Да споделя, че с това момче се разделихме на 31ви още и от тогава не сме се виждали и както каза baby_love_you веднага започна да ми звани и да осъзнава какво става. Званеше ми всеки ден и искаше постоянно да се виждаме, но аз все отказвах и му казвах, че няма шанс да се съберем. Казваше ми постоянно, че се чувства много зле, не сядаше на компютъра, не спеше, не излизаше ( тези неща ги знам от брат му, все пак се интересувах как се чувства и влиае ли му раздялата ни ). Усещах, че почна да разбира грешките си, но и аз разбрах много за себе си, разбрах, че и аз съм допускала много грешки, и че може би причината за някои негови реакции са били точно тези грешки. Снощи говорихме за тези неща и решихме, че трябва да седнем и да говорим кой какво иска от другия и как да правим нещата, които искаме без да нараняваме другия.. Решихме да отиден някъде за 4 дни, само двамата ( това той го предложи, даже ми стана супер странно, защото никога не е обичал да сме някъде сами повече от 1 ден) и да разрешим тези неща, и най-вече да прекараме това време заедно. Искрено се надявам нещата наистина да се променят и да имаме вече една по-добра и стойностна връзка.

NomNomNom - Била съм и с човек, който ми е давал всичко от, което съм имала нужда, подкрепа, романтика, обич... но и този човек не беше за мен.. До сега не съм могла да си представя бъдещето с нито един от бившите ми приятели, а точно с този мога.. и си го представям.. и искам да имаме такова! ... Дано след дългият ни разговор нещата да се изгладят..