.
Отговор в тема
Страница 57 от 58 ПървиПърви ... 747535455565758 ПоследнаПърви
Резултати от 1 401 до 1 425 от общо 1445
  1. #1401
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    12 972
    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan-666 Виж мнението
    затова К.Юнг говори не за примиряване или бягство от сянката, а за интеграция на сянката, за това да си светлината, обекта и сянката в едно.
    Как успяваш да я интегрираш? Първо ти за да я осъзнаеш сянката в себе си, се иска много кураж и психическа устойчивост, а след това как я интегрираш за да остане тя осъзната, но без да се побъркаш и без да с включат защитните механизми на съзнанието? Или метафорично казано, възможно ли сам да се измъкнеш от плаващите пясъци, в които си затънал (сянката), при положение, че всяко движение и мърдане, което правиш за да се измъкнеш, от него всъщност още повече потъваш навътре в бездната. ​

    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan-666 Виж мнението
    Християнската философия определя сянката за грях, тоест осветява сянката, но това не е победа над сянката - просто осветяваш обекта от друг ъгъл, с което създаваш различна сянка на друго място.
    В християнството е казано, че блажени са бедните духом. Като под "бедни духом" се разбира хората, които са видяла, осъзнали своята сянка, своята греховност и оттам се отричат от себе си и се предават на Божията милост, която ги е изкупила от тяхната сянка чрез Христос. Христос поема бремето от твоята сянка, защото човек сам не може да ги понесе, защото всеки опит да ги понесеш, от това всъщност още повече потъваш и затъваш в защитни механизми и илюзии. Защото човек не може да понесе ада в истинския му вид и затова цял живот играе театри пред себе си (и дявола го забавлява да търчи по глупости, докато му свърши земното време), но в крайна сметка смъртта идва, представлението свършва и човек се сблъсква челно с това, от което се е крил със суетни илюзии, които съзнанието му е създавало, и сянката му се превръща в негова съдба във вечността т.е. ада. Представи си всеки миг да осъзнаваш сянката си, но в същото време вече да не можеш да избягаш от нея, като си създаваш театри, чрез сетивното, и да нямаш решение как да я интегрираш, а в съзнанието си само чувстваш болката от нейната тежест във вечността.
    Последно редактирано от defender : 02-15-2022 на 03:16

  2. #1402
    Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
    Как успяваш да я интегрираш? Първо ти за да я осъзнаеш сянката в себе си, се иска много кураж и психическа устойчивост, а след това как я интегрираш за да остане тя осъзната, но без да се побъркаш и без да с включат защитните механизми на съзнанието? Или метафорично казано, възможно ли сам да се измъкнеш от плаващите пясъци, в които си затънал (сянката), при положение, че всяко движение и мърдане, което правиш за да се измъкнеш, от него всъщност още повече потъваш навътре в бездната ​
    На прав път си, но не точно. Не можеш да победиш сянката с повече его, така само правиш по голяма сянка. Затова и всяко движение и мърдане те повлича още по надълбоко. Не съм голям фен на Юнг, а и според самия него няма някакви конкретни начини за интеграция на сянката, но ето как аз разбирам метафората за светлината, обекта и сянката. Светлината е съзнанието, космическия интелект, Бог ако искаш. Обекта е АЗ-ът, егото. А сянката е всичко онова, през което свелината не може да пробие защото е засенчена от Егото. Така в сянката остават животинските нагони, инстинкти, емоции и други. В деиствителност колкото е по-голямо егото, толкова е по-голяма и сянката и това е лесно проверимо. Но фундаменалния проблем идва точно защото човека се идентифицира като обект, и Егото е този обект, които пречи на съзнанието да проникне навсякъде. А един прозрачен обект би пропуснал светлината. И ето тук именно идва момента на искреноста и истинноста, но на истинската такава, която не е обременена от абсолютии за добро и зло, за грозно и красиво. Сянката всеки сам си я създава, с това какъв желае да бъде и като какъв да се идентифицира,(а оттам и какъв не иска да бъде, с което именно създава сянката). Все пак една светлина не се интересува дали ще осветява красив пролетен пеизаж, или някое поле след битка, с разхвърляни навсякъде обезобразени тела. Светлината просто си свети, тя няма защитни механизми, защото няма от какво да се брани. Така и човешкия взор следва да не бъде блокиран от обекта на Егото, а свободно да преминава. Но тази идентификация с обозримия обект на Егото стои на пътя и трябва да бъде систематично дезинтгрирана преди това да се случи. Защото тази същност не е естествена, а е продукт преди всичко на социални необходимости, които по късно човек нагажда към своите необходимости. Естествено дори и обекта да е прозрачен, него винаги ще го има, защото човека е и физическо същество. И разбира се светлина пропусната през прозрачен обект накрая винаги излиза изкривена по някъкъв начин - от това няма бягство. Но идеята е че интеграцията на сянката не става с някакво фокусирано деиствие и насочено поведение или анализиране, а с дезинтеграцията на егото, което създава сянката на първо място. Така поне аз разбирам нещата.
    Последно редактирано от DoctorSatan-666 : 02-15-2022 на 17:42

  3. #1403
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    12 972
    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan-666 Виж мнението
    Но идеята е че интеграцията на сянката не става с някакво фокусирано деиствие и насочено поведение или анализиране, а с дезинтеграцията на егото, което създава сянката на първо място.
    Как е възможно да дезинтегрираш егото, след като самите усилия да го дезинтегрираш пак произлизат от егото и са проявя на егото. С две думи, използваш усилията на егото за да победиш егото, демек гасиш огън с бензин.
    Без свръхестествената намеса от Бога, неподчинена на земни его-закони и логика, човек е в лабиринт, от който излизане няма. Каквото и да прави уж за да победи егото, егото винаги ще изплува отгоре - такава е логиката на този свят. Без Бог, човек в този свят може да функционира единствено, като жертва на света и на разни его-игрички.

  4. #1404
    Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
    Как е възможно да дезинтегрираш егото, след като самите усилия да го дезинтегрираш пак произлизат от егото и са проявя на егото. С две думи, използваш усилията на егото за да победиш егото, демек гасиш огън с бензин.
    Това определено е възможен път на развитие, както се вижда от доста ню еидж хипстъри и прочие. Заместват егото си с не-Его и после се пъчат колко са просветени. Така че да, с инструментите на егото, няма как да дезинтегрираш егото. Изобщо самата формулировка е грешна - да дезинтегрираш... Звучи като че ли е задача по математика, или е като да разглобиш някаква машина. И кои е този, които ще дезинтегрира, ако не самия Аз,сиреч Егото. Нещата не стават по този начин. Ако инструментите на егото са затвърдителни убеждения, заповеди и оценки, то инструментите на чистото самосъзнание са тишината, или поне тишината е там където само-осъзнаването наи-добре вирее. С вътрешен глас не се премахва его, всъщност то не се премахва изобщо. Мислиш ли че е едно разумно същество като човека е създал егото просто еи така? Не, създал го е защото е било необходимо. Отърви се от представата за Егото и сянката като добри или лоши. Тези явления са отвъд моралното, и ако ги намесваш в моралното, значи си много далеч от същината на въпроса.Егото не може да бъде победено, нито пък се налага, защото може, също като сянката, да бъде интегрирано. То си има своето приложение и предназначение, но така както едно вещество може да ти е в полза под формата на лекарство, така същото може да те закачи под формата на наркотик и дефакто ти да му робуваш. Същото впрочем важи и за света на идеите, които също са само инструменти, но може да се окаже че ти служиш на една идея, повече отколкото тя ти служи на теб. Помисли си Бог дали не е такава идея.
    Последно редактирано от DoctorSatan-666 : 02-16-2022 на 01:07

  5. #1405
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    12 972
    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan-666 Виж мнението
    Същото впрочем важи и за света на идеите, които също са само инструменти, но може да се окаже че ти служиш на една идея, повече отколкото тя ти служи на теб. Помисли си Бог дали не е такава идея.
    Както съм ти казвал и преди, аз смятам че в човека има две същностти - "дефолтната му същност", която не е самия човек, но той автоматично я припознава за себе си и другата му същност е "истинската му същност". Аз смятам, че тези две същности отговарят съответно едната на лимбичната система, а другата на мозъчната му кора. Ако човека е възприел дефолтната си същност за себе си, то тогава истинската му същност се подчинява на импулсите на дефолтната му същност, т.е. на сетивното. А ако човек е възприел истинската си същност за себе си, то тогава тя контролира импулсите на дефолтната му същност чрез Духа. Т.е. истинската същност на човек придобива власт над дефолтната му същност само чрез помощта на Духа свише, без Него ние сме предопределени от дефлтната ни същност и сетивното, а живота ни е просто суетна чалга, в която се самозаблуждаваме, че имаме свободна воля и само си мислим, че мислим, а всъщност изпълняваме неосъзнато чужди програми. Дори ако ни зададат програма, че може да умрем от сополи или главоболие, то може наистина да умрем.

    Та относно твърдението ти, че може да се окаже че аз служа на една идея, повече отколкото тя ми служи на мен, хем си прав, хем не си. Прав си, защото идеята за Бога не служи на дефолтната ми същност и на нея вярата в Бога и се струва нещо мудно и че все едно не съм себе си, и тя чувства вярата, като нещо изкуствено, което й се налага отвън и я потиска (това е чувството, което изпитват инерционните хора, когато се опитват да вярват в Бога). Но в същото време Бог служи на истинската ми същност да придобие контрол над игото на дофолтната ми същност и точно тогава човек се чувства истински свободен (а не фалшиво) да твориш себе си в света, а не света да твори теб (а целия твой живот да е просто една компенсация).

    Трудно ми е да го обясня, с точност какво искам да кажа, то по-скоро се преживява, отколкото може да се обясни логически.
    Последно редактирано от defender : 02-16-2022 на 13:33

  6. #1406
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    12 972
    Докторе, абе ти как си го обясняваш следния парадокс:
    Защо страхът от смъртта, всъщност води до страх от живота - това не е ли парадоксално?
    Страхът от смъртта, вместо да е стимул за човека да се стреми към живота, той всъщност го кара да спре да живее, да се депресира и подобни? Тва е все едно да не обичам горчиво и това да ме накара да спра да ям сладко. Много странно.

  7. #1407
    Не съм съгласен с ролята на дефолтната същност с която описваш всеки животински инстинкт, и "истинската същност" т.е. божествената същност като нещо, което трябва да триумфира над животинската част. Все пак това разделение е на същности е условно, също както сянката и Аз. Не е нито логично, нито интуитивно разбираемо, че едната част трябва да триумфира над другата, само защото едната е животинска и примитивна, а другата е над-животинска, сиреч духовна. За мен обаче животинското също е дух, при това дух които може да се открие във всяко животно и дори в природата като цяло (идеята за воля за власт), простиращ се назад милиони години, много по-стар принцип, отколкото човешкия дух обвързан с идеята за християнския бог. Не случаино езическите религии са почитали животните като божествени, - тъкмо защото животинския дух е много по-архетипен и фундаментално приложим и служещ на всеки човек, така както е функционален за всяка биологична форма. Откъсването от този принцип и отъждествяването с другия, на аврамическите религии, идва по-късно, с проявата на древните цивилизации, когато всъщност човека се опитомява и вече не е воден от животинското начало, а от социални норми, идеи за абсолютно добро и т.н. Това опитомяване обаче, аз не го считам за "прогрес", наи-вече защото първо, човека от див звяр и извор на безкомпромисна сила и дух, наи-общо казано, се превръща в един болен звяр, в едно стадно животно, което му трябват пастири. Силата, която преди това му е давала животинското начало, макар и хаотична и несъзнателна, вече я няма. Но по-лошото всъщност е че животинското начало не изчезва, а просто преминава в сянка и то с противоположна посока. Ако до преди това, човека е бил безкомпромисен и силен звяр, сега тази свирепост е насочена не към външния свят, а към самия човек. Оттам започва генезиса на тази "лоша" съвест и склонност към символично само-нараняване, която е заложена в християнството, и която достига до нечувани анти-човешки пропорции в историята. Сега тя е дори още по-нечовешка с развитието на марксистките идеологии. Ще ти го поставя по-следния начин - ако ти нямаш способността да убиеш един човек, без абсолютно никакво разкаяние и морални съображения, то ти по подразбиране си по-слаб от един полу-съзнателен канибал, живеещ някъде по гвинеиските острови. Не казвам че трябва да го правиш, а да имаш способността. А тази способност идва единствено с интегрирането на животинския принцип, не с победа на някакви морални измишльотини за абсолютно добро. Импулсите на сетивното са си там, без значение дали ще се ръководиш безмозъчно по тях, или ще ги изтласкаш на заден план. Всъщност да ги изтласкаш в несъзнаваното е също толкова вредно, колкото безмозъчно да се носиш по тяхното течение, защото както казах, веднъж изтласкани, те се връщат двоино по унищожителни. Напротив, трябва да ги яхнеш, да им се наслаждаваш, съзнателно, защото в тях се крие истинската сила на духа и волята, и на това да си жив изобщо. Така и човека, опитомен и сервилен, може да си разправя всякакви истории за това колко е морално и духовно извисен, а всъщност духът и волята му да са по-слаби от тези на един необразован, некултурен и неосъзнат човек. Така че според мен, духовното извисяване не трябва да е за сметка на животинското начало, а трябва да е в хармония с него, да е отражение на неговата изконна смелост ; да е продължение на неговата сурова емоционалност и неподправеност. И така както животинската несъзнателна воля е безкомпромисна, свирепа и неподлежаща на социални договорки , така и съзнателната воля трябва да е също толкова безмилостна. Само тогава човек се доближава до някаква форма на величие и божественото, в противен случаи е просто един болен звяр, които сам си нанася тежки телесни травми и сам скопява духа си и здравите си инстинкти, макар и под предлог че се стреми към духовното. Защото ако не се интегрира тази сянка, тогава животинското сублимира в грозната си страна - животинския страх, които след това се рационализира в притчите за доброта и неагресивност и по-късно сублимира в страх от живота като цяло, защото самия живот и цялото битие изобщо, също са в съответствие с животинското начало.
    Последно редактирано от DoctorSatan-666 : 02-18-2022 на 19:51

  8. #1408
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    12 972
    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan-666 Виж мнението
    За мен обаче животинското също е дух, при това дух които може да се открие във всяко животно и дори в природата като цяло (идеята за воля за власт), простиращ се назад милиони години, много по-стар принцип, отколкото човешкия дух обвързан с идеята за християнския бог. Не случаино езическите религии са почитали животните като божествени, - тъкмо защото животинския дух е много по-архетипен и фундаментално приложим и служещ на всеки човек, така както е функционален за всяка биологична форма.
    След навлизане на смъртта в този свят, животинското начало води към смърт, а емоциите, които изпитваме сублимират и се превръщат в болести на тялото, инфаркти и други. А пък животинската наслада, води до зависимости, до отслабване и деградация на волята, загуба на свободна воля и пак смърт.
    Казваш, че човек бил в съзнание в тишината, а в същото време боготвориш животинския дух. Как тогава съчетаваш тишината с животинското и с емоциите. Нещо не ми се връзва. Не може да служиш на двама господари, както пише в Библията.
    Последно редактирано от defender : 02-18-2022 на 21:22

  9. #1409
    Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
    След навлизане на смъртта в този свят, животинското начало води към смърт, а емоциите, които изпитваме сублимират и се превръщат в болести на тялото, инфаркти и други. А пък животинската наслада, води до зависимости, до отслабване и деградация на волята, загуба на свободна воля и пак смърт.
    Казваш, че човек бил в съзнание в тишината, а в същото време боготвориш животинския дух. Как тогава съчетаваш тишината с животинското и с емоциите. Нещо не ми се връзва. Не може да служиш на двама господари, както пише в Библията.
    Точно, че едно животно живее в тишината. Затова и не говори, защото няма нужда да говори. Няма нужда Егото му да се визуализира и вербализира постоянно, защото няма То, Аз и свръх-АЗ. Цялото му същество е перфектно интегрирано, с всичките му съставни части, дори и тези които си противоречат. Впрочем и човек е така, когато се ражда - разделението в същността му идва по-късно със социалното опитомяване.
    Проблема в случая е по-скоро че ти си осъзнал зависимостта си от животинското, и докато го проектираш като някаква външна сила, идваща от Сатаната, или че извънземните ти шепнат в ухото да изядеш още един сладолед, или каквото там вярваш, то тази сила ще ти изглежда като господар, и то не като добър господар, а като тиранин, налагащ волята си. И за да се избавиш от това, търсиш друг господар, такъв които да е справедлив към теб, тоест Бог. Аз не гледам нещата така. Животинското не е външна сила, която ти заявява желанията си и с която трябва принудително да се съобразяваш. Напротив, тя е вътрешна сила, която можеш да интегрираш рационално, така че да служи на теб самия (понеже това е целта и поначало). Човекът е коплексно същество . Тук не става дума да служиш на два господаря, защото и двата господаря всъщност си самия ти, а да си съставен от различни части, някои от които са напълно противоположни една на друга. Нима това не е вярно така или иначе? Нима когато си в епизод на голямо удоволствие си един човек, а когато те боли стомаха си друг човек? Ами, да, все едно друг човек си, но пак си ти. Как това се вписва в идеята че не може да служиш на два господаря?
    В краина сметка, докато имаш нужда да служиш, господари ще ти се привиждат всякакви и навсякъде, къде справедливи, къде тирани...
    Последно редактирано от DoctorSatan-666 : 02-18-2022 на 22:21

  10. #1410
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    12 972
    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan-666 Виж мнението
    Тук не става дума да служиш на два господаря, защото и двата господаря всъщност си самия ти, а да си съставен от различни части, някои от които са напълно противоположни една на друга. Нима това не е вярно така или иначе? Нима когато си в епизод на голямо удоволствие си един човек, а когато те боли стомаха си друг човек? Ами, да, все едно друг човек си, но пак си ти. Как това се вписва в идеята че не може да служиш на два господаря?
    В краина сметка, докато имаш нужда да служиш, господари ще ти се привиждат всякакви и навсякъде, къде справедливи, къде тирани...
    Ти си въобразяваш, че човек се ражда едва ли не самовластен над себе си и господар на себе си, но това не е така. Човек още с раждането се превръща в жертва на смъртта и започва да умира. Целия му живот е едно умиране и едни опити да избяга и да отдалечи смъртта от себе си, колкото се може повече. Къде тук е самовластието, напротив това е жертвено поведение,, което в дълбоко в основата си, се ръководи от смъртта, а самовластието ти е илюзия, която си създаваш, един опиат за да умираш по-безболезнено, неосъзнато, защото реалността е твърде жестока? Човек е е едно празно пространство, което притежава само властта да насочва своята воля на какво да служи (и оттам в какво и по чии правила да си изгради логика).
    Последно редактирано от defender : 02-18-2022 на 22:36

  11. #1411
    Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
    Ти си въобразяваш, че човек се ражда едва ли не самовластен над себе си и господар на себе си, но това не е така. Човек още с раждането се превръща в жертва на смъртта и започва да умира.
    Грешно. Човекът с раждането си, както и животното впрочем, изобщо не знае че ще умре. Затова и живеенето му е толкова съвършенно неопетнено от всякакви илюзии, претенции и псевдо-решения на проблема със смъртта. То живее като така че никога няма да умре, и това е наи-разумния начин за живеене, макар да е контра-интуитивен, понеже води също така до глупост и може би до нелепа смърт. И все пак питаш ме къде е всевластието, след като умирането е част от живота. Ами със сигурност всевластието не бива да се търси в смъртта, а в живота. Макар че ето, според теб защо Иисус сам е поел кръста? Ако някои те бие с камшик, а ти му се смееш насреща, тогава този човек става за смях, и това е единствения начин да му отвърнеш дефакто. Тоест насочил си волята си в ситуация, когато привидно ти е била отнета всяка власт и свобода. Но за да подходиш с такава ирония и дори подигравка, трябва напълно да си приел своята смъртност, до такава степен че тя изобщо да не оказва влияние на живеенето и решенията които взимаш. Точно както смъртността не оказва влияние върху живеенето на едно бебе или животно, макар и по причини на несъзнателност, вместо осъзнаване и приемане на смъртта. Естествено това не означава примерно да минаваш винаги на червен светофар, това би било просто глупаво.
    Последно редактирано от DoctorSatan-666 : 02-18-2022 на 23:41

  12. #1412
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    12 972
    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan-666 Виж мнението
    Грешно. Човекът с раждането си, както и животното впрочем, изобщо не знае че ще умре. Затова и живеенето му е толкова съвършенно неопетнено от всякакви илюзии, претенции и псевдо-решения на проблема със смъртта.
    Така ли, къде го видя това съвършено живеене при животните. Животните не страдат ли?! Аз не знам животно, което доброволно ще иска да страда, но въпреки това животните страдат. Защо страдат, след като не искат да страдат, ами защото живота им се определя от смъртта, независимо от това дали го осъзнават или не, те пак чувстват последиците от това, че живота им е предопределен от смъртта. Те не си създават илюзии, защото нямат съзнание, а ние не можем да се правим на животни, защо имаме съзнание и ако го пренебрегваме и се правим че го няма, защото искаме да се изживяваме изкуствено за животни, това не означава, че то няма да се травмира. След, като имаш съзнание, то това да се изживяваш на животно е едно лицемерие към себе си. А животните не са лицемерни, защото те наистина нямат съзнание и не се преструват, за разлика от тебе.
    Последно редактирано от defender : 02-19-2022 на 00:20

  13. #1413
    Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
    Така ли, къде го видя това съвършено живеене при животните. Животните не страдат ли?! Аз не знам животно, което доброволно ще иска да страда, но въпреки това животните страдат. Защо страдат, след като не искат да страдат, ами защото живота им се определя от смъртта, независимо от това дали го осъзнават или не.
    Затова не казах че живота им не се определя от смъртта, а живеенето, тоест начина на живот, не се определя от смъртта. Определя се от принципа за избягване на болката, но не и от самата идея за смърт. Очевидно е че човешкия живот се определя от смъртта, без значение дали си страхлива потка или имаш топки от стомана. Факта че ще умреш рано или късно не се променя от това. Но се променя начина по които живееш, а това не е малко, предвид че това ти е дадено и в него имаш някаква свобода да налагаш волята си. Но нали ти си този които твърди че живота е преходен и плътското е нисше, а духовното е вечно. Как очакваш да надмогнеш екзистенциалния ужас на духовното, ако все още не си надмогнал животинския страх на сетивното? Проблема е всъщност въпрос на категоризация. Очакваш да намериш някаква справедливост във вселената, която да отговаря на твоето лично разбиране за справедливост. А такава просто няма . И когато не можеш да намериш такава, я привиждаш в имагинерен образ на справедливост в лицето на Бог. Общо взето разбиране което само слаб духом човек може да измисли.

  14. #1414
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    12 972
    Аз не успях да разбера, какво точно означава, че духовното извисяване не трябва да е за сметка на животинското начало и затова колкото свирепо е животинското начало, толкова свирепо и безмилостно трябва да е и съзнанието. Ами то тогава животинското и съзнателното стават едно и също нещо, как изобщо ги различаваш?

    Дай ми пример за съчетание на животинското и съзнателното. Например, някой човек прави нещо, което те обижда и животинското в тебе иска да му откъсне главата и да го заличи от лицето на земята - как в тази ситуация съчетаваш животинското и съзнателното, как би постъпил, че да има синхрон между двете и съзнателното да е продължение на животинското без да го потиска и опитомява?

    ПП: Според мен ако се отдадеш на животинското ще изгубиш, защото то може и да има бързо резултати и да носи краткосрочна, бърза удовлетвореност, но в дългосрочен план и дългосрочни последици ще те унищожи.

  15. #1415
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    12 972
    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan-666 Виж мнението
    Затова не казах че живота им не се определя от смъртта, а живеенето, тоест начина на живот, не се определя от смъртта. Определя се от принципа за избягване на болката, но не и от самата идея за смърт.
    Изначалния дефолтен дразнител е смъртта. След това, каквото и да правиш, в основата си то произлиза от дразнителя на смъртта. Дори и това, което си мислиш, че е уж за твое добро и избягване на смъртта, дълбоко в основата си, то също изначално произлиза от страха от смъртта и пак те води към смъртта. Просто бавно те обезсилва, докато ти отнеме силите да се съпротивляваш. Затова дори животинското, което уж ти носи удоволствие, в същото време те води до зависимост за да ти отнеме силата на волята и след това, да те убие. Животинското винаги те води към смърт, дори и да се показва, като удоволствие. Това в християнството се нарича съблазън, изкушение. Нещо ти се показва, че е готино, за да му се отдадеш първосигнално, и после то бавно почва да те сварява, по принципа на жабата. И като те свари, лъжливото животинско удоволствие, се показва в истинското си лице на смърт, но ти вече не можеш да изкочиш от тенджерата.
    Последно редактирано от defender : 02-19-2022 на 02:33

  16. #1416
    Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
    Изначалния дефолтен дразнител е смъртта. След това, каквото и да правиш, в основата си то произлиза от дразнителя на смъртта. Дори и това, което си мислиш, че е уж за твое добро и избягване на смъртта, дълбоко в основата си, то също изначално произлиза от страха от смъртта и пак те води към смъртта. Просто бавно те обезсилва, докато ти отнеме силите да се съпротивляваш. Затова дори животинското, което уж ти носи удоволствие, в същото време те води до зависимост за да ти отнеме силата на волята и след това, да те убие. Животинското винаги те води към смърт, дори и да се показва, като удоволствие. Това в християнството се нарича съблазън, изкушение. Нещо ти се показва, че е готино, за да му се отдадеш първосигнално, и после то бавно почва да те сварява, по принципа на жабата. И като те свари, лъжливото животинско удоволствие, се показва в истинското си лице на смърт, но ти вече не можеш да изкочиш от тенджерата.
    Брато, добре ли си ? В смисъл, не знам дали казваш всичко, това защото наистина го мислиш. Това не е просто черногледство, а пълен нихилизъм, да смяташ че в основата на битието стои смърта. То просто не е вярно. Според мен живота като битие няма как да има за основа смъртта, защото смъртта по дефиниция е липса на битие, липса на воля, движение, посока и цел.
    А зависимостите не са продукт на животинското, нито при животните, нито при хората. Аз куче наркоман не съм виждал. Всъщност има проведен експеримент с плъхове, на които им били сложени 2 източника на вода - един нормален, и един с амфетамини. И естествено всички плъхове започнали да се друсат и в последствие станали зависими, слаби и умиращи. И известно време учените мислили че подобен принцип важи и за хората, но всъщност самия експеримент бил проведен грешно, защото плъховете били лишени от каквито и да е други занимания. По късно е проведен същия експеримент, само че този път плъховете имали всякакви забавления, компания на женски и т.н. И масово плъховете употребявали и от нормалната и от друсаната вода, но в умерени количества, без да стават зависими и други негативни ефекти. И щом това е валидно за плъховете, представи си за хората какво е валидно. Еми естествено че като ти липсва нещо на психическо ниво, това може да избива в компенсация на физическо ниво. Същото е валидно и в обратен ред. Животинското е условие за зависимост, но не е причина само по себе си. Това са пълни глупости което говориш. Пак ти казвам, за всичко си има правилно време, място и интензитет на проява. Само от теб зависи да намериш добър баланс. Християнството е накланяне на везната в едната страна, за сметка на другата. Но в природата, както и в човека, енергията не се губи, а само се трансформира.

    Имаше една много показателна история за учителя Гурджиев, не знам, може би съм я писал тук. Един решил да отиде при него, да се обучава, обаче бил пушач - пушел ги една след друга. Гурджиев го видял и му казал, че ще го приеме, но първо трябва да откаже цигарите. И така 1 година по-късно, човека пак отишъл, нахакан и горд че вече не пуши. Гурджиев като го видял, запалил една цигара, подал му я и му казал - хаиде сега, изпуши тази цигара, но така че да не станеш отново зависим, и чак тогава ще те приема за ученик. Извода е че не цигарата или биологичното влияние и удоволствие от никотина са причина за зависимост, а нещо съвсем друго, психологическата нужда от сетивни стимули, които да запълнят празнината в човека.
    И ти сега ми казваш, че свръхсетивните стимули, тоест психологическите стимули, били по различни от животинските, сетивните стимули, щото едните идвали от бога, пък другите от дявола. Ами не, не са много по различни, защото причината да търсиш и едните и другите е една и съща.
    Последно редактирано от DoctorSatan-666 : 02-19-2022 на 17:00

  17. #1417
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    12 972
    Добре, приключвам тая тема, а и ако тръгна да говоря по темата, вече ще навляза в много тегави води. Всеки си знае, живота си е негов.

    Друго, което исках да те питам, как успяваш да се самолекуваш и да се справяш с психични травми и потиснати емоции. Как успяваш сам да ги изкараш на бял свят от подсъзнанието, да ги осъзнаеш и да ги разрешиш. Или пък как успяваш да запазиш психиката си да не се травмира при травмиращи събития.
    Аз лично, както е лесно да се досетиш го правя чрез Бога, просто гледам на света и ситуациите през Бог и всичко се подрежда без травми. В хаоса, светкам с фенерчето (Бог) и лъча ми очертава пътя в мрака. Но ми е интересно ти как го правиш?
    Последно редактирано от defender : 02-19-2022 на 21:48

  18. #1418
    Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
    Но ми е интересно ти как го правиш?




    Е не точно, но нека кажем просто, че не ми трябва фенерче, защото не ме е страх от тъмното.
    Последно редактирано от DoctorSatan-666 : 02-19-2022 на 22:37

  19. #1419
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    12 972
    Как да не те е страх от тъмното след, като в тъмното нищо не се вижда и е неизвестно, а съзнанието се страхува, когато няма контрол над обстоятелствата или му липсва информация да ги предвиди.

    ПП: Мислиш ли, че пандемията вече свършва или ще продължи, докато не фалират средната класа, не въведат дигитална самоличност, дигитален портфейл и система за социален контрол, като в Китай, не намалят населението и на постигнат контрол над раждаемостта. В една от книгите на Клаус Шваб (собственик и говорител на световния икономически форум), той ни намеква каква е целта: "Няма да притежавате нищо и ще сте щастливи".

  20. #1420
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    12 972
    Докторче, ако си толкова първичен, импулсивен, отдавайки се на животинската си природа, тогава как ще си намериш жена ве? Тя една жена, сигурно си умира да се хване с такъв мъж, дето е по-импулсивен и емоционален и от нея.
    Ако някой път животинските ти импулси те избият на рев, може да си поревеш на рамото й.

    ПП: Ама ако не ти върже има решение, тогава може да се отдадеш на животинския си гняв и като нищо да станеш изнасилвач.
    Изобщо, живота ти ще стане прекрасен, благодарение на животинската ти природа.
    Последно редактирано от defender : 02-20-2022 на 21:22

  21. #1421
    Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
    Докторче, ако си толкова първичен, импулсивен, отдавайки се на животинската си природа, тогава как ще си намериш жена ве? Тя една жена, сигурно си умира да се хване с такъв мъж, дето е по-импулсивен и емоционален и от нея.
    Всъщност, да. Жените харесват импулсивни мъже. Но точно това е което един агресивен мъж няма да направи, а именно да си пореве на рамото и. Това е сянката на агресивния и импусливен мъж, и в тази насока трябва да търси интегрирането на " женското" начало в себе си. Обратното, за един мъж които не е импулсивен, агресията стои в сянка, и тои трябва да интегрира агресията, иначе тя се проявява скрито и подмолно, както при жените, с т.нар. пасивна-агресивност. Агресивността е важна, защото не-агресивния човек не може да казва "Не", и с това околните го дундуркат и манипулират както си искат. За една жена да не е агресивна, това не е нещо кои знае какво, но един мъж да не е способен на агресия, това е изключително жалко. Поради тази причина, жените инстинктивно предпочитат агресивни мъже, дори и за сметка на подтиснатата им емоционалност. Не знам защо си мислиш че слагам животинското на преден план или че смятам за удачно човек да му се отдаде за сметка на рационалното. Но животинското си е там, и ще продължи да е там докато си жив. Да го отречеш като нещо сатанинско или нежелано, само го изтласкваш в несъзнанието. Светът не е толкова двустранчив колкото ти се иска. Сега, ако ти си един супер агресивен, природно импулсивен човек, то тогава религията може да се окаже не толкова вредно нещо, защото тя ще бъде един вид интеграция на репресираната емоционалност. Но ти не ми правиш впечатление на такъв, а по-скоро на човек, които е сговорчив и отстъпчив. А религията, която проповядва тези качества като висш морален принцип, ти прави мечешка услуга. Все пак, агресивността не е непременно лошо качество. Лошо е ако не е интегрирана - тогава тя те прави тиранин за себе си и околните. Но ако е интегрирана, тя те прави стабилен, смел, човек на място така да се каже. Малко агресивност би ти се отразила добре. Току виж може да спреш да хленчиш като жина
    Последно редактирано от DoctorSatan-666 : 02-22-2022 на 19:21

  22. #1422
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    12 972
    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan-666 Виж мнението
    Всъщност, да. Жените харесват импулсивни мъже. Но точно това е което един агресивен мъж няма да направи, а именно да си пореве на рамото и.
    Лично според мен, жените предпочитат мъже, които могат да владеят емоциите си, а не мъж, който когато жената изпадне в някакви нелогични, емоционални изблици на лошо настроение, на паника, или просто да си избива някакви комплексите и страховете, мъжа да тръгне да разпалва емоциите още повече и да почне и той истерично да й приглася, заедно с нея. За мен, човек става емоционален, само когато е изчерпал капацитета на разума си и ситуацията е започнала да го комплексира.
    Например, веднъж едно момиче толкова я издразних относно бившия й приятел, че тя изпадна буквално в емоционален бяс и със засилка ме удари силно с юмрук в рамото (ако си гледал ММА боеве - удар в стил „супермен“). Ако бях се отдал на инстинктите си, най-вероятно щях и аз да и вкарам един. Ама сега, защо трябва да се правя на мъж на гърба на момиче 50 кг. с дрехите – мисля, че нямаше да е мъжкарско, а по-скоро комплексарско.
    Ако мъжа не може да въздейства на жената със самото си излъчване, увереност, имидж, едва ли ще успее да го направи с импулсивност и емоции. За мен поведението на мъжа спрямо жената трябва да е в стил „старейшина“, а не в стил „див петел“.

    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan-666 Виж мнението
    Агресивността е важна, защото не-агресивния човек не може да казва "Не",
    Това не е агресия, а човек да има уважение към себе си. Аз мога да кажа „не“ и без да съм агресивен, точно напротив, често когато кажа „не“, точно човека на когото съм отказал става агресивен – например на една жена, като и откажеш тя става агресивна с това, че почва да се цупи, да се сърди, да те обижда. За мен външната агресия е признак за някаква вътрешна слабост – агресията е може би оправдана, само ако ме нападне куче и трябва да го сритам, просто защото то няма съзнание и няма друг начин.

    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan-666 Виж мнението
    Но ти не ми правиш впечатление на такъв, а по-скоро на човек, които е сговорчив и отстъпчив
    Човек е способен на отстъпчивост, само ако е толко над нещата има увереност в себе си, че може да си го позволи, защото знае, че тази отстъпчивост няма да му навреди прекалено, защото има достатъчно сила да я понесе и не се страхува. Но ако човек е неуверен комплексар, той няма място за отстъпчивост, защото всяка проява на отстъпчивост ще му изостря още повече комплексите, че е слабак и някакви такива.
    Ако имам отстъпчивост тя в стил „приемам, че си различен и че имаш други ценности от моите, не ми пречиш“, а не в стил „изменям своите ценности от страхопочитание към твоите“.
    Последно редактирано от defender : 02-22-2022 на 21:00

  23. #1423
    Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
    Лично според мен, жените предпочитат мъже, които могат да владеят емоциите си,
    Да, това е още по-добре, разбира се. Имам предвид че един мъж, които е природно агресивен и импулсивен, но може може да владее емоциите си, ще е много по-добре от един които не е с такъв темперамент, и на всичкото отгоре не може да владее емоциите си. Сянката приема различна форма в двата темперамента. Ако за първия интеграцията ще е насочена към женското начало, то за втория - към мъжкото.
    Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
    Например, веднъж едно момиче толкова я издразних относно бившия й приятел, че тя изпадна буквално в емоционален бяс и със засилка ме удари силно с юмрук в рамото (ако си гледал ММА боеве - удар в стил „супермен“).
    Хахахаха. Ама защо ве? Какво толкова си казал за бившия
    Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
    Това не е агресия, а човек да има уважение към себе си
    Не съм говорил конкретно за агресия, още по-малко за физическа агресия. Говоря за агресивност, като метод за налагане на волята, както към другите, така и към света изобщо. Ако тръгнеш да изкачваш една планина, планината е препятствие, с което трябва да се пребориш. Трябва да пребориш волята на планината, със собствената си воля. За такъв тип агресивност говоря, в по-широк смисъл. Никои не изкачва планина с пасивност. Естествено има я и другата страна, ако трябва да продължа метафората, че все пак, човек като катери планини, трябва да уважава и волята на планината.
    Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
    Човек е отстъпчив, само ако е толко над нещата има увереност в себе си, че може да си позволи отстъпчивост, че тази отстъпчивост няма да навреди прекалено, защото има достатъчно сила да я понесе и не се страхува. Но ако човек е неуверен комплексар, той няма място за отстъпчивост, защото всяка проява на отстъпчивост ще му изостря още повече комплексите, че е слабак и някакви такива.
    Ахъм, а ти нямаш комплексите на неуверен човек и съответната отстъпчивост. Не, ти си отстъпчив защото така го повелява религията. Какво съвпадение. Добре че си я намерил, иначе сигурно щеше да си няква мутра психопат рецидивист, нали
    Последно редактирано от DoctorSatan-666 : 02-22-2022 на 21:38

  24. #1424
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    12 972
    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan-666 Виж мнението
    Ако за първия интеграцията ще е насочена към женското начало, то за втория - към мъжкото.
    Тва с интеграцията към мъжкото или към женското начало, не съм сигурен, че го разбрах много добре? Тоест, казваш, че първия ще интегрира сянката, като се прави на много мил и нежен, а втория, като се права на много страшен и агресивен?

    Докторче, ама ти във форума все се правиш на много агресивен, да не би това да е, защото си от втория тип?

    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan-666 Виж мнението
    Хахахаха. Ама защо ве? Какво толкова си казал за бившия
    Доколкото си спомням темата на разговора беше защо няма деца и защо не е родила деца на бившия си, с когото бяха доста време заедно. Тя все изтъкваше причината за това, че е в бившия й (като изтъкваше някои негови недостатъци). А аз се опитах да й кажа, че може и причината да не е само в мъжете, а в това, че нея я е страх да има деца, защото това е свързано с много грижи и лишения от лекия живот, и това да си ходи всяка седмица на екскурзиики, да си харчи всичките пари за забавления и подобни. Явно съм й улучил слабо място и бяха нападнат ненадейно и брутално със физическа саморазправа.

    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan-666 Виж мнението
    Ахъм, а ти нямаш комплексите на неуверен човек и съответната отстъпчивост. Не, ти си отстъпчив защото така го повелява религията. Какво съвпадение. Добре че си я намерил, иначе сигурно щеше да си няква мутра психопат рецидивист, нали
    Демек, казваш ми, че съм жалкарско-отстъпчив, но благодарение на религията съм го превърнал в добродетел ли? Виж човек, има отстъпчивост и отстъпчивост. Примерно Иисус външно е бил милостив към грешници и болни, но когато фарисеите са го хванали за да се откаже от убежденията си, той не се е отказал до смърт, въпреки мъченията. Отстъпчив ли е бил? Той е имал духовна сила, с която е можел да избира, кога да е отстъпчив и кога не , защото има ситуации, в които, ако не си отстъпчив значи си комплексар (примерно ако си много богат, но не даваш и 5 лв. на просяк), но има ситуации, в които ако си отстъпчив е проява на слабост.
    Последно редактирано от defender : 02-23-2022 на 13:25

  25. #1425
    Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
    Тва с интеграцията към мъжкото или към женското начало, не съм сигурен, че го разбрах много добре? Тоест, казваш, че първия ще интегрира сянката, като се прави на много мил и нежен, а втория, като се права на много страшен и агресивен?

    Докторче, ама ти във форума все се правиш на много агресивен, да не би това да е, защото си от втория тип?
    Вероятно е излишно да споменавам че хора в чист вариант от двата типа няма. Става дума за нещо по-средата, с превес към едното. И да, аз природно съм доста спокоен и неимпулсивен, но пък също така не съм и природно сервилен и такъв дето угажда на останалите. Човек инстинктивно е дърпан от сянката си, затова и винаги съм се интересувал от природно агресивните типажи и съм се опитвал да интегрирам части от техния характер. Впрочем затова и ти инстинктивно си привлечен от идеите, които съм излагал тук и които са били продукт на тази интеграция, дори и да прикриваш това под негативни коментари.
    Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
    Демек, казваш ми, че съм жалкарско-отстъпчив, но благодарение на религията съм го превърнал в добродетел ли?
    Казвам че използваш религията като оправдание за това че си жалкарско отстъпчив. Видиш ли, някакви престъпници те ограбили, ама всъщност не те ограбили, просто ти си им дал нещата си на добра воля, щото си много добродетелен. Колко ясно се вижда че това е пошла рационализация. Иисус може да е имал духовна сила, но не и тези които го боготворят. Иначе защо биха го боготворили? Кои може да мечтае повече за духовна сила и някакво морално надмощие, ако не простия роб и селянин, дето го натискат господари, царе и бирници във физическия свят. Затова религията ти е продукт на робски манталитет, дори и самия Иисус да не е бил с такъв манталитет.

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си