Ами.. все едно аз да му върна всичко, което ми напомня на него, за да не ми тежи като се обърна на където и да е в стаята и видя нещо от него. Все едно да събера в торбичка всичките ни спомени и да ги връча на човека, с който съм ги преживяла, който преживява същото (или поне се очаква)... и не стига, че си има мои неща при него, а ще има и своите и става двойно повече и... абе ... пф... това са вещи...