^ Ти започна с това, че той я бил обичал, а тук всички го били оплювали. Ако обичаш някого, ти от самото начало никога не би се държал така, че да има нужда от прошка, рев и унижения. Във всяка връзка си има караници, но хората не късат за щяло и нещяло, когато истински им пука един за друг. И определено реакцията им след сериозна караница не е да идат в някоя дискотека да се наливат с алкохол и да забиват други момичета. Когато обичаш някого и сте скарани, не можеш да спиш, притесняваш се, премисляш го, търсиш човека и мислиш как да оправиш нещата, не как да ги оплескаш още повече. Ей това нещо не се вижда в него.
За разговорите съм съгласна, но от това, което авторката е писала, се вижда, че тя прави опити да говори с него и удря в стената. От предни постове се разбира, че все тя се извинява, все тя прощава, все тя се моли... Къде е неговия опит да направи нещо за тяхната връзка?
Не може всичко да се носи от едната страна.