Защо продължава да ме търси?

[foolish99]

Доста се чудих дали да пусна тема тук, но с оглед средната възраст на потребителите и факта, че повечето са наборки (или почти) на въпросното момиче - се реших.

Момичето е на 19 (за историята, ще я нарека Ася). Бяхме заедно 1 година и малко. Бях първата и любов и тя наистина даваше всичко за мен, но аз просто не го оценявах и си играех. Или поне в началото. Бях приключил дълга връзка (6г.) , няколко месеца преди официално да тръгна с Ася, от която се бях уморил. Не поради друга причина, а просто еднообразието уби всякакви чувства и емоция.

Като се появи Ася, реших да прекратя дългата си връзка, но бившата ми (за историята - Соня) постоянно беше в картинката. Излизаше с приятелите ми, обаждаше ми се, пишехме си, виждахме се. За мен това не беше проблем, защото имах силни приятелски чувства към нея и ме беше грижа. Просто не беше вече любов в реалния смисъл на думата.

На Ася, този факт изобщо не и харесваше, защото тя показваше силни чувства от самото начало на отношенията ни. Нещо, на което аз не можех да отвърна, защото за мен не е сериозно да се обясняваш в любов в първия месец или три. Чувствах, че се влюбвам, но не до толкова, че да и го кажа и да вдигна очакванията ѝ.

Със Соня се виждахме и аз не виждах нищо лошо в това, защото преди да се разделим бях казал, че "Никой няма да ми казва с кой да се виждам." В последствие, след раздялата, разбрах колко съм грешал. Ася търпеше. Не сядаше да поговори, но натякваше постоянно и се карахме за глупости. Аз премълчавах вижданията си със Соня, защото реакцията на Ася всеки път, когато ѝ кажех за срещите си, не беше адекватна и съизмерима с това, което се беше случило. А ѝ се повлиях от това, че ме наричаха "Мъж под чехъл". Глупаво от моя страна - знам.

Времето си минаваше, споровете за Соня бяха водеща част от връзката ми с Ася. Дори Соня да не беше там, Ася измисляше начин да я вкара във всяка случка. Повечето неща, за които се сърдеше, дори не бяха истина, но тя си втълпяваше, че "аз съм способен на такова нещо".

1 година и се случи нещо фатално. Изневерих на Ася със Соня и тя разбра. Направо беше разтърсена. Видях го в очите ѝ. В изражението. Почувствах се ужасно. Причина за изневярата ми имаше, но никоя причина не може да е оправдание. Не се и оправдавах. Започнах да ѝ показвам колко много означава за мен, но тя не можеше да забрави. Постоянно натякваше изневярата ми и дори я ползваше като начин да спечели спор. Без никаква връзка.

Пример с цел нагледна илюстрация. Напълно измислен е:

Аз: "Взе ли чанта да сложим тия неща в нея? Нали те помолих? Сега как ще ги пренесем?"
Ася: "Какво значение има? Голяма работа. Поне не съм спала със Соня."

Това беше постоянно. Аз стисках зъби. На няколко пъти исках да прекратя тая агония, но се държах. Заради "Нас".

По едно време нещата започнаха да се подобряват, но се появи едно момче (за целта на разказа - Груйо). Груйо се беше появил точно 1-2 седмици след като Ася разбра за изневярата ми. Познавали се и преди, но нямали контакт. Магически, контакта се появи точно по онова време. Груйо замина за лятото и точно като се прибра, нещата се влошиха в рамките на 1 седмица. Лъжи, прекриване, дистанциране, атакуване с цел защита - цялата програма. Нормално беше от първия миг да разбера, че нещо не е наред. Ася отричаше.

На кратко - "Трябва да си дадем почивка". През "почивката", тя се държеше супер подозрително и аз ВИЖДАХ, че има нещо, което ме изнервяше. Тя обаче отричаше, все едно съм малоумен. Постоянно се карахме, защото тя прикриваше. Направо ми взе здравето. Много детска постъпка според мен. След почивката - "Не мога да забравя това, което направи". В последствие разбирам, че през "Почивката" тя си е ходила с Груйо.

Направих опити. Обясних ѝ. Казах ѝ. Плаках. Молих се. Обяснявах. Вричах се. Без ефект. Била наранена. Аз съм си бил виновен. Тя нямала никаква вина.

Като разбрах, че е с друг - спрях да я търся. Блокирах я във Фейсбук, във Скайп, но не я блокирах на едно друго място на което чатим. Тя ми пишеше там постоянно. На 3 пъти ѝ казвах (по различни начини) да не ме търси като не ме иска - тя продължаваше. Липсвал съм ѝ бил.

Пратих и цветя с картичка и послание. Пратих ѝ едно мече. Всичко съдържащо символика. Обаждаше ми се да ми казва как това е най-красивия букет с най-страхотното пожелание. Как мечката била страхотна като мен.

През цялото това време си ходи с Груйчо и до мен достига информация, която не ми е приятна.

Не го обичала - имала симпатии. По-спокойно било с него. Тя това била искала. Държал се добре, но не била щастлива, защото искала аз да съм се бил държал така.

Обяснява ми как ме обича, как не може да е щастлива с друг, как иска да съм до нея, да я прегръщам, да и говоря мило. Как се сещала за мен постоянно с всичко, което правела. Как плакала като съм я блокирал навсякъде и съм отказал да я отблокирам (обади ми се да ми каже да я отблокирам след като я бях блокирал навсякъде за момент. дори и на "онова място" дето си пишем на него.). Искала да забравим само лошото. Искала да е с мен, но нямало как сега. Тъжно и било за това какво можело да бъде, а какво съм го направил. Разни ей такива. Това ми го говореше до преди 2 седмици.

Преди 2 седмици и казах, че я обичам с цялото си сърце, но не мога да продължавам контакт с нея, защото ми е тежко. Не мога да съм и приятел и най-вероятно никога няма да мога. Казах ѝ "Сбогом". Тя ми написа, че не можела без мен. Да не съм го правел. Аз казах, че няма друг начин. Да се свърже с мен само, ако иска да говорим за нас. Да не ме търси за дреболии.

10 дни минаха без контакт, но накрая - тя пак ми писа. Сетила се за мен по някаква причина. Казах само "ОК" и до там беше.

Раздялата беше преди 3 месеца. "Почивката" беше преди 3 месеца и половина.

Започвам много сериозно да се изнервям, защото само ме тормози.

Поздравления на тези, които стигнаха до тук. И това е само кратката версия.

Някой има ли предположение защо го прави? Предложение какво мога да направя аз?