Напрежението не е свързано с работния ден. Свързано е с хората. Работила съм и лесна работа (подобна на примера ти със сувенирчетата). 12 часов ден за 100 лева на седмица. Уж се очаква да седиш пре-спокойно по цял ден и да ставаш само, когато влезе клиент, НО не е така. След третия час на затворено с мощния климатик, главата ти пее: "Мигрееена, мигреееена." Работодателите, много мили, когато те назначават, крещят за глупости по теб и си изкарват развода отгоре ти, а ти си траеш. Тук няма предизвестия, няма нищо. Уволнен ли си - край. Прибираш се редовно прегладнял, изтощен, изнервен на макс, често едва се сдържаш да не се разревеш от нерви. Ей това е тежка работа. Хиляди пъти по-предпочитам да си работя някъде на открито, спокойно, дет се вика: Береш, береш плодове или каквото точно там правиш, пък се умориш, седнеш да изпушиш една цигара и после пак.
Много е лесно отстрани да кажеш кое е лесно и кое не е. И аз така си виках за листовките: Е, кво, няколко часа раздаваш и си ходиш. Ама друго си мислех, когато вече 4 часа съм на крак, умирам от жега, главата ми се пръска, а съм длъжна да се усмихвам на разни темерути, които ме гледат мръсно, все едно ги карам да купуват нещо.
Няма такова нещо като лесна работа.
При всички положения всичко опира до: "Лежиш си вкъщи или работиш."

И аз спирам. Оттук нататък няма какво повече да спорим. Ти загуби почва и мина на лични нападки. Оттам нататък няма смисъл пък и не е интересно.