Боли ме, но не мога да плача...усещам една празнина в себе си, НЕ НЕ не мога да я заместя с нищо..отново трбва да се отърва от мислъта за човек, който категорично не ме заслужава..трябва да се откажа ако не искам да съм поредната в списъка..въпросът е, че съм готова и на това..отначало вярвах, че той е изхода към нещо по-добро и различно, но за мое огромно нещастие сега не мисля така, сега се чудя от къде си навлякох това бедствие..прекалено различни сме..аз съм прекалено добра и наивна, а той е "ЛОШО" момче..и преди да ме попитате ще кажа не, не ми е казал нищо, но действията му далеч не са подобаващите.. и не ние не ходим...нямам на кой друг да споделя..всичките ми приятели са погълнати от себе си и техните проблеми..а мен ме изгаря от вътре...не мога да говоя за това..не ,ч е не искам, просто не мога..Бих ви била благодарна ако обменим опит по тази тема