Еми... ето две стихотворения
Самота

Нощта ме посрещна с милувка грижовна,
обгърна ме със свойта целувка дъждовна.
Докосна ме вятърът с полъх нежен,
като лунен лъч небрежен.
По кожата ми полази лекият повей на есента.
Бях в компанията на собствената си самота.

В клетката на моето страдание

Омразата в сърцето ми впива
своите остри като бръснач зъби
и отровата ѝ във вените ми се влива.

Скръбта ме завладява
и пуста остава моята душа.
Болката ме подлудява.

По тези струни моите пръсти кървят.
Музиката е моето извинение,
ала дали тези ноти страданието ще прекратят?

Ще могат ли те да изкупят моя грях?
Ще ми помогнат ли да си простя,
че грешница аз бях

и на този пратеник на ада
продадох аз душата моя?
Ще продължи ли сърцето ми вечно да страда?...

Тези мисли дълбоки белези оставят,
ала нямам вече сили да крещя.
А звуците в сълзите ми се давят...

Няма да правя пари с тях, но това не означава, че трябва някой да ми ги краде! Поствам ги, защото ги имам и в Откровения...