ЕТО НЕЩО ВАЖНО :
АКО НЕ ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ НЕ ПРАВЕТЕ НИЩО!

Преди да предприемете каквото и да е, ако имате възможност се консултирайте с медицинско лице. Дори и съвет по телефона или радиостанцията може да бъде животоспасяващ. Винаги, когато има възможност се обръщайте към квалифициран медицински персонал. Предприемайте действия само ако няма никаква възможност да повикате бърза помощ или през времето докато тя дойде и то само ако сте уверени, че знаете добре какво правите. При шокови състояния и сериозни травми първо осигурете пострадалия и премахнете непосредствената опасност, осигурете въздух и започнете третиране като не забравяте за обезболяването, което е непосредствена грижа, за да не изпадне в шок пострадалия.


Първата помощ не е точна наука. То е непосредствената грижа, следваща какъвто и да е вид медицинско извънредно положение. Ако сте уверени, че болестта или нараняването заплашват живота на пострадалия, незабавно извикайте бърза помощ. Не трябва да отлагате търсенето на спешна медицинска помощ. Ако ви се наложи да поддържате живота на пострадалия докато пристигне медицинска помощ, следвайте следните основни правила:

Позиция на пострадалия:

Ако имате подозрения, че пострадалия е наранен в областта на главата, шията или гръбнака, не го местете, без да е наложително, при положение, че диша свободно. Ако пострадалия диша и е в безсъзнание, а вие сте сами и трябва да търсите помощ, поставете го на една страна, като го осигурете стабилно. Обръщайте пострадалия на другата му страна на всеки 30 минути.

Дишане:

Ако човек престане да диша поради каквато и да е причина, той трябва да получи кислород в белите дробове в рамките на четири минути, за да се избегне увреждане на мозъка. Ако човекът не е претърпял травма, например падане или автомобилна катастрофа, започнете чрез освобождаване на дишането като повдигнете брадичката и наклоните главата назад. Направете две пълно изкуствени вдишвания като се съобразите с възрастта на пострадалия. Ако пострадалия е дете на възраст между 1 и 8, направете две по-малки вдишвания. Ако пострадалия е бебе, направете едно кратко вдишване. Ако човекът е с травма, не наклонявайте брадичката; преместете долната челюст напред и направете изкуствено дишане. За възрастен, правете 1 вдишване на всеки 5 сек. За деца под осем години и за бебета правете 1 вдишване на всеки 3 секунди. Нормалния ритъм на дишане е от 20 до 12 пъти на минута за възрастен, и 20 пъти на минута за деца и новородени.

Задушаване:

Ако пострадалия не може да кашля, говори или диша, но е все още в съзнание, увийте ръцете си около кръста му откъм гърба, поставете едната си ръка над пъпа и под ребрата му, поставете другата си ръка над първата и притиснете коремната област навътре и нагоре докато пострадалия започне да диша.
Ако жертвата е в безсъзнание, опитайте горе описаната процедура два пъти. Ако пострадалия не поеме въздух, наклонете отново назад и опитайте отново. Ако отново не диша, започнете изкуствено дишане. (Скоростта е 15 компресии на 2 вдишвания за възрастен и 5:1 за деца на възраст от 1 до 8 години) Всеки път, когато правите вдишване оглеждайте устата на пострадалия за възможни предмети и ги отстранете преди да приложите следващо вдишване. Повтаряйте процедурата докато дишането се възобнови.

Спиране на сърцето:

При спиране на сърцето първото, което можете да направите е силен удар с юмрук в областта на сърдечния мускул. Да се отстранят веднага всички стягащи дрехи и да се осигури свеж въздух.
Ако пострадалия няма пулс и вие знаете как се прави сърдечно-белодробна реанимация, веднага започнете сърдечен масаж. Ритъма за възрастен е на 15:2, а за дете и новородено 5:1. Ако не можете да направите сърдечно-белодробен масаж прилагайте изкуствено дишане докато помощта пристигне. Сърдечния масаж и изкуственото дишане да се продължат до идването на помощ без прекъсване.

Кръвотечение:

Сложете си латексови ръкавици (желателно стерилни). Правете следното в указания ред:
1. Притиснете раната с най-чистия ви достъпен материал (най-подходящи са стерилни ленти марля).
2. Ако кръвотечението се забавя, но не спира, приложете още превръзки отгоре.
3. Ако кръвотечението не спира, повдигнете крайникът.
4. Ако кръвотечението все още не спира, наложете превръзка с натиск, вържете превръзката здраво, но без да спирате кръвообращението. Поддържайте крайникът издигнат.
5. Ако кръвотечението въпреки горните действия не спира, натиснете на артерията в горната част на ръката или бедрената артерия в слабините. Никога не прилагайте стегнат турникет.
Ако раната е малка, след като кръвотечението спре, измийте областта и приложете един бинт или стерилна превръзка. Опитайте да не пипате раната директно, за да я предпазите от инфекция. Никога не трийте (търкате) по раната.