Не мога повече..

[Powii92]

Причината да реша да пиша във форума е, че не издържам повече и усещам как сама се бутам към „пропастта“. Имах нужда и да споделя всичко това.

Преди малко повече от 2 години се запознах онлайн с едно момче ( да го наречем Денис ). Та допаднахме си, видяхме се и от там се започна всичко. Той искаше да се виждаме по-често и беше хлътнал много по мен. Точно преди да се запозная с него имах доста сложни взаимоотношения с едно момче, което ме беше наранило адски много и не исках да се впускам в никаква връзка веднага. Още ми пукаше за другото момче и ми беше трудно да го забравя.

Междувременно с Денис се виждахме често. След време ми призна, че ме харесва много, едва ли не е влюбен супер силно. Обясни ми, че не е изпитвал толкова силни „чувства“ от много отдавна и към никое друго момиче. Беше ми казал, че ме обича, което според мен беше доста пресилено, защото се познавахме от месец някъде. Въпреки че не изпитвах същото към него реших да му дам шанс и да видим до къде ще стигнат нещата. Ами не вървяха добре, както и предполагах. Точно тогава се бях запознала с едно друго момче ( да го наречем Алекс).

Следва най-глупавата и малоумна и тъпа и безсмислена постъпка в целия ми живот до момента. Тръгнах с Алекс, в същия ден Денис разбра. Почувства се супер гадно, беше плакал, чувстваше се супер предаден и изтормозен. Тогава ми повтаряше как чувствата му никога няма да се променят, че ме обича още и винаги ще е така. Тогава изобщо не знаех на кой свят се намирам, но не обърнах толкова внимание на Денис и реших да продължа с Алекс.

Мина доста време, в което с Денис се чувахме, пишехме си абсолютно всеки път, когато сме в скайп, виждахме се по-рядко. Споделях му всичко за мен, за Алекс. Той винаги ме изслушваше и беше до мен. Тогава той се беше запознал с едно друго момиче, с което си пишеха и той ми беше казал, че я харесва. Всъщност се зарадвах за него, но и ми беше кофти едновременно. Мина време и усещах как ревнувам все повече от това момиче, карахме се заради нея и тн. Те се видяха само 1 път и тогава полудях съвсем, защото уж исках да съм с Алекс, но ревнувах Денис и не знаех какво става. Спомням си, че Денис ми беше казал, че трябва да скъсам с Алекс, ако искам да съм с него. Обмислях го като вариант, но не бях твърде решителна и останах с Алекс.

През това време с Денис не спирахме да общуваме, той стана най-добрия ми приятел и единствено на него можех да споделям и да не се притеснявам като говорим за каквото и да е. Тогава усетих, че започвам да имам чувства към него, но се опитах да се самоубедя, че не е така и само си въобразявам. Месеци по-късно скъсах с Алекс. Седмица – две след това се видяхме с Денис, говорихме си, казах му, че го харесвам и ако иска да сме заедно може да опитаме. Беше ми казал, че никога не ме е приемал само като приятелка. Каза ми, че му трябва време да помисли, след няколко дни ми каза, че е по-добре да си останем приятели.

Минаваха месеци, аз си мислех, че всичко просто ще отмине. Срещах се с момчета, но при никой от тях не беше същото чувство както при Денис. Не спирах да мисля за него, но знаех, че няма как да го накрам да изпитва каквото и да е към мен след всичко, което преживя заради мен. И все пак имах някаква надежда, че някой ден може да се съберем. Той знае абсолютно всеки детайл, свързан с мен и е единственото момче, с което съм по-близка от толкова време.

Заминах да уча в Англия и си мислех, че поне далече от него ще мога да се осъзная и да забравя всичките чувства, които имам към Денис. Донякъде всичко вървеше ок, с него си пишехме всеки ден, но не беше нищо особено до преди месец преди да се върна за ваканцията в България. По цял ден, каквото и да правех единствено той ми беше в главата. Като се прибрах зимата се видяхме и всички чувства, които се опитвах да забравя пак ме обвзеха в мига, в който го зърнах. Казах му отново как се чувствам, той ми каза, че не знае дали иска да е с мен – от една страна ме харесва и е привързан, но от друга аз съм в Англия, а и не може да забрави какво е преживял. Каза ми, че е по-добре да се виждам с други момчета, дори и да му е кофти, защото не мога да го чакам вечно. Тогава разбрах и за една връзка, която е имал през времето, в което не съм била в България, а той нито веднъж не ми беше споменавал за нея.

И ето ме сега в Англия отново, той отново ми пише, а вече се уморих толкова мн да се надявам, че наистина може да се получи нещо. Не съм сигурна и че му пука толкова много, колкото твърди. Един ден се държи все едно наистина сме нещо повече от приятели, в друг все едно е друг човек, не споделя толкова, колкото преди. Сега пак има проблеми, които само леко споменава, а като го попитам и му кажа, че искам да му помогна той ми отоговаря, че няма нужда от помощ и че нямало как да помогна така или иначе. Въпреки това, към никой друг не съм имала толкова силни чувства и то от толкова дълго време. Вече се чудя дали има шанс всичко това, което се е натрупало през тези 2 години да изчезне и да мога да продължа нормално без да се сещам постоянно за него...

Имах нужда да споделя всичко това, благодаря на тези, които стигнаха до тук :}}

[Sh@d0w]

Това, което ти е изцепил за другата връзка докато си била в англия най - вероятно си го е измислил на момента. Нали всичко си споделяте. Просто когато си му признала чувствата си е решил да се направи на важен и "наранен", да си буустне егото или както искаш го наречи. Все пак предполагам, не мога да съм сигурен, но на мен така ми изглежда. Все още не може да превъзмогне постъпката ти (която наистина е много гадна), макар дори и на ум да му се иска да изкрещи, че още те обича примерно.

Първото което трябва да направиш е ти самата да решиш какво искаш, колко много го искаш и какво си готово да направиш. Ако този път си сигурна че искаш него, тогава хубаво. Опитай се отново да се сближиш с него, говорете си, споделяй му как се чувстваш и така. Идеята е отново да станете близки и той да се освободи от онова чувство което го спира.

И все пак засега единствения ви вариант ако стане нещо е връзка от разстояние. Не е за всеки, така че ако опре до това, по - добре го обмислете обстойно.