Гласът ми за самосъхранение се обажда.. нещото което държа най-много е достойнството си..да бъде така чисто и така неопетнено както до сега.Въпросът е, че когато обичам някой,потъпквам някой свои принципи в името на това той да бъде добре, разбира се по късно съжалявам.. искам да се спра, но не мога, прая точно обратното на принципите си..казвам " Не той не заслужава да пенебрегна себе си", а в същото време правя обратното..има ли някой като мен..кажете как да се справям когато усещам, че трябва да спра..