Ese ;x

[charlie1]

Speshno mi trqbva ese na tema: Svobodata na lichniq izbor v suvremennoto obshtestvo... ako nqkoi moje da pomogne s neshto da pomaga ;d ;x ...

[DisappointedDreamer]

Пиши на кирилица.

Погледни тези. Биха ти помогнали:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=147189
http://www.teenproblem.net/forum/sho...-на-тема
http://www.kaminata.net/topic-t31359.html

[mariqanastasova]

Проблемите на младите хора имат за свои основания няколко положения. Тук няма разлика дали младите хора учат в България или не. Щом са българи тези основания важат в пълна сила за тях. От една страна проблемите са резултат от конфликт между поколенията. От друга страна е противоречието между самите млади хора, което се дължи на тяхното възпитание и световъзприятие. От трета страна проблемите на младите хора са резултат от неразбиране на техните потребности. Не на последно място е основанието за социалната обезправеност на младите, които имат за основен свой капитал знанията от своето обучение, а не на всяка цена богато материално наследство като старт в своя живот.

Всяко едно основание разгледано по отделно е съвсем ясно за разбиране. Дори просто за разбиране.

Конфликта между поколенията е проблем който се мултиплицира и възпроизвежда нови модели, които често са нежеланите стереотипи по отношение на Другия. Проблем е, че ценността на миналото е доведена тенденциозно до състояние на противоречие с настоящата ни нагласа към света на Другия. Много от нашите възрастни родители и роднини не приемат живеенето на семейни начала, не се одобрява да се домогнеш до заветната цел с цената на всичко, не се одобрява и музиката, която младите приемат за мелодична, а възрастните за скучна и дори в състояние на война с личния морал и ценности. От всичко това резултатът е следния: младите хора в съвременното българско общество са поставени постоянно /често основателно/ под словесните опити на възрастните да изградят приличен модел на света около себе си.

Вторият проблем е в конфликта между самите младии. Както в ученическите години на задния чин в клас някой се е опитвал да препише, а този отпред да разчита изцяло на това, което знае, така и в реалността на днешния ден в неравностойно положение се намират различни хора. От една страна някои постигат с малко усилия много високи резултати, но не поради късмет и практичност, а поради други причини. Това се вижда от другите млади хора и ражда в тяхното мислене негативните модели за възпроизвеждането на видяното. Появяват се стремежи да караш хубава кола като сина на … или да имам такива дрехи като дъщерята на … Елементаризъм на материалния свят, който поражда в младите хора и помежду им напрежение и негативна мисъл. Проблемът тук е в това, че е необходимо да се осигурят равни условия, за да може според индивидуалните знания, възможности и лични резултати да се постига социален статус, а не според родителската предопределеност на материалното положение или връзката на някой с някой друг. Това аз виждам, че може да се получи като за всяка длъжност и всяко място изискващо млад човек се обяви явен конкурс, а оценката да бъде компетентна и обоснована. Така както е в останалата част от света.

Неразбирането потребностите на младия човек са друг основен проблем. Какво имам предвид под ”неразбиране” ? Най- ясно казано неразбирането се поражда там, където липсва заинтересованост към същността на събитията. Младите хора в българското съвременно общество имат проблем с информацията. Компетентните власти работят по този въпрос. Хващат думата “информация” и тълкувайки я в кабинета на някой чиновник излиза цяла стратегия, харчат се държавни пари за напечатването на тази “ “информация” по билбордове или безплатни брошури, или пък други издания и така се решава въпроса с “информацията”. А всъщност младите хора имат нужда от Интернет, от чуждата съвременна литература и от много други неща. Но как да им бъде помогнато като чиновника в канцеларията е пред пенсиониране и не е направил необходимото да проучи въпроса , за да намери отговора. В България проблемът на младите хора е в това, че въпросите които ги касаят не получават необходимото внимание, а случили се това необходимия отзвук отеква едва след изтичането на крайния срок за тяхното решаване. Ангажиментите и отговорността тук са не едностранни. И младите хора и компетентните институции не трябва да работят на принципа на противоположностите, а на принципа на синхронизираните движения и баланса.

Четвъртото основание за състоянието на проблематичност при младите хора в съвременното българско общество, това е социалната обезправеност. Буквално в България умните и кадърните, постигналите чрез собствените си знания всичко, не получават адекватната оценка за положените старание и труд. Напротив често те са притиснати на границата на оцеляването без държавата да поеме ангажимент да ги защити във важен момент. Не става въпрос за състояние в което правителството ще помага на всеки един млад човек да намери своето място в обществото. Това е личен избор. Избор на отделния човек и/или личност. Основния въпрос е държавата да не абдикира от отговорността да субсидира стремежа към усъвършенстване на младия човек. Най- малкото студент по медицина да не сервира кафе за 160 лева и ученик в гимназиален курс да не продава вестници нощем по булевардите “Мария Луиза” и “Христо Ботев”. Какви лекари ще има България – недочели и ненаспали се. Какви ученици ще има България – изморени, надишали се с

отровните изпарения от автомобилите и т.н. И всичко това се нарича социална обезправеност. Тя е чужда на много хора. Непонятно е на един млад човек, че проблем на друг е дори билетчето от 50 стотинки за градския транспорт.

Проблемите на младите хора в съвременното общество са част от проблемите на цялото съвременно общество. Този въпрос не е редно по никакъв начин да се разглежда отделно от представителите на останалата част от българското население – най- малките и по- възрастните от нас. Въпросът е не да се търси средина, нито пък да се даде на всеки една определена сума за начален старт. Това е немислимо. Ако има хора, а аз съм сигурен, че е така, които с разум да подходят и да приведат в действителност единни критерии за конкурентност в условията на прохождащата българска демокрация, то проблемите на младите хора биха имали своето решение. Основното, което като млад човек искам да заключа е, че при равни възможности най- лесно излизат на показ талантите, а талантите, умовете и младите сърца са жизнения потенциал на една нация и гаранта за нейното съществуване и занапред..

[mariqanastasova]

Всеки един от нас има потенциала да промени себе си. Ако целта ни е да направим себе си успели и да живеем като ярко цвете сред плява, то рано или късно ние ще постигнем това. Въпросът е по- дълбок обаче. Ако искаме да я има България е необходимо да мислим локално, но да действаме мащабно.

[mariqanastasova]

ТОВА ВСИЧКО Е ЗАЕДНО........

[mariqanastasova]

Вървиш из “Студентски град” и виждаш десетки младежи с усмивки на лицата, някои с книги под ръка, други със своята нежна половинка. Чуе се от нейде детски вик на най-младите надежди на България. Настроението на всички е в унисон с яркото слънце и синьото небе. Чудиш се какво липсва. Чудиш се дали въобще нещо липсва и дали всичко е наред.

Типично по нашенски се опитваш да откриеш злободневното, опитваш се да доловиш музиката от издънените тонколони на кварталната кръчма, заслушваш се и долавяш псувня на преминаващ таксиджия, поглеждаш нагоре и виждаш плачевното състояние на панелките, в които са призвани да се помещават младите надежди на столичните висши учебни заведения. Продължаваш по нататък и мислиш затова, което те е довело тук. Мислиш за проблемите на младите хора.

Проблемите на младите хора в съвременното българско общество са проблеми, чиито основания се крият в прехода от миналото към съвременното българско общество. Опитвайки се да се отърсим от половин век тоталитаризъм, втурвайки се през глава в обятията на демократичния Запад, за всички нас бе създаден един въпросен свят, в който с течение на времето въпросите се превърнаха в проблеми, а проблемите във въпроси без отговор.

По настоящата тема е необходима конкретика. Какво да напиша ?! Шаблонното е, че млади висшисти нямат работа. Млади майки получават 18 лева за издръжка на детето си или пък децата от провинциално училище вместо да работят с компютри и в необходимите за това кабинети, те прекарват часовете с си като “свободни” и т.н. Това е конкретиката и тя е важна, защото е показателна.

Ако обаче имаме за основна идея, не да се справим с конкретния случай, а да решим проблемите на младите хора кардинално, то необходимо е изкристализиралата идея да бъде положена в действие.