и, забучила иглата
във ръката на съдбата,
каза:
да, ще лапна твоето дуло.
да, ще бъда в неделя със було.
две глави с любов се споглеждат.
в компот от съдби две глави се оглеждат.
две върби ще ям на закуска
под гроба ми щом корени пускат.
а смъртта във снимка студена
заснела живота. тя ви го взема.
и дъгата в негатив
е арка безцветна, е сив коректив,
под който ще минем дори и без брак -
пътят е път и без пътния знак.