Проблемите на младите хора имат за свои основания няколко положения. Тук няма разлика дали младите хора учат в България или не. Щом са българи тези основания важат в пълна сила за тях. От една страна проблемите са резултат от конфликт между поколенията. От друга страна е противоречието между самите млади хора, което се дължи на тяхното възпитание и световъзприятие. От трета страна проблемите на младите хора са резултат от неразбиране на техните потребности. Не на последно място е основанието за социалната обезправеност на младите, които имат за основен свой капитал знанията от своето обучение, а не на всяка цена богато материално наследство като старт в своя живот.

Всяко едно основание разгледано по отделно е съвсем ясно за разбиране. Дори просто за разбиране.

Конфликта между поколенията е проблем който се мултиплицира и възпроизвежда нови модели, които често са нежеланите стереотипи по отношение на Другия. Проблем е, че ценността на миналото е доведена тенденциозно до състояние на противоречие с настоящата ни нагласа към света на Другия. Много от нашите възрастни родители и роднини не приемат живеенето на семейни начала, не се одобрява да се домогнеш до заветната цел с цената на всичко, не се одобрява и музиката, която младите приемат за мелодична, а възрастните за скучна и дори в състояние на война с личния морал и ценности. От всичко това резултатът е следния: младите хора в съвременното българско общество са поставени постоянно /често основателно/ под словесните опити на възрастните да изградят приличен модел на света около себе си.

Вторият проблем е в конфликта между самите младии. Както в ученическите години на задния чин в клас някой се е опитвал да препише, а този отпред да разчита изцяло на това, което знае, така и в реалността на днешния ден в неравностойно положение се намират различни хора. От една страна някои постигат с малко усилия много високи резултати, но не поради късмет и практичност, а поради други причини. Това се вижда от другите млади хора и ражда в тяхното мислене негативните модели за възпроизвеждането на видяното. Появяват се стремежи да караш хубава кола като сина на … или да имам такива дрехи като дъщерята на … Елементаризъм на материалния свят, който поражда в младите хора и помежду им напрежение и негативна мисъл. Проблемът тук е в това, че е необходимо да се осигурят равни условия, за да може според индивидуалните знания, възможности и лични резултати да се постига социален статус, а не според родителската предопределеност на материалното положение или връзката на някой с някой друг. Това аз виждам, че може да се получи като за всяка длъжност и всяко място изискващо млад човек се обяви явен конкурс, а оценката да бъде компетентна и обоснована. Така както е в останалата част от света.

Неразбирането потребностите на младия човек са друг основен проблем. Какво имам предвид под ”неразбиране” ? Най- ясно казано неразбирането се поражда там, където липсва заинтересованост към същността на събитията. Младите хора в българското съвременно общество имат проблем с информацията. Компетентните власти работят по този въпрос. Хващат думата “информация” и тълкувайки я в кабинета на някой чиновник излиза цяла стратегия, харчат се държавни пари за напечатването на тази “ “информация” по билбордове или безплатни брошури, или пък други издания и така се решава въпроса с “информацията”. А всъщност младите хора имат нужда от Интернет, от чуждата съвременна литература и от много други неща. Но как да им бъде помогнато като чиновника в канцеларията е пред пенсиониране и не е направил необходимото да проучи въпроса , за да намери отговора. В България проблемът на младите хора е в това, че въпросите които ги касаят не получават необходимото внимание, а случили се това необходимия отзвук отеква едва след изтичането на крайния срок за тяхното решаване. Ангажиментите и отговорността тук са не едностранни. И младите хора и компетентните институции не трябва да работят на принципа на противоположностите, а на принципа на синхронизираните движения и баланса.

Четвъртото основание за състоянието на проблематичност при младите хора в съвременното българско общество, това е социалната обезправеност. Буквално в България умните и кадърните, постигналите чрез собствените си знания всичко, не получават адекватната оценка за положените старание и труд. Напротив често те са притиснати на границата на оцеляването без държавата да поеме ангажимент да ги защити във важен момент. Не става въпрос за състояние в което правителството ще помага на всеки един млад човек да намери своето място в обществото. Това е личен избор. Избор на отделния човек и/или личност. Основния въпрос е държавата да не абдикира от отговорността да субсидира стремежа към усъвършенстване на младия човек. Най- малкото студент по медицина да не сервира кафе за 160 лева и ученик в гимназиален курс да не продава вестници нощем по булевардите “Мария Луиза” и “Христо Ботев”. Какви лекари ще има България – недочели и ненаспали се. Какви ученици ще има България – изморени, надишали се с

отровните изпарения от автомобилите и т.н. И всичко това се нарича социална обезправеност. Тя е чужда на много хора. Непонятно е на един млад човек, че проблем на друг е дори билетчето от 50 стотинки за градския транспорт.

Проблемите на младите хора в съвременното общество са част от проблемите на цялото съвременно общество. Този въпрос не е редно по никакъв начин да се разглежда отделно от представителите на останалата част от българското население – най- малките и по- възрастните от нас. Въпросът е не да се търси средина, нито пък да се даде на всеки една определена сума за начален старт. Това е немислимо. Ако има хора, а аз съм сигурен, че е така, които с разум да подходят и да приведат в действителност единни критерии за конкурентност в условията на прохождащата българска демокрация, то проблемите на младите хора биха имали своето решение. Основното, което като млад човек искам да заключа е, че при равни възможности най- лесно излизат на показ талантите, а талантите, умовете и младите сърца са жизнения потенциал на една нация и гаранта за нейното съществуване и занапред..