Цитирай Първоначално написано от XTREMEFREERIDE Виж мнението
Запознахме се покрай бившия ми приятел, с който скъсах заради момчето, с което ходех 3 години и половина. Започнахме да общуваме през Май 2011 и разговорите ни по скайп бяха дълги и много приятни. Почти всеки ден се драсвахме по ред-два-десет. И така до Септември, когато излезнахме за да се видим, защото той работеше в София тогава, а аз учех в Благоевград (града, от който е той). Много се израдвахме един на друг. Беше точно като детска радост, не се бяхме виждали повече от 4 месеца и наистина си липсвахме, въпреки, че не си го признавахме и двамата. Започнахме да излизаме по-често, разговорите ни в скайп зачестяха. Виждахме се при всеки удобен момент, винаги, когато и двамата бяхме в града, но тези моменти не бяха много. Излизахме навън, разхождахме се, показвахме си красиви места, хапвахме някъде, пиехме по чай и не спирахме да говорим, имахме адски много теми, които едва ли не бързахме да обсъдим за да минем към другите. И всичко това чисто приятелски, толкова непринудено, безгрижно... Паралелно с това с приятеля ми (този, с който ходех от 3 години) започнахме много да се сдърпваме за рани неща, усещах как едвам се търпим и същевременно твърдим, че се обичаме, защото наистина си спомняме за прекрасните ни МИНАЛИ моменти. След доста размисли реших да се разделя с него. След изключително кратък период от време тръгнах с момчето ми. Преспах в офиса му една вечер - гледахме филм, ядохме чипс, слушахме джаз и много говорихме, почти цяла нощ не спахме. На сутринта се събудихме, пихме по кафе и аз се прибрах вкъщи, а той отиде да се вижда с общ приятел. От там ми драсна в скайп, че иска да говорим и тръгна там да се обяснява, но аз отказах да обсъждаме тези неща в чат, така че след час отново бяхме и двамата в офиса... Говорихме, говорихме, говорихме и след всичко, което си казахме той ме целуна. Беше кратка целувка, стори ми се по-кратко от миг, а след това аз се гушнах в него треперейки от глава до пети. Имах чувството, че някаква феноменална енергия ме облива и в същото време нещо хиляди пъти по-силно напира да излезе от мен... Душите ни се сляха.
Супер яката история. По темата: Нямам връзка в момента, но с човека, с който сме в процес на "зарибяване" се запознахме по най-баналния начин - колеги сме в университета.