Да се представи точно смисълът на понятието жена в съвременния свят е безкрайно сложно и трудно. Женският свят е необятен. Почти не съществува художник, в чиято колекция от картини да не присъства портрет на жена, която смирено или съблазнително да се усмихва на съзерцаващите я. Защото жената носи в себе си не просто обаянието, топлината и изкушението, тя е самият живот.
Всеки открива у жената красота, усмивка, милувка, нейното присъствие носи радост и успокоение. Но в ежедневието на жената има и тревожност. Тя е породена от различните социални роли, които й се налага да играе в живота. Съпруга или майка, слаба или устойчива на изменчивото време, усмихната или сломена, тя съществува с и благодарение на чувството си за тревожност, защото е отговорна за вечността, наречена живот.
Многоизмерима е съдбата на жената. Тя е проявление на всичко, което облагородява света и го прави по-добър и по-красив. Тя е противодействие на разрушителните, деградиращи сили и обстоятелства, срещу които смело се възправя със своята духовна извисеност. Всичко това е призванието на жената – в един свят, в който не е леко човешкото съществуване. Пълното себераздаване на жената е част от нейната същност – да бъде всеотдайна и способна на възвишена жертвеност.
Любовта е властна повеля в живота на жената. Именно тя определя пътя й и подчинява всички нейни действия. Като се вслушва в гласа на сърцето си, се изправя срещу всички възможни прегради и смело, почти безразсъдно ги преодолява. В съдбата на жената са вплетени невидимите нишки на любовта и нежността, които движат света напред. Единствено пълното себеотдаване може да промени обстоятелствата, да спаси духовната същност на хората, към които жената изпитва привързаност и обич. Нейният истински пътеводител е сърцето. То я ръководи в избора й, то й посочва пътя, който ще следва, въпреки всички препятствия по него, защото този избор за нея е свят.
От една страна сме свикнали да откриваме у жената обичайните й проявления, а от друга, тя си остава неразгадана и забулена в тайнственост. Жената, която е символ на живота, винаги е готова да прости човешките прегрешения. Самата тя е съгрешила някога, в зората на човешката общност, поддала се е на изкушението на змията, и затова е склонна да разбира и да оправдава грешника. Готова е сама да поеме част от чуждата тревога, но да облекчи страдащия. В състояние е да превърне невъзможното във възможно, от отломки да съгради нов живот. Да си жена е отговорност, тъй като бъдещето е в твои ръце. Не само трябва да създадеш стръкчето, но и да бдиш над него.
Освен всичко друго, тя е и майка – най-значимото на този свят. Най-голямото тайнство – създаването и раждането на живота – е поверено на нея. Нейното всеотдайно сърце е способно да забрави себе си в грижата за новия живот, съзнавайки изключителната отговорност, която носи пред света. Обвързаността на любовта с новия живот се възприема като най-отговорната и най-благородната мисия в живота. До своето сърце тя отглежда и съхранява бъдещето на човешкия свят, но и продължава да бди над него в безсънните нощи, като отдава всичката си безкористна любов и грижа. Закрилница на своето дете, тя излъчва светлината на душата си за него. Пътят й като майка отново е борба с изпитанията на житейския кръговрат. Скъпа е цената на майчинството, но затова е висока и несравнима. В него се сливат едновременно радостта и страданието, което превръща жената майка в нещо свято. Тази извечна роля на майка и жена се приема не като тежка орис, а като висока отговорност. Жената се покорява на съдбата си да бъде майка, защото е способна на възвишена жертвеност в името на живота.
Изпитанията на променливата съдба могат да разрушат изграденото с обич гнездо. Житейските бури могат да разбият кораба, отправил се към безбрежния океан на щастието, за което мечтаят влюбените. Като птицата феникс обаче жената може да възроди разбитото щастие и да съгради нов живот от отломките, преодоляла болката и раната в сърцето си в името на семейното благоденствие. Тази истинска жертвеност я въздига до святост.
Жената е вестителката в храма на живота, тя е пазителката на свещения огън, който е символ на вечната любов. Тя носи чистота и живот на земята и всички трябва да се отнасят с дълбока почит към нея. Както е казал Максим Горки: „Най-умното, което е постигнал човекът, е умението да обича жената, да се прекланя пред красотата й; от любовта към жената се е родило всичко прекрасно на земята.”