Реших да ви разкажа,защото имам нужда да чуя мнението ви.
Преди 7 месеца се запознах с едно момче. Аз съм на 17,той на 22.
Първите месеци всичко беше прекрасно и за мен и за него. Мислех,че го обичам,виждах ‘идеалното’ момче в него. (Първият ми път беше с него => имах му голямо доверие)
Но някъде 3\4 месец започнаха да ми изтиват чувствата.. а той все повече и повече се привързваше. Започна да ми задава въпроси като „Мислиш ли,че можем да си останем заедно докрая?” Веднъж ми каза „ Как мога да си мисля за раздяла с тебе като мисля,че ти си живота ми” и може би всички тези неща ме отблъснаха. Не може би,ами направо си ме отблъскваха. Говорих с него,казах му,чее не сме господари на утрешния ден ии е адски глупаво да мислим толкова за напред. Не му казах точно,че ме отблъсква по този начин,но му намекнах.
Някъде 5-тия месец ми беше много кофти. Бях решила да му кажа,че искам да се разделим.. но не можах.. ии не знам,не поисках. Найстина не е същото,както беше в началото,но съм привързана към него и не знам не ми се ще да се разделяме,но си мисля,че го залъгвам по този начин и после ще му е много по-гадно ...
Имам чувства към него,хем че не са толкова силни,колкото неговите. Обаче се чудя,дали трябва да продължаваме така? Аз искам все оше да съм с него,обаче не искам да го залъгвам по този начин,че можее да стане нещо такова ;като да си останем заедно докрай’ -_- ..
Страх ме е,че ще го нараня много. А е доста важен човек за мен и не искам да страда...
Какво бихте направили на мое място?