Мислено в един по-широк план, това стихотворение е представително именно за типа модерност на Багряна, за начина, по който тя се откроява като "нов глас" - възраждайки земното, автентичното, живото, човешки преживяемото в бунта си срещу прекалената "литературност" на поезията.