Абе знаете ли, ние тука нападаме момчето ама що не се замислиме дали е по-различен от болшинството от ония кифли, дето най-често не са изкарали 1 лв. през живота си и си мислят, че винаги някои ще ги издържа. Мама и тате до към 18-20 г. и после се залепят за някои богат чичко и както казваше покойния Емил Трифонов Кембъла си драпат кикириците. На такива аз им викам паразити. По мой наблюдения обаче за такива момиченца идва един неприятен момент като наближат 30те. Богатия чичко ги сменя с някои по-млади мацики и те остават с пръст сещате се къде. Не рядко и с дете. В живота им става голямо сгромолясване. Познавам такива екземпляри, които най-спокойно могат да харчат по около 1000 лв. на месец и то само за глезотий, да те питат какъв мъж си щом заплатата ти е под 1000 лв. и колата ти е на старо, но в същото време през целия си живот да не са изкарали и лев и въобще да си нямат понятие от къде идват парите и как има хора които с къртовски труд си изкарват за малко над екзистенс минимума.
Защо не нападаме и критикуваме и такива?
Например преди години бях прибрал една такава мърла у нас, за щастие за много кратко. На 26 години, никога нищо не беше работила, майка й постоянно й угаждаше на капризите, баща нямаше. Жената беше потънала в заеми, ама само на нейното слънчице нищо да не й липсва. Оправдаваше се, че учи две магистратури в два различни университета успоредно и не може да работи. „Е може да стана някъда продавачка за 500 лв., ама за какво?”, цитирам дословно думите й. Признавам, че когато бяха сесийте й не излизаше и учеше по цял ден. През семестрите обаче по цял ден се чудеше с коя приятелка да се види, на кои фризиор да отиде или в кое заведение да седи. Като живях с нея постоянно изискваше от мен да й купувам от най-скъпите храни, да й давам пари само за маркови дрешки, в никакъв случай техниката да не е евтина и китайска и т.н. Докато бях на работа по цял ден се виждаше с приятелки, ходеше на плажове, козметици и т.н., ама дори и за временна работа не помисляше, защото предстояли последните семестри от есента. Майка й даваше някакви дребни джобни, но по-голямата част от разходите поемах аз. Е тогава нямаше криза. Аз имах добра сигурна, стабилна и добре платена работа. Родителите ми имаха бизнес със стройтелството, които отдавна фалира за съжаление и те много ни помагаха. Аз първоначално се радвах, че не съм сам, но много скоро след това се почувствах много пре..ан.
Тази мацка най-спокойно харчеше, не всеки уикенд, но средно през уикенд по около 200 лв. – 250 лв. по шопинг терапий, и винаги се прибираше след тях с думите „О Мечо пак нищо не си купих.”
Колуминацията беше когато веднъж ни спряха Интернета. Аз два дни си мислех, че е някаква авария и, че ще я оправят. Останах озадъчен, когато на третия ден, когато от Интернет компанията ми казаха „Но Господине, вие не сте си платили. Достъпъп Ви е изтекал едикога си.” Аз се сетих, че един ден й дадох няколко стотин лева да иде да плати режийни сметки докато аз през деня бях на работа. Като я попитах какво е станало тя ми отвърна следното: „Ох Мечо, ами този ден се почувствах малко потдисната, беше ми кофти и ходих малко на шопинг за да си оправя настроението. Да знаеш и какво хубаво парфиумче си взех, някаква нова серия, нямам търпение да ти го покажа. Вярно голяма част от паричките за сметки отидоха, ама ти нали си ми милото ще намериш още, пък и родителите ти малко ли печелят. Нали си им дете, как няма да ти помогнат?” След тези думи не помня как се сдържах да не я ошамаря. Помолих я да си събере багажа и на следващия ден да напуне дома ми. Тя взе, че го направи в рамките на час и още същата вечер си тръгна без да каже нищо.
Сега като се замисля, мацката не беше нито тъпа, нито проста. Следването си го изкарваше с отличен. Но беше безотговорна. Имаше нагласата, че цял живот ще живее на нечий гръб. Харчеше пари с лека ръка, но си нямаше и на представа как се изкарват. Не малко жени са като нея.
От както прекратих връзката си с нея бягам много далеч от таква разглезени и неподготвени за живота момичета, който до късно моминство не са хващали работа. Един от първите ми въпроси при запознанство е „С какво се занимаваш?”
Всъщност знаете ли, че повечето момичета които снима Пиер Уодман на въпроса „What do you do for a life?” или „What is your occupation?”, те отговарят с “Nothing.”. Повечето от Вас сигурно се сещат за какво става въпрос.

Да срамота е мъж като приятеля на авторката да стой без работа и да чака на готово, ама не е по-малък срам и за жена да е в неговото положение. Да си търси някои А малко ли ги има такива?