Пари, пари, пари...

[Sh@d0w]

Много хитър начин, да избегнеш поста ми. Само че аз пиша в темата, още преди тя да беше писала. Браво, сега вече нямам и право да пиша в темите в които пише и Сиси.

Найс. Но не обори факта, че все пак съм прав.

[SisiStrange]

Ъм, ако не бяхме гаджета с Радослав и той защитаваше същата теза, която и аз, щеше да кажеш, че се сваляме през форума ли? Вероятно. Във всеки случай съм съгласна, че просто избягваш постовете ни (ах, леле, сега сигурно търся модераторска закрила). Ти се отклони доста от темата. И все пак, колкото и да се отклоняваш, примери в този свят за всичко има. Говорим си за панически разстройства, ок. Дадох ти пример с кучетата. Няма отговор. Мога да ти дам и други примери: като например факта, че в сегашната ми работа има бая инциденти и по твоята логика досега трябваше да съм си сменила специалността. Случвали са ми се гадни неща като да си изпръскам разтвор в очите, да си покапя ръката с киселина, да се надишам с формалдехид и тн. И пак ходя на работа. Няма значение, че обяснението ти с паническото разстройство е толкова не по темата вече и толкова изсмукано от пръстите. Пак не върши работа. Но ти няма да отговориш сигурно и на това.
Мога да ти кажа и че в София работата като цяло по-рядко е свързана с тежък физически труд, но пък е пълна с толкова повече напрежение, че ти избива понякога на нервите и това е доста по-тежко. Не, че ще отговориш. По-скоро ще има нова теория, свързана с психически травми или с това дали с Радослав сме на едно мнение в някои теми.

[Niakoitam]

И какво да му избегна.То няма смисъл да ви обеждавам като сте си задрапали на теорията. Отговорих в точка 1 и 2. Нали имаше критики че много дълги постове съм писал.Всичкото,което си изброил в поста си не е като да не съм го правил и аз и неща като реденето на тухли дето спомена Сиси също.
Работата дето я вършех за пари беше да преправям едни рецепти.И тогава ми идваше много по 8 часа да правя едно и също, но честно да ти кажа го предпочитам сто пъти пред разни къщни неща,които върша и то без заплащане от работодател. А относно другото. Или много добре се преструваш или наистина не се усещаш.Прочети си внимателно всички постове и забележи колко меко и културно ми говореше докато спорехме и как рязко смени тона като споменах че Сиси ми говори леко наперено.А не е като да го виждам за първи път това в тази тема. И при Сиси го има това понякога, но в доста по-лека степен.И да, в грешка си.Тя започна да пише в темата много,много преди теб.Върни се назад и ще видиш

[Niakoitam]

Ами то просто няма смисъл вече.Аз си говоря едно вие съвсем друго.А това за свалките не е в мой стил.На други хора е.Относно другото вече говорих и казах че няма смисъл, а ако ще се отклоняваме от темата мога да дам линкове че това не е само моя теория.Или предпочиташ да си зибереш снимковият материал само на свършената ФИЗИЧЕСКА работа от мен тази година
Хайде да не се заяждам и да не давам най-скорошният пример със "Сисе".
Май ще взимам да спирам.Няма смисъл вече.

[SisiStrange]

Напрежението не е свързано с работния ден. Свързано е с хората. Работила съм и лесна работа (подобна на примера ти със сувенирчетата). 12 часов ден за 100 лева на седмица. Уж се очаква да седиш пре-спокойно по цял ден и да ставаш само, когато влезе клиент, НО не е така. След третия час на затворено с мощния климатик, главата ти пее: "Мигрееена, мигреееена." Работодателите, много мили, когато те назначават, крещят за глупости по теб и си изкарват развода отгоре ти, а ти си траеш. Тук няма предизвестия, няма нищо. Уволнен ли си - край. Прибираш се редовно прегладнял, изтощен, изнервен на макс, често едва се сдържаш да не се разревеш от нерви. Ей това е тежка работа. Хиляди пъти по-предпочитам да си работя някъде на открито, спокойно, дет се вика: Береш, береш плодове или каквото точно там правиш, пък се умориш, седнеш да изпушиш една цигара и после пак.
Много е лесно отстрани да кажеш кое е лесно и кое не е. И аз така си виках за листовките: Е, кво, няколко часа раздаваш и си ходиш. Ама друго си мислех, когато вече 4 часа съм на крак, умирам от жега, главата ми се пръска, а съм длъжна да се усмихвам на разни темерути, които ме гледат мръсно, все едно ги карам да купуват нещо.
Няма такова нещо като лесна работа.
При всички положения всичко опира до: "Лежиш си вкъщи или работиш."

И аз спирам. Оттук нататък няма какво повече да спорим. Ти загуби почва и мина на лични нападки. Оттам нататък няма смисъл пък и не е интересно.

[Sh@d0w]

Човек ...

Значи първо изкара гаджето на авторката, съвсем нормално момче, което не може да си намери работа, не защото го мързи, а защото не си заслужавало докато учи да работи.

После го изкара, че не работи защото нямало много работа, освен ако не живее в София, а не защото го мързи.

Най - накрая го изкара невменяем, не иска да работи защото можело разбираш ли да има някаква психическа травма и затова, а не защото го мързи.

Коя дума най - много се повтаря в тези три изречения, по - горе?

[Niakoitam]

Ох може би последно.
Не съм врачка,нито пък притежавам пророческа дарба.
Може да е всяка една от тези причини,който ти събра,може и да е нещо комплексно.От всичко по-малко. А коя дума се повтаря.Мързел разбира се. А защо ли? Защото някой си е решил да каже. Който не работи за пари явно е много мързелив. И от там една тълпа от повечето хора са се нароили и са казали: "Ихаааа ма то вярно е така" И се трепат милинките като,луди само и само да се покажат пред обществото какви голями работохолици са и как се справят идеално с живота си сами.Други пък говорят едно за да са харесвани, а пък вдействителност вършат съвсем друго...
Едни живота ги поставя пред по-лесни условия като например да работят в голямата фирма на баща си и/или майка си, а други трябва да се оправят както могат.И така.Условията не са равни. И Сиси ми обяснява.Ако си е родил в по-богато семейство имаш право и да не работиш (най-вероятно ще работиш,защото ще си имаш наследствен бизнес,а да не говорим че и може трудов стаж изобщо да не ти е необходим,защото парите дето ще ти дават за пенсия да ти стигат само за обяд пък мама и тати нали са изкарали и за внуците ти)ако си от по-бедно семейство задължително пък трябвало да работиш,защото иначе си бил мързелив.Какво нещо семейството ли можеш да избереш преди да се родиш,нещо по-бедните хора за втора ръка ли се имат от обществото.Това не мога да разбера аз.Избрани и неизбрани.Патриции и плебеи...нещо така ми изглеждат нещата...

[Sh@d0w]

Който не работи за пари явно е много мързелив.

Не това искам да кажа. Може да не пипаш работа до 25 години, докато не си вземеш висшето, ако не ти се налага. Това не е мързел.

Обаче при положение че нямаш пари за една пица да ядеш и да правиш планове как да живееш на гърба на гаджето си, вместо да се стегнеш и да почнеш да изкарваш пари вече е чист мързел.

Няма значение дали си богат или беден, за това кога ще започнеш работа. Има значение, когато не ти стигат парите и какво ще направиш по въпроса.

[SisiStrange]

Животът никога не е бил честен.
И едва ли имам бедните за втора ръка хора, защото дълго време спадах към тях заедно с цялото ми семейство.

Въпросът не е, че богатите не трябва да търсят работа, а че те могат да си позволят лукса да не го правят, докато следват.

[Niakoitam]

А гаджето му дали му е предложила да работи при нея?Дали се е поинтересувала какво го притеснява?Дали не се е опитала да търсят заедно според критериите му?Дали се е поинтересувала изобщо иска ли да съчетава работа и учене? Или му е изпраскаха: "Хайде отивай да си търсиш работа че не можеш да ядеш пица".Ами нека не му дава вафли,нека не му дава цигари и т.н и той натам ще си размишлява дали може да направи нещо по въпроса или ще и бие в шута,защото ще реши че явно и е в тежест и няма нужда или не го уважава достатъчно и желае по богат.Въпрос на преценка.

[Niakoitam]

Сиси знаеш ли мен в момента какво най ме притеснява в това че нямам работа.Това че започвам да губя стаж макар че има и кратък, за който имам още време да си почакам и че парите дето съм спестил вече доста са понамамлели.За другите неща съм такава ситуация че ама хич не ми дреме.
Макар че ако пък наистина приемем че сънищата показват неща, а не са просто игри на съзнанието тоя стаж ще си ми е само за украса.

[Sh@d0w]

не искам той да ми плаща просто вече ми писна да се съобразявам с това, че той няма дори на себе си да плати, писна ми само аз да пазарувам за в къщи и той само да яде, а даже оня ден ме изнерви понеже не му харесвало и нямало да яде гладен щял да стои и му казах да си ходи у тях да си яде лещата...говорила съм с него да си намери работа, той казва че щяла да му пречи на университета и така нищо не прави по въпроса, не знам вече не искам да продължавам така, виждам че той по никакъв начин не търси поне начин да изкара някой допълнителен лев поне ако не редовна работа

просто съм потресена!!!! преди малко беше при мен и звънна на майка си понеже му трябвали 12 лева понеже си поръчва дрехи от интернет от сайт в чужбина и има до доплаща толкова и за да ги вземе тр да доплати и тя казва нямам пари и след малко звъни пак и вика : " еми вземи от приятелката ти" !!!!!!!!!!

В случай че вече от толкова спорене забрави какво е написала авторката.

Тя започна да пише в темата много,много преди теб.Върни се назад и ще видиш

ПП. тва сега го видях. Шерлок, я отвори първата страница на темата и виж, чий е първия пост?

[Niakoitam]

Явно пропускаш това:
"говорила съм с него да си намери работа, той казва че щяла да му пречи на университета"

Това има вероятност да е оправдание заради друго нещо,но има вероятност да е истинската причина,която авторката мислейки като теб и Сиси твърдо е отказала да приеме.А за това за лещата една съвсем непозната я напраих на нищо,защото много ми се превъзнасяше че даже и на във Facebook започна да ме кори на ЛС.И неговата постъпка не е била правилна,но зависи какво е провокирало това нещо.Да не е нещо от типа за лещата.

И пропусна разбира се че даже се е скарал с майка си за този и съвет,от което авторката си е направила "правилният" извод че я използва.

Дали пък има много такива изводи.
Аз пък знам случай за човек,който работи като полицай и пак врънкаше гаджето си.

П.П. Моя грешка тоя път наистина си бил пръв.

[SisiStrange]

^ При все, че съм съгласна, че не всяка работа може да се комбинира с университета, тук идва точно въпросът със стипендията. Ако е решил да се отдава главно на учене без да си го разсейва с работа, това да хване стипендия не би следвало да е чак такъв проблем.

ПП. Аз ви оставям да си спорите, че вече стана 2 часа и е време да се захвана с безгръбначните.

[Sh@d0w]

Дори да се бори за успех 6.00 и да иска да взима стипендия (която между другото не е никак малка), пак не е оправдание че работата ще му пречи на университета.

Примери мога да ти дам, ако исакш. От реалния живот, да не кажеш, че си измислям. Да по - трудно е, но отново се връщаме на мързела.

Не знам как вече да ти го кажа, защото го написах поне 2-3 пъти, университета не е извинение да не работиш, ако се налага.

[anonymous485803]

Налага се да убия известно време преди да изляза за работа и реших да видя какви ги пише моя голям ПРИЯТЕЛ Жорката Niakoitam във форума от където се познаваме. Така попаднах на тази тема. Въпреки, че както си личи от никът ми отдавна не съм тийн ще си позволя да споделя моето мнение по въпроса, като ДЕБЕЛО искам да подчертая, че съм далеч от мисълта да държа някакъв менторски тон.
Преди всичко искам да кажа, че много ми харесаха писанията и съм съгласен с: SisStrange, Shadow, Umri /абе това на аватара ти ти ли си много ми е чудно? /, djipsito и не на последно място с Alabalaportokala от части.
Първо искам да се обърна към авторката, като и изкажа дълбоки поздравления, че търпи такъв мъж и заради това да й сваля виртуално шапка. Мила повярвай ми, нито една нормална и поне малко уважаваща себе си жена, не би търпяла такъв човек до себе си. Ти си героиня!
Не искам да осъждам и критикувам човека, но по това което си писала той си е един търтей същински, ако освен не дай си Боже има някакво заболяване човека и това му пречи да работи. Всеки един човек е изпадал в безизходица през живота си, дори и най-богатите и най-преуспелите. Няма нищо срамно и лошо в това. Срамното и лошото е, когато не търсиш начин да излезеш от тази ситуация и да си подобриш положението ами си седиш в нея и едва ли не очакваш милостиня от тия наоколо и така ти е гот. Това е срамота. Казваш, че му давали джобни по 3-4лв. на ден. Да малко е, дори за една кутия цигари не стигат, но не е съвсем нищо. Ако наистина те обича и държи на теб, той би могъл да спести за няколко дни, да си наложи воля да не пуши и да ти купи някоя дрешка например. Чудно ми е като няма кинти за елементарни нужди, къде е тръгнал да си поръчва фланелки от ибей, или там каквото е? Лично аз когато бях бая време без работа реших да видя къде от безпаричие, къде от проба на волята ми до къде мога да намаля цигарите. Отказах ги за няколко месеца, но след това не издържах и ги почнах пак. Преди да ги откажа пушех по кутия на седмица, а сега пуша по кутия за две седмици /стига някои да не ме измуфти /. По цигара преди лягане, рядко през деня, стига ми толкова. През този период си стоях у дома, почти не излизах, не точех лиги по никоя мадама, защото не върви както се казва „На гол тумбак чифте пищови.”
Абалабапортокала е прав, че образованието е добра инвестиция и е по-добре човек да мизерува известно време, но после дипломата ще му послужи при намирането на по-добра работа. Много зависи и това какво учи. Ако е Медицина, Фармация, някоя техническа специалност в МЕИ, ВМЕИ и подобни наистина няма как да работи, ако иска да завърши успешно. Имам приятели които учеха такива специалности и всичките споделят това мнение. Ако обаче е нещо друго по-леко, ученето не е оправдание. Вместо да прекарва времето си в гледане на телевизия, висене пред компа, компания на любимата си, безделие нищо не му пречи да се хване някъде, дори и почасово. Стига да се разтърси все ще намери нещо. Да със сигурност ще бъде за малко пари, но поне леко ще облекчи товара на техните. Не мога да разбера безочливостта му да не се е почувствал все още в някаква тежест. От собствен опит мога да кажа, че започването на работа в по-ранна възраст носи и не малко позитиви за младия човек, като не взимаме в предвид заплащането, които по-късно ще ги осъзнае. Сред тях са: създаване на трудови навици и привички, изграждане на трудова дисциплина, изграждане на умение за работа в екип, все може да се научи нещо, трупане на опит, само така ще разбере, че парите не растат по дърветата и, че се изкарват с труд и за в бъдеще ще умее да ги цени, а не да ги пропилява за щяло и нещяло, а също така и създаване на нови връзки и приятелства. Заетостта каквато и да е тя би го отклонила от депресивни мисли и би му помогнала да се чувства в някаква степен значим и пълноценен. Еднин от най-успешните терапевтични методи на душевно болни в Америка неслучайно е Трудовата терапия.
Имам наблюдението, че в София всеки се оплаква, че няма работа, но в същото време заведенията са пълни, а в Студентски град, дискотеките се пръскат по шевовете си всяка вечер.
Искам да Ви дам и няколко примера свързани с темата.
Имам един братовчед в Благоевград, които верно вишист човека има две фиологии и дълго време преподаваше в Американския Университет там. Преди няколко година го съкратиха, имало чистка. Вместо да се мобилизира, той се съди с тях вече няколко години, друго не искал да работи било унижение да става охрана, шофьор, барман или продавач, щом имал академично образование, не искал да го натоворват, гледал да си почива и т.н. В същото време жена му сутрин в 4.00 ч. ходи да чисти няколко входа след това отива да продава плодове и зеленчуци на сергия на пазара за 15 лв надница с работен ден около 10-12 часа и то почти без почивен ден в седмицата. Така са го закъсали, че вече им спряха тока, ама човекът все още няма намерение да работи каквото и да е. Не мога да го разбера честно казано.
Познавам хора над 30 години които също не искат да работят. Но при тях вината е главно на родителите им, защото така са ги възпитали. Ще дам пример с една приятелка. Под претекст, че е студентка вече е на 32 години и до сега не е работила нищо. Вярно мацката е много интелигентна. Изкара две бакалавърски една след друга и сега завършва магистратура. Почти не е оставяла изпит за есента. Второто бакалавърско и магистратурата изкара в най-скъпия частен университет в България. През цялото време родителите й я подкрепят. Самите те не си помнят дълговете и не едвам ами направо не свързват двата края. Казват й обаче „Учи мама за да не те тъпчат после разни необразовани.” Просто много обичали детето си. По никакъв начин не й показват, че е в тежест и не й намекват да се звеме в ръце. Според мен това е една извратена родителска любов. С тази мечешка услуга, те не и помагат много. Един приятел за два месеца ходи с тази мацка и остана много разочарован. Въпреки завидно високото й IQ, разсъжденията и действията й понякога били детински и много незрели. Това момиче буквално е живяла в инкубатор. Никога не се е сблъсквала с някакви сериозни трудности в живота и както каза моя авер „Морето й е до колене и си мисли, че всичко каквото лети се яде.” Лично аз не бих възпитавал така детето си.
Ще си позволя да дам пример и със себе си, с риск постът ми да стане много дълъг. Работя от 16 годишен и се гордея с това. Минал съм през всякакви работи и съм се нагледал на какво ли не. Много малко са работодателите които не са ме унижавали и не са издевателствали над мене. Вече съм се убедил, че българина се издига в йерархията най-често като се качва на главите на другите и мачка всичко наред. Имал съм преки началници които нищо не разбират от работата и в стремежа си да авторитарничат стават смешни. Както се казва, маймуната колкото повече се качва нагоре по дървото, толкова повече й червенее задника. Светльо Витков много правилно е изпял, че „Които се види дори и в малко власт, става пълен п....аст.”

[anonymous485803]

Първата си работа започнах на 16 години в една квартална кабелна телевизия в кв. Обеля в София. Приятел на баща ми беше техник там и ме уреди да бачкам през лятото. Работата беше много тежка. Работеше се от тъмно до тъмно и много рядко можеше да си вземеш почивен ден. Парите бяха мизерни. Трябваше да се качвам по покривите на всичките блокове и от там да прокарвам кабели и да изключвам и включвам абонати. Честно казано на този акъл дето съм сега няма да го направя. Е хубавото беше, че след като си покажеш картата, че си Кейбъл гай можеше да влизаш в които апартамент си поискаш. В този квартал тогава живееха найстина много хубави момичета и ми доставяше голямо удоволствие да гостувам по-работа в домовете им. През въпросното лято организирах няколко екскурзии на които събрах едни мацки от Обеля с които се бях запознал с приятели от квартала. След това ходихме и на море, ходихме и по партита. Продължихме да се виждаме и след като приключи лятната ваканция и сформирахме голяма и весела компания все от свежи и млади хора. Всеки си доведе някои приятел или приятелка и си прекавахме времето добре. Благоарение на тази компания в момента един приятел от детството ми се радва на щастлив брак и прекрасно дете, а друга двойка на пълноценна любов вече няколко години. Следващото лято пак отидох да работя в тази кабелна телевизия. Много добре знаех, че парите ще са малко, а работата много, но други неща ме мотивираха да върша тази работа с кеф.
Признавам си, че през първата година от студентството си не съм работил. Тогава исках да видя как ще се получи с лекциите и изпитите, пък и честно казано исках да си поживея. Само партита, купони, екскурзии весела работа. Но усетих, че родителите ми изнемогват. В началото на втори курс майка ми си изгуби работата. Тогава баща ми седна и ми каза „Ако искаш да разполагаш повече почвай да правиш нещо. Това което изкарвам едвам стига за храна и сметки, а не забравяй кои ти плаща и семестрялните такси. ” Аз се поозъртах, но тогава нямаше криза, безработицата беше по-малка и имаше повече възможности. Работих парт тайм работи или такива на смени. Разкъсвах се между работа и университет. Случваше се да не отида на изпит, защото трябва да ида на работа и автоматично да си го оставя за есента. Имало е нощи в които буквално съм пил по 6 кафета за да мога да уча, защото иначе нямаше просто кога да го направя. Справях се някак си. Помагах и на нашите. Зимата обичам да карам ски, а лятото да се бродя из нашите планини зелени. Това са доста скъпички занимания от гледна точка на екипировка и престои. Нашите нямаше как да ми ги поемат. Тъй като много обичам да ги практикувам това най-силно ме мотивираше да работя и да изкарвам колкото се може допълнителни кинти от където мога, незамисимо с какво е свързана работата стига да е законна. Е веднъж ми предложиха да стана муле, за доста добри пари изкарани буквално за часове, но не се навих. Подпомагах и семейството си. Давах за сметки, храна и поемах изцяло собствените си разходи. Вярно е, че не завърших с пълно 6 и никога не съм работил по специалността, която завърших, но не смятам, че това е загубено време и мисля, че опита е безценен.
По-миналата година здраво ме удари кризата. Седем месеца бях без работа и много се подтиснах. Съвеста ми е, чиста обаче, защото всеки ден гледах джобса по 3 пъти, ходих на много интервюта, но все нещо не се получаваше. Бях навит на каквато и да е работа. Записах се в бюрото по труда за да ми текат осигуровки и някакви мизерни пари, които въобще и не исках и да знам колко са. От там изкярих по програмата „Аз мога” един курс по английски, които беше напълно безплатен.
Така, че много правилно някои каза, че „Има ли желание има и начин”. Срамна работа няма. Срамно е това което прави господина. Просто чевек трябва да оптва. Дори и да се провали, да не го е яд, че не е опитал, пък и в провала пак се придобива някакъв опит.
200 лв. били малко пари. Чудно ми е човек , които няма стаж и образование за какво може да претендира? И какво иска да го сложат веднага на 1000 лв. Ами да се замисли какво може да предложи за тия пари? А дори и без тях по-добре ли ще му е?
Съгласен съм и с моя приятел Niakoitam, че в малките градове е по-трудно. По-предишната ми работа беше свързана с командировки в страната и на някои места се кръстех и се чудех местните жители как се изхранват. В момента кризата е в такъв разгар, че за София е много трудно да се намери работа, пък какво остава за малките градове. Кореняк софянците се нервят ,че София се пренасели с провинциалисти, ама се чудя дали им влизат в положението на тези хора, че на родните им места нямат никакво препитание и са дошли да си опитат късмета тук? Пък вече на пазара на труда важи правилото на джунглата. Некадърния, неможещия, немотивирания за работа, тоя дето много говори отпада. Няма значение от къде е. В частните фирми могат да те изгонят просто защото не си им симпатичен. В държавните структури също, но там става малко по-трудно. Ако си отиде властта обаче си отиват барабар с нея и цели отдели.
Жоре ясно е, че няма перспективи в малкия град. Ако искаш де се реализираш идвай в София. Квартирите са много поевтинели напоследък и ако работиш за около 600-700 лв. да си поемаш пътя и да пътуваш всеки ден няма да ти тежи много. Дори автобусите за там където живееш тръгват от една стара автогара в моя квартал, на гърба на ж.п. гара Захарна Фабрика, където хиляди перничани се изсипват всяка сутрин. Тамън ще се виждаме по-често. . Щом те го правят, а са на повече от 30 км. от столицата, защо да не го можеш и ти? От друга страна все пак живееш близко до едно от най-големите гранични КПП-та. Не си ли мислил да се пробваш там нещо? Чувал съм, че се плаща добре, но трябва да се уредиш с връзки.
Имам приятели които са квалифицирани и в момента са навити дори на неквалифицирани работи, защото от бая време са без работа. Но въпреки това не могат да намерят. Повечето домакинства които познавам най-често един или в най-добрия случай двама работят и изхранват останалите. Не малко от приятелите ми които работят пък не са получавали заплати от месеци.
Факторът криза и това, че сега времената са много мудни и трудни никои не го отчете до сега, а това е много важно.
Стана време да тръгвам. Ако някои верно е чел целия ми пост много Благодаря! Дано да си запазиш зрението както преди!
Поздрави!

[Sh@d0w]

^Най - сетне от 5 станици насам, някой кото разбра за какво става дума и има реален поглед върху нещата.

Това се опитвам да обясня на niakoitam, от началото на темата, дано поне този път го схване. Евала за поста.

[ledenakrasota]

И до тук със споровете ви. Бяха много полезни и евала за предпоследния пост, но да караме по същество.

[djipsito]

vladi81 изписа много верни неща.

Върна ме година назад, излизах с едно момче 90 набор. Писала съм и в друга тема за него. Редовно се случваше да няма грам цент в себе си, баща му не му даваше дори за едно кафе, нито за автобус, кво остава за нещо повече. Първите две седмици всичко вървеше добре, на мен изобщо не ми пречеше, че обикаляме целия град пеша или че се прибираме посред нощите в студа пеша. Не ми пречеше да му платя автобуса или да идем на кафе и аз да платя сметката или пък да пушим от моите цигари. В началото се дърпаше, чувстваше се неудобно явно, после обаче се отпусна, та даже се самозабрави леко.

Помня, че една вечер ми обесняваше кво впечатление съм му била направила, как съм си купила дъвки и съм взимала нова след всяка цигара. Тва значило, че не ценя парите, които съм дала за дъвки. Почна да ми обеснява с първите препечелени пари кво си бил купил - вафла. Колко сладка му се сторила, понеже знаел как е изкарал парите и т.н. Един вид ме караше да се чувствам до една степен неудобно, понеже аз не съм работила досега.

В един момент всичко тва се изпари, защото почна много да ми нахалства за цигарите, буквално ми издърпваше цигарата от устата и почваше да се зоби да дърпа като ненормален. Или се цупеше като не му давах, била съм егоистка и още ква ли не. Един ден му се сопнах да си купи цигари и млъкна. Друг ден - бяхме излезли с приятелка на кафе и реших, че ще ям. По принцип когато мислех да си купя нещо за ядене съм го питала иска ли и той, понеже ми ставаше тъпо. Като е искал съм му взимала. Тогава не го попитах, защото нямах много пари и мислех да си го разделим. Той въпреки всичко ми заяви "Поръчай ми еди-кво-си".

Говорили сме си за работа, искаше да си намери и уж търсел, ама как и къде е търсил не знам, понеже нито имаше телефон, нито компютър, нито знаеше кой знае колко език. Винаги му помагах, направих му CV, разпечатвах, ходих, разнасях, питах, обикалях.. Накрая пак аз съм егоистката. Имаше и по-сериозни филми пак заради тва, че хем нямаше пари, хем баща му му се правеше. Беше ми говорил как баща му го учел, ако направи някой гаф, да не бяга от отговорност, а да постъпи като мъж (ако надуе корема на някоя). Веднъж за малко да стане гафа и аз се ядосах, понеже преди тва бяхме говорили да иска пари на баща си да си купим презервативи (щяхме да си разделим парите). Та същата вечер след гафа, беше ме блъснал в леглото, защото му отказах свирка и като го питах дали е питал баща си, ми отговори, че баща му нямало да му даде пари, понеже презервативите били глупост. А моя въпрос беше, баща ти как така те учи да не бягаш от отговорност и с кви пари смятате да гледате бебе, след като даже 5 кинта за презервативи не иска да ти даде...

Майка му е рускиня, беше в Русия и веднъж му беше пратила пари. Бях с него и си спомням как вместо да поспести някви и да си има, така и така баща му не му дава, той ме повлече по магазините да си купува дрешки. Няма да се учудя ако е дал и за трева. Само веднъж ме попита гладна ли съм, когато ходи да си купува да яде.. Гледаше да се прави на луд..

Така де, отплеснах се, ама разбирам авторката. Някои я нападат, че иска да го остави, понеже бил беден, ама аз не мисля, че е така. И лично я съветвам да го остави, не защото няма пари, а защото е несериозен.

[Biskfitka]

Изписахте цял роман...

И какви са тия претенции,за 200 лв,за 300лв. Живота не е розов,положението в страната още по-малко.Ако не сега,след 5 години ще трябва да работи,може би не по специалността.Може би ще трябва и дете да гледа,и тогава ли ще казва '' оо за толкова малко пари няма смисъл''...Стига сте го оправдавали,ако наистина е така,както го описа авторката.

[kalpazanka]

Дори да се бори за успех 6.00 и да иска да взима стипендия (която между другото не е никак малка), пак не е оправдание че работата ще му пречи на университета.

С цялото ми уважение, но тук вече не си прав. Почнеш ли работа, почваш да пестиш и от занятия, съботата и неделята пак ти заминават, щото, видиш ли, шефчето се цупи, че не връзва графика. Разчиташ ли само на четене в сесия /ако шефчето благоволи да те остави да си четеш вкъщи/, успехът пада катастрофално. А европейска стипендия с 4.00 я се уредиш да вземеш, я не /по-вероятно е второто/. Ако човекът на авторката на месец си докарва 200 лв от стипендия, естествено че няма да бачка за 270.

[Sh@d0w]

Напротив грешиш. Не говорим за работа на пълен работен ден или някаква сериозна.

Има бачкане подходящо за студенти, според натовареността на семестриалния разпис - както на теб ти е удобнио. Ако искаш по 4 часа на ден 3 пъти в седнимцата, ако искаш 4. И щом си студент се съобразяват с теб, така че да ти остава време за учене.

Затова се казва "работа подходяща за студенти", даже в джобс.бг си има цял раздел.

[SisiStrange]

^^ Не съм пестила досега кой знае колко. Този семестър съм изпуснала към 2 лекции заради работата и едната и без това се оказа, че не се е състояла. Разбираме се предварително според програмата ми кога да ходя. Един ден е преди университета, друг ден - след. Те първа като започне проекта ще оставам до по-късно на работа и така. Тъй че много зависи от условията. А такива длъжности има много. За мъже не съм търсила, но за момичета мога още сега да дам няколко примера.

[Niakoitam]

Май се отказвам вече да споря.То всеки ще си държи на своето.Това че си изказвам мението си не значи че абсолютно изключвам че положението може и да е както е било при djipsito.Това си е пълна наглост и ако имам гадже най-вероятно ще я гледам отстрани но ще ми е неудобно да я врънкам.Надявам се да не ми се промени дотолкова характера.Може би показателно е и това как още от сега се опитвам да пестя.Пари някакси успях да спечеля малко и съм приел вече че за купони и дрехи ми е неудобно да разчитам на наще.Не разточителствам.Ново пълно облекло си взимам веднъж на няколко месеца.По заведенията правя същото.Ходя рядко и предимно се забавлявам.Не взимам салати,мезета и тем подобни.Избирам си най-евтиният алкохол като например бира и гледам в повечето случай да не превишавам повече от 5 лева на вечер.Най-много давам на сбирките на випуска,който са всяка година около юни.Гадже нямам макар че ми се ще да има кой да ме обича.Не разточителствам и все по-малко се забавлявам.Така че съм с чиста съвест че мен никой не може да ме набеди за никакъв.Да,случвало се е да ме черпят и не знам дали може да ми стане навик,но засега поне не ми е.Напълно съм съгласен и с kalpazanka.
Съгласен съм с много неща,който написа vladi81,но винаги има едно но... условия,шанс,живот,връзки и т.н.
За София сега ще се поудържа.Нещо май не ми стиска пък и предпочитам да си ми е по наблизко.Ясно осъзнавам че може и някога да съжалявам за това си мислене,но пък може и да не.Може пък и да нямам това време.Все пак не всички хора оцеляват до дълбока старост.Вчерашният пример е доста показателен за това.
"От друга страна все пак живееш близко до едно от най-големите гранични КПП-та. Не си ли мислил да се пробваш там нещо? Чувал съм, че се плаща добре, но трябва да се уредиш с връзки."
Изобщо не съм се замислял.Отказвам и да мисля,защото не съм толкова "богоизбран". Там не се плаща добре, а се плаща адски добре и не трябва да се уредиш с връзки, а трябва да се уредиш с наистина много връзки.На един съученик баща му е малко по-висш полицай, а чичо му работи точно там.Ходиха да говорят заедно с един друг мои съученик за това.Не знам бяха ли за малко,не бяха ли само дето сега този мои съученик си работи съвсем други работи,а другият ми съученик спира влаковете на гарата.