Имам приятел от почти година. Преди него всичките ми връзки бяха пълен провал, при всички се стигаше до големи крайности, недоверие, постоянно следене в скайп и фейсбук, забрана за излизане с определени хора.. С него още от началото беше различно, харесва ми това, че държи на приятелите ми, дава ми лична свобода и т.н.
Последните няколко месеца нещата не вървят толкова добре.. даже никак.. Постоянно си крещим за нещо, постоянно се дразним, псуваме и какво ли още не, а най-лошото е, че забелязах, че е за неща които ги е имало още в началото.
Толкова съм била влюбена, че чак съм допускала какви ли не критерии по мой адрес и съм се старала да съм винаги перфектна, но никога не е било оценено това. Постоянно критикуваше теглото ми, това защо си връзвам косата или какво да обличам. Нямаш право да ходя на дискотека с пола или токчета, или гол гръб.. съдеше ме за това, че пушех, не искаше приятелите му да знаят.. Е, спрях цигарите, свалих няколко килограма, спрях да ходя на дискотека с приятелки ако той не дойде с мен, а в замяна какво?! Критиките си продължават... казвала съм му, че не ми е приятно да ме критикува така, но той си продължава. Иска той да определя всичко, кога да се виждаме, за колко време, кога ще оставам у тях, къде ще ходим и с кого.. Иска да има пълната свобода.. Е, старая се да му я давам и му я давам.. Липсват ми някои неща като например разнообразието във връзката ни, романтичните неща.. никога не ми е подарявал нещо или не е правил нещо мило за мен.. Говорих с него на този въпрос.. каза че тези неща му се струват лигави, не само че му се струват лигави, но и не смята да прави такова нещо..
Не знам какво да направя.. когато му кажа, че искам да се разделим той не го приема и си продължава да си твърди, че сме заедно и какво ми липсвало... Няколко дни не го търсих, исках да го накарам да се промени, а си е все ужасен... Не знам какво да направя.. толкова неща липсват във връзката ни, че не знам има ли смисъл да я продължаваме, но пък и не мога без него.. свикнах с него..