Вървиш из “Студентски град” и виждаш десетки младежи с усмивки на лицата, някои с книги под ръка, други със своята нежна половинка. Чуе се от нейде детски вик на най-младите надежди на България. Настроението на всички е в унисон с яркото слънце и синьото небе. Чудиш се какво липсва. Чудиш се дали въобще нещо липсва и дали всичко е наред.

Типично по нашенски се опитваш да откриеш злободневното, опитваш се да доловиш музиката от издънените тонколони на кварталната кръчма, заслушваш се и долавяш псувня на преминаващ таксиджия, поглеждаш нагоре и виждаш плачевното състояние на панелките, в които са призвани да се помещават младите надежди на столичните висши учебни заведения. Продължаваш по нататък и мислиш затова, което те е довело тук. Мислиш за проблемите на младите хора.

Проблемите на младите хора в съвременното българско общество са проблеми, чиито основания се крият в прехода от миналото към съвременното българско общество. Опитвайки се да се отърсим от половин век тоталитаризъм, втурвайки се през глава в обятията на демократичния Запад, за всички нас бе създаден един въпросен свят, в който с течение на времето въпросите се превърнаха в проблеми, а проблемите във въпроси без отговор.

По настоящата тема е необходима конкретика. Какво да напиша ?! Шаблонното е, че млади висшисти нямат работа. Млади майки получават 18 лева за издръжка на детето си или пък децата от провинциално училище вместо да работят с компютри и в необходимите за това кабинети, те прекарват часовете с си като “свободни” и т.н. Това е конкретиката и тя е важна, защото е показателна.

Ако обаче имаме за основна идея, не да се справим с конкретния случай, а да решим проблемите на младите хора кардинално, то необходимо е изкристализиралата идея да бъде положена в действие.