено, безгрижно... Паралелно с това с приятеля ми (този, с който ходех от 3 години) започнахме много да се сдърпваме за рани неща, усещах как едвам се търпим и същевременно твърдим, че се обичаме, защото наистина си спомняме за прекрасните ни МИНАЛИ моменти. След доста размисли реших да се разделя с него. След изключително кратък период от време тръгнах с момчето ми. Преспах в офиса му една вечер - гледахме филм, ядохме чипс, слушахме джаз и много говорихме, почти цяла нощ не спахме. На сутринта се събудихме, пихме по кафе и аз се прибрах вкъщи, а той отиде да се вижда с общ приятел. От там ми драсна в скайп, че иска да говорим и тръгна там да се обяснява, но аз отказах да обсъждаме тези неща в чат, така че след час отново бяхме и двамата в офиса... Говорихме, говорихме, говорихме и след всичко, което си казахме той ме целуна. Беше кратка целувка, стори ми се по-кратко от миг, а след това аз се гушнах в него треперейки от глава до пети. Имах чувството, че някаква феноменална енергия ме облива и в същото време нещо хиляди пъти по-силно напира да излезе от мен... Душите ни се сляха.

Да наистина хубава история,но жалко за това,че сте се разделили с онова момче,с което постваше готините снимки ? ;d Бяхте уникални заедно

[mopsU]

Той имаше концерт в моя град преди 3 години и една приятелка щеше да излиза с него след това, моли ме доста време да отида с нея, защото я било срам и накрая се навих. На мен ми се стори адски надут и не го отразих много много, обаче той ми намери skype започна да ми пише, след около 2 седмици бяхме го видели случайно на автогарата и ме помоли да си дам номера аз му казах, че телефона ми е у нас, а не си знам номера и приятелката ми му го даде, при което той ми звънна и телефона ми иззвъня от чантата... и така след около 3-4 месеца дърпане от моя страна, тръгнахме .. хах та това е накратко