и, забучила иглата
във ръката на съдбата,
каза:
да, ще лапна твоето дуло.
да, ще бъда в неделя със було.
две глави с любов се споглеждат.
в компот от съдби две глави се оглеждат.
две върби ще ям на закуска
под гроба ми щом корени пускат.
а смъртта във снимка студена
заснела живота. тя ви го взема.
и дъгата в негатив
е арка безцветна, е сив коректив,
под който ще минем дори и без брак -
пътят е път и без пътния знак.
I. Настъпъните мравки не танцуват,
но смъртоносните крака играят често мръсен танц.
Настъпъните хора не танцуват,
но във яда си мачкат често мравешкия невидим танц.
И само тя, канализацията, ви свързва.
И само тя е безплатна чужда топлина
дори когато той, прецъфтелият свят, ви омръзва,
дори когато той е страстна, но властна жена.
II. Новородена промяна подхвърлям. И след малко
в хилядолетната яма я зървам. Изцедена. И жалко.
III. Аз обичам, но вече не искам. Аз тръгвам.
след алена струйка замислен изтичам.
Аз обичам, но аз вече не искам да танцувам.
Този танц е всъщност безснислен.
Този танц е всъщност безсмислен.
И само на нея, всемогъща смирена сирена, ще позирам.
Тя последната снимка заснема...
КРАЛИЛИЦАТА на заблудите на лудите,
въоръжена само с името си – Смърт.
Поднася ми оръжието – името си. Смърт.
Поднася ми заслуженото – името си. Смърт.