.
Отговор в тема
Страница 18 от 59 ПървиПърви ... 814151617181920212228 ... ПоследнаПърви
Резултати от 426 до 450 от общо 1463
  1. #426
    Супер фен Аватара на DoctorSatan666
    Регистриран на
    Feb 2013
    Мнения
    1 327
    Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
    Доктор Сатане, а кога за последно си плакал
    Фалшиви сълзи броят ли се? Ако да, то за последно беше на погребението на майка ми.
    Иначе ''истински" съм плакал за последно може би на 4-5 год. възраст, въпреки че и тогава преигравах умишлено, но пак поне си вярвах до известна степен.
    Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
    нещо би ли могло да те накара да плачеш (любима жена, деца, семейство)
    Не, защо ми е да плача? Нито има за какво, нито ще помогне нещо. Веднъж след като човекът е умрял, за мен спира да съществува освен като спомен, а дълбаенето в спомени при мен има само аналитична стойност, не емоционална или носталгична.
    Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
    тоест какво мислиш за плача изобщо
    Мисля че е съвсем обяснима реакция за хора, които използват предимно образно-емоционални "елементи" в своето възприемане на света и съществуващото. Плачът изглажда и смекчава разликата между два контрарни образа, като примерно това близък човек освен близък да е и изведнъж мъртъв. При децата този механизъм действа доста по засилено, тъй като нормалните методи за справяне с тъгата и противоречието, нямат основа за действие. Едно малко дете няма още развити вътрешни психични механизми за да се насочи тази енергия към други места - примерно към рационализация, отричане, гняв и др. подобни естествени реакции.
    Последно редактирано от DoctorSatan666 : 11-24-2015 на 13:12

  2. #427
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    13 019
    Имам един прост, но май доста сложен въпрос:
    Труден ли е живота?


    ПП: или пък дали хората са трудни?
    Последно редактирано от defender : 12-01-2015 на 12:29

  3. #428
    Мега фен Аватара на LoveInfect
    Регистриран на
    Dec 2013
    Мнения
    3 103
    И двете!

  4. #429
    Мега фен Аватара на dreamwalker
    Регистриран на
    Jan 2011
    Град
    Dreamland
    Мнения
    7 975
    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan666 Виж мнението
    Фалшиви сълзи броят ли се? Ако да, то за последно беше на погребението на майка ми.
    Иначе ''истински" съм плакал за последно може би на 4-5 год. възраст, въпреки че и тогава преигравах умишлено, но пак поне си вярвах до известна степен.

    Не, защо ми е да плача? Нито има за какво, нито ще помогне нещо. Веднъж след като човекът е умрял, за мен спира да съществува освен като спомен, а дълбаенето в спомени при мен има само аналитична стойност, не емоционална или носталгична.

    Мисля че е съвсем обяснима реакция за хора, които използват предимно образно-емоционални "елементи" в своето възприемане на света и съществуващото. Плачът изглажда и смекчава разликата между два контрарни образа, като примерно това близък човек освен близък да е и изведнъж мъртъв. При децата този механизъм действа доста по засилено, тъй като нормалните методи за справяне с тъгата и противоречието, нямат основа за действие. Едно малко дете няма още развити вътрешни психични механизми за да се насочи тази енергия към други места - примерно към рационализация, отричане, гняв и др. подобни естествени реакции.
    Кога разбра, че си социопат?
    I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.

  5. #430
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    13 019
    Доктор Сатане, ти се правиш на много добър психолог, обаче искам да те питам, ти можеш ли да играеш хоро бе, защото ако не можеш да играеш хоро, значи не познаваш добре народопсихологията, което иде да рече, че не си толкова добър психолог, защото как ще лекува хората.

    Просто не знам как ще успееш да се защитиш, хаха.


    ПП: Щото виж сега, като не играеш хоро, а седиш като дърво, значи излиза, че си някЪв такъв дървен психолог, питам просто?
    Последно редактирано от defender : 12-18-2015 на 21:16

  6. #431
    Супер фен Аватара на DoctorSatan666
    Регистриран на
    Feb 2013
    Мнения
    1 327
    Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
    Доктор Сатане, ти се правиш на много добър психолог, обаче искам да те питам, ти можеш ли да играеш хоро бе, защото ако не можеш да играеш хоро, значи не познаваш добре народопсихологията, което иде да рече, че не си толкова добър психолог, защото как ще лекува хората.

    Просто не знам как ще успееш да се защитиш, хаха.


    ПП: Щото виж сега, като не играеш хоро, а седиш като дърво, значи излиза, че си някЪв такъв дървен психолог, питам просто?
    Не мислиш ли че е време да си свалиш религиозните одежди и вече окончателно да се отдадеш на ролята си на форумен шут?

  7. #432
    Супер фен Аватара на DoctorSatan666
    Регистриран на
    Feb 2013
    Мнения
    1 327
    Цитирай Първоначално написано от dreamwalker Виж мнението
    Кога разбра, че си социопат?
    Социопат е безсмислено понятие - всички сме социопати по дефолт, колективните необходимости изграждат личноста, усещането за Аз, което непременно се вмъква в границите на някакви думички със съмнителна обективна достоверност. Не винаги съм бил "социопат". Е, не бих казал че съм бил и особенно открито емоционален, но определено с чувство за морална, колективна и егова принадлежност.
    В крайна сметка единствената разлика между социопатите и невротипичните е, че вторите усилено вярват, че чувствата и преживяванията им са истински (в смисъл че причината за тях е истинска), което естествено е типично детска и наивна рационализация. Но това е зародиша на Егото - приемането че преживяванията и емоциите са истински, не е далеч от приемането че този, които чувства и реагира е също толкова истински. Оттам следва една непрекъсната игра на ин и ян, където двете взаимно се определят - усещанията определят усещащия и обратното. И докато детските емоции са бързо променливи и хаотични, защото също толкова променлива и хаотична е крехката им идентификация, то при възрастните невротипични, същата игра действа в много по-голям, по-отработен и привидно по-обективен мащаб, естествено с претенцията да е нещо повече от просто игра.

    Та социопатията е просто нарицателно за хора, които нямат онази вътрешна ... да я наречем "съвместимост", която определя нормалния обмен на информационни елементи между колективните типове хора. Причините за това са крайно разнородни, но естествено никой не си прави труда да ги вземе предвид, защото всеки е твърде зает да "реагира" на тези "лоши ненормалници".
    Достатъчен пример са децата, особенно малките, където "социопатичните" черти са толкова ясно изразени, също толкова очевидни колкото наивните игри, роли и идентификации, които за възрастен човек изглеждат комично.
    Последно редактирано от DoctorSatan666 : 12-19-2015 на 01:53

  8. #433
    Мега фен
    Регистриран на
    Aug 2010
    Мнения
    6 259
    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan666 Виж мнението
    Социопат е безсмислено понятие - всички сме социопати по дефолт, колективните необходимости изграждат личноста, усещането за Аз, което непременно се вмъква в границите на някакви думички със съмнителна обективна достоверност. Не винаги съм бил "социопат". Е, не бих казал че съм бил и особенно открито емоционален, но определено с чувство за морална, колективна и егова принадлежност.
    В крайна сметка единствената разлика между социопатите и невротипичните е, че вторите усилено вярват, че чувствата и преживяванията им са истински (в смисъл че причината за тях е истинска), което естествено е типично детска и наивна рационализация. Но това е зародиша на Егото - приемането че преживяванията и емоциите са истински, не е далеч от приемането че този, които чувства и реагира е също толкова истински. Оттам следва една непрекъсната игра на ин и ян, където двете взаимно се определят - усещанията определят усещащия и обратното. И докато детските емоции са бързо променливи и хаотични, защото също толкова променлива и хаотична е крехката им идентификация, то при възрастните невротипични, същата игра действа в много по-голям, по-отработен и привидно по-обективен мащаб, естествено с претенцията да е нещо повече от просто игра.

    Та социопатията е просто нарицателно за хора, които нямат онази вътрешна ... да я наречем "съвместимост", която определя нормалния обмен на информационни елементи между колективните типове хора. Причините за това са крайно разнородни, но естествено никой не си прави труда да ги вземе предвид, защото всеки е твърде зает да "реагира" на тези "лоши ненормалници".
    Достатъчен пример са децата, особенно малките, където "социопатичните" черти са толкова ясно изразени, също толкова очевидни колкото наивните игри, роли и идентификации, които за възрастен човек изглеждат комично.
    а като какъв се изживяваш с тези профилни снимки на психопати, убийци, нацисти и пр. дали и ти си наясно?!

  9. #434
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    13 019
    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan666 Виж мнението
    Не мислиш ли че е време да си свалиш религиозните одежди и вече окончателно да се отдадеш на ролята си на форумен шут?
    Не разбирам за какви одежди ми говориш, защото аз съм си вярващ, отделно мисля, че вече е късно да ставам друг човек, а и едва ли ми се живее суетен живот на атеист, който това да дрънка безсмислено-засукано-локумени философии му е най-голямото забавление и смисъл на живота, а не дай си някой да се опита леко да му развали или иронизира този мухлясал душевен комфорт, тогава изпадаме в безтегловност и ни излизат всякакви "демони" скрити под покривката на умствения му мухал, грижливо отглеждан от него като някаква трофей за пред обществото.
    Последно редактирано от defender : 12-19-2015 на 11:49

  10. #435
    Мега фен Аватара на LoveInfect
    Регистриран на
    Dec 2013
    Мнения
    3 103
    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan666 Виж мнението
    Социопат е безсмислено понятие - всички сме социопати по дефолт, колективните необходимости изграждат личноста, усещането за Аз, което непременно се вмъква в границите на някакви думички със съмнителна обективна достоверност. Не винаги съм бил "социопат". Е, не бих казал че съм бил и особенно открито емоционален, но определено с чувство за морална, колективна и егова принадлежност.
    В крайна сметка единствената разлика между социопатите и невротипичните е, че вторите усилено вярват, че чувствата и преживяванията им са истински (в смисъл че причината за тях е истинска), което естествено е типично детска и наивна рационализация. Но това е зародиша на Егото - приемането че преживяванията и емоциите са истински, не е далеч от приемането че този, които чувства и реагира е също толкова истински. Оттам следва една непрекъсната игра на ин и ян, където двете взаимно се определят - усещанията определят усещащия и обратното. И докато детските емоции са бързо променливи и хаотични, защото също толкова променлива и хаотична е крехката им идентификация, то при възрастните невротипични, същата игра действа в много по-голям, по-отработен и привидно по-обективен мащаб, естествено с претенцията да е нещо повече от просто игра.

    Та социопатията е просто нарицателно за хора, които нямат онази вътрешна ... да я наречем "съвместимост", която определя нормалния обмен на информационни елементи между колективните типове хора. Причините за това са крайно разнородни, но естествено никой не си прави труда да ги вземе предвид, защото всеки е твърде зает да "реагира" на тези "лоши ненормалници".
    Достатъчен пример са децата, особенно малките, където "социопатичните" черти са толкова ясно изразени, също толкова очевидни колкото наивните игри, роли и идентификации, които за възрастен човек изглеждат комично.
    И как стигна до тези заключения?

  11. #436
    Голям фен Аватара на lunacy
    Регистриран на
    Jun 2012
    Мнения
    972
    не очаквам някакви адекватни отговори, ама все пак

    https://www.youtube.com/watch?v=iLWgGdFEC-8

    какво мислите?

  12. #437
    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan666 Виж мнението
    Фалшиви сълзи броят ли се? Ако да, то за последно беше на погребението на майка ми.
    Иначе ''истински" съм плакал за последно може би на 4-5 год. възраст, въпреки че и тогава преигравах умишлено, .
    Въобще не мога да си го побера в мислите това.

  13. #438
    Супер фен Аватара на DoctorSatan666
    Регистриран на
    Feb 2013
    Мнения
    1 327
    Цитирай Първоначално написано от LoveInfect Виж мнението
    И как стигна до тези заключения?
    Наблюдения, разсъждения и самосъзнание, като последното е най-определящо. Съзнанието в широкоупотребявания смисъл, в своята рудиментарна форма, тоест смесица между съзнателни и несъзнателни елементи, не е достатъчно. Необходимо е самоосъзнаване. Има две осносни характеристики на самосъзнаването, които трябва да са непременно присъщи - аз ги наричам авто-рефлексия и обратна рефлексия. Авто-рефлексията се изразява в това за всеки твои мисловен или емоционален феномен, да търсиш евентуалните причини най-вече в себе си, според принципа за съответствие, където човека се явява като една гигантска система, един метафизичен организъм от безкрайно много части, които се намират в различни отношения и зависимости, но в същото време между тях има съответственост - промяната на един елемент води до качествена промяна в други елементи и в цялата система изобщо. Според същия този принцип е и обратната рефлекция, която служи за доказателство че е постигната промяна, която е продукт на съзнателност. И тази обратна рефлексия се състои именно в промяната - но не само на ниво съзнателност, а и в обективния свят - тоест чрез действията. Понеже действията са съответствени на своя деятел, всяка качествена промяна в съзнанието води до качествено различно поведение. Тия 2 характеристики на процеса на само-съзнание винаги трябва да са присъщи(и двете заедно), иначе не става нищо. Промяната в съзнанието е нищо, ако няма промяна в поведението и обратното - промяната в поведението не означава нищо, ако не е продукт на промяна в съзнанието. Целия процес е сравним с това да ходиш. Ако си мърдаш само левия крак, колкото и да си силен с тоя крак, пак доникъде няма да стигнеш. Вместо това, ходенето, или съзнаването, непременно е последователен процес - всяка крачка се определя от предходната. И всички крачки за съответствени, защото всеки сам е пътник по своя собствен път. И всичко това е наблюдаемо, стига да имаш "очите" да го видиш. Лесно е да се видят онези типажи хора, които имат мнение, концепция и морална позиция за всичко, но не прилагат това което проповядват, освен там където е удобно, безопасно и не се изисква усилие, като например в интернет. Другата крайност е също толкова забележима - онези хора, които "първо стрелят, после питат", без да влагат много рационалност в това, което правят, често невежи за собствената си мотивация.

    ПП: И впрочем точно затова тия два условни типа хора са склонни винаги или да отричат или да възхваляват, и затова разни пророци и идеолози се радват на такава популярност, затова има религии и морални концепции - защото за тия които не знаят как да "ходят", винаги е по-лесно просто да следват стъпките на някой друг, надявайки се, че ако вървят по тези стъпки ще станат някакви или като някой; че ще постигнат някаква духовна завършеност, че ще станат по-добри, пълноценни и психически удовлетворени. Та нали ако те самите правеха своите крачки и посоката на своя собствен път, тогава ще трябва да поемат отговорност - защото няма правилен път и правилна дестинация, а само индивид и индивидуален път и всеки сам носи отговорност как и докъде ще стигне. В това е същността на вътрешното и външното израстване.
    Последно редактирано от DoctorSatan666 : 12-20-2015 на 15:27

  14. #439
    Супер фен Аватара на DoctorSatan666
    Регистриран на
    Feb 2013
    Мнения
    1 327
    Цитирай Първоначално написано от golemiq_korab_minava Виж мнението
    Въобще не мога да си го побера в мислите това.
    Явно мислите ти не са достатъчно широки.

  15. #440
    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan666 Виж мнението
    Явно мислите ти не са достатъчно широки.
    Квито и философии да изпишеш това не е нормално, да не чувстваш...

  16. #441
    Супер фен Аватара на DoctorSatan666
    Регистриран на
    Feb 2013
    Мнения
    1 327
    Цитирай Първоначално написано от golemiq_korab_minava Виж мнението
    Квито и философии да изпишеш това не е нормално, да не чувстваш...
    Къде съм казал че не чувствам? Аз също имам емоционален свят, но малко е влиянието му върху моя живот, тъкмо защото влагам повече усилия да разбера какво се случва в този свят, а не просто да му се отдавам безкомпромисно . И това е единствения път за контрол над емоциите и съзнателност - не тяхното скриване и отричане, не тяхното рационализиране и оправдаване, а изкарването им на повърхността - или по точно изкарването на мотивите и вътрешните причини за всяка конкретна емоция в дадена ситуация и анализирането им. Всъщност емоциите са донякъде аналогични с мислите, по отношение на истинското съзнание - това което повечето хора наричат вътрешен глас, тази вътрешна диалогичност не е продукт на един единствен истински Аз, а е продукт на много отделни елементи, роли и отношения, които често са в конфликт помежду си. Това че Аз-ът избира едно измежду тези противоположни отношения, и се идентифицира с него, съвсем не кара другите отношения да изчезнат. Те просто се подтискат.
    Та емоциите при мен съществуват, просто не определят нищо, защото не се идентифицирам с тях. По същия начин впрочем не се идентифицирам и с мислите си, тоест с вътрешния диалог, защото не знам дали и доколко са чисто рационални, или има някакъв скрит емоционален или психологически елемент, който ме кара да разсъждавам в точно определена зависимост и насоченост. Естествено съзнанието никога не чисто рационално или чисто емоционално, но търсенето на разликата и взаимнта обусловеност между двете е задължително за всяка форма на обективно самопознание, и в тази връзка смятам че е много по-ползотворно да се изследват емоциите, вместо просто човек да им се отдава. Така че не знам какво е нормално за теб или не, не ме и интересува. Човешкият свят е принципно подобен на вселената (което е отново в принципа за съответствие), където всичко и нищо не е нормално, но съществено е само наличното. Нормално(в морален смисъл) става безсмислен термин, защото всичко, което е налично е нормално. Също както във вселената, естествено или природно е безсмислен термин - вселената е природата, всичко което съществува в нея е естествено - оттам и няма нищо, което да е не-естествено.

  17. #442
    Нормално и ненормално е спрямо нашето съществуване в обществото.

    Аз колкото и да разсъждавам за смъртта на някой близък, в крайна сметка от вътре ме удря болка, от липсата му в моята реалност. Милиони умират, но аз тях не ги познавам. Ти до колкото знам не вярваш и в слепи неща, ами анализираш логично случващи се неща. Да, различно мислиш и това ти помага. Но не ти ли омръзва, не ти вярвам, че във всичко винаги го наблюдаваш отстрани..

  18. #443
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    13 019
    Докторе, от всичко това, което каза, в крайна сметка, според тебе, има ли някакъв процент възможност да съществува Бог или няма, какъв е последния ти извод?
    Последно редактирано от defender : 12-20-2015 на 21:03

  19. #444
    Мега фен Аватара на LoveInfect
    Регистриран на
    Dec 2013
    Мнения
    3 103
    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan666 Виж мнението
    Наблюдения, разсъждения и самосъзнание, като последното е най-определящо. Съзнанието в широкоупотребявания смисъл, в своята рудиментарна форма, тоест смесица между съзнателни и несъзнателни елементи, не е достатъчно. Необходимо е самоосъзнаване. Има две осносни характеристики на самосъзнаването, които трябва да са непременно присъщи - аз ги наричам авто-рефлексия и обратна рефлексия. Авто-рефлексията се изразява в това за всеки твои мисловен или емоционален феномен, да търсиш евентуалните причини най-вече в себе си, според принципа за съответствие, където човека се явява като една гигантска система, един метафизичен организъм от безкрайно много части, които се намират в различни отношения и зависимости, но в същото време между тях има съответственост - промяната на един елемент води до качествена промяна в други елементи и в цялата система изобщо. Според същия този принцип е и обратната рефлекция, която служи за доказателство че е постигната промяна, която е продукт на съзнателност. И тази обратна рефлексия се състои именно в промяната - но не само на ниво съзнателност, а и в обективния свят - тоест чрез действията. Понеже действията са съответствени на своя деятел, всяка качествена промяна в съзнанието води до качествено различно поведение. Тия 2 характеристики на процеса на само-съзнание винаги трябва да са присъщи(и двете заедно), иначе не става нищо. Промяната в съзнанието е нищо, ако няма промяна в поведението и обратното - промяната в поведението не означава нищо, ако не е продукт на промяна в съзнанието. Целия процес е сравним с това да ходиш. Ако си мърдаш само левия крак, колкото и да си силен с тоя крак, пак доникъде няма да стигнеш. Вместо това, ходенето, или съзнаването, непременно е последователен процес - всяка крачка се определя от предходната. И всички крачки за съответствени, защото всеки сам е пътник по своя собствен път. И всичко това е наблюдаемо, стига да имаш "очите" да го видиш. Лесно е да се видят онези типажи хора, които имат мнение, концепция и морална позиция за всичко, но не прилагат това което проповядват, освен там където е удобно, безопасно и не се изисква усилие, като например в интернет. Другата крайност е също толкова забележима - онези хора, които "първо стрелят, после питат", без да влагат много рационалност в това, което правят, често невежи за собствената си мотивация.

    ПП: И впрочем точно затова тия два условни типа хора са склонни винаги или да отричат или да възхваляват, и затова разни пророци и идеолози се радват на такава популярност, затова има религии и морални концепции - защото за тия които не знаят как да "ходят", винаги е по-лесно просто да следват стъпките на някой друг, надявайки се, че ако вървят по тези стъпки ще станат някакви или като някой; че ще постигнат някаква духовна завършеност, че ще станат по-добри, пълноценни и психически удовлетворени. Та нали ако те самите правеха своите крачки и посоката на своя собствен път, тогава ще трябва да поемат отговорност - защото няма правилен път и правилна дестинация, а само индивид и индивидуален път и всеки сам носи отговорност как и докъде ще стигне. В това е същността на вътрешното и външното израстване.
    Да но умението да можеш да си 'вървиш сам по пътя' си е заложено в характера на човека, както така и хората които 'първо стрелят и после питат' аз мисля че това си е просто част от характер, родени сме със капацитети и наклоности... и мисля че когато животът ни промени личността по насилствен начин, винаги е много болезнено и не е добре.

  20. #445
    Мега фен Аватара на LoveInfect
    Регистриран на
    Dec 2013
    Мнения
    3 103
    Да но умението да можеш да си 'вървиш сам по пътя' си е заложено в характера на човека, както така и хората които 'първо стрелят и после питат' аз мисля че това си е просто част от характер, родени сме със капацитети и наклоности... и мисля че когато животът ни промени личността по насилствен начин, винаги е много болезнено и не е добре.

  21. #446
    Мега фен
    Регистриран на
    Aug 2010
    Мнения
    6 259
    Цитирай Първоначално написано от lunacy Виж мнението
    не очаквам някакви адекватни отговори, ама все пак

    https://www.youtube.com/watch?v=iLWgGdFEC-8

    какво мислите?
    съвременната порнография е бизнес, и е трудно да се говори за изкуство в нея, защото в повечето от случаите беше нискобюджетна, като се има предвид и че актьорите, които участват в холивудските мейнстрийм продукции получават допълнителен процент от всяка законна продажба на филма, докато в повечето случаи порно актьорите получават само еднократен хонорар за участието си в порно продукциите/сесиите, който обикновено е от порядъка на от по 100/200 до 1000 долара на човек, като ако някой актьор трябва да прави секс с пет или повече други актьори, може да достигне и до 5 и повече хиляди долара за него, т.е. заплащането е в десетки, стотици и хиляди пъти по-ниско в сравнение с парите, които актьорите участващи в мейнстрийм продукции получават, особено за мъжете, и това е едно от нещата, които правят порнографията (много) грозна, защото почти никой там не го е еня за изкуството, понеже например киното се яви като седмо изкуство, така както и фотографията се превърна в изкуство, но в случая на порнографията нещата бяха по-различни; сексуалната фантазията е нещо, което не само гледащите порно, но и много други хора са имали/имаха, и едва ли е възникнала от порнографията, може би по-скоро говорим за хора с някакво/развинтено въображение, иначе порнографията един вид подклаждаше погрешни(те) модели на сексуалност(та), такива като копрофилия, анален секс, и др., и като цяло е била/беше гадна, поне в по-големият си процент, но помрачаващите сексуални похоти са по-скоро резултат от дейността на системата на човешката(666) религия/духовност - това е първопричината и първоизточникът на злото
    Последно редактирано от npp : 12-21-2015 на 03:03

  22. #447
    Супер фен Аватара на DoctorSatan666
    Регистриран на
    Feb 2013
    Мнения
    1 327
    Цитирай Първоначално написано от LoveInfect Виж мнението
    Да но умението да можеш да си 'вървиш сам по пътя' си е заложено в характера на човека, както така и хората които 'първо стрелят и после питат' аз мисля че това си е просто част от характер, родени сме със капацитети и наклоности...
    Това е отчасти вярно, но не изцяло. Да, има черти от характера, които могат да ти помогнат в самоосъзнаването, като например ментална яснота и други. Също както родителската и изобщо социалната среда могат да насочат до развитието на тези капацитети и наклонности. Но в крайна сметка всичко опира до съзнателен избор и доколко такъв е наличен. Наклонностите и капацитетите може да си ги имаш, но дали и колко ще ги развиваш не зависи толкова от характера ти. Да бъдеш честен със себе си не е качество, с което се раждаш. Даже напротив, човека като цяло има наклонност да се превръща в несъзнателен колективен член, под натиска на своето обкръжение и именно поради заложената наклонност да се поддава на тоя натиск. И тая наклонност е особенно силна в най-ранна възраст, където нямаш никакъв избор. Затова колективната несъзнателност винаги предхожда индивидуалната съзнателност , всеки индивидуалист непременно израства от своя колективен етап, естествено когато и колкото може(и тук твоя аргумент има отчасти отношение). Но въпреки това, аз казвам, че преди всичко индивидуалист се става, а не се ражда. Прозорливостта и способността за фокусиране и вникване в сложни идеи определено помагат, но честността и волята са истинския катализатор на всяко истинско самопознание.
    Дори ще вметна и това: Процесът на осъзнаване не само че не се раждаш с наклонност към него, но той дори не може да се придобие като други умения и качества, защото не е точно умение. Никой не може да те научи на самоосъзнаване - то затова е САМОосъзнаване, защото се постига САМОстоятелно. Просто никой друг освен теб няма достъпа до вътрешния ти свят, където се забърква целия микс от явления и процеси, които определят кой и какво си. И понеже никой няма достъп, никой няма и силата да те накара да се задълбаеш в този микс, тоест няма как и на какво да те научи.
    Последно редактирано от DoctorSatan666 : 12-21-2015 на 15:59

  23. #448
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    13 019
    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan666 Виж мнението
    Просто никой друг освен теб няма достъпа до вътрешния ти свят, където се забърква целия микс от явления и процеси, които определят кой и какво си. И понеже никой няма достъп, никой няма и силата да те накара да се задълбаеш в този микс, тоест няма как и на какво да те научи.
    Затова ли хората, толкова често биват манипулирани, защото никой нямал достъп до вътрешния им свят мисловни процеси?

  24. #449
    Супер фен Аватара на DoctorSatan666
    Регистриран на
    Feb 2013
    Мнения
    1 327
    Цитирай Първоначално написано от golemiq_korab_minava Виж мнението
    Нормално и ненормално е спрямо нашето съществуване в обществото.

    Аз колкото и да разсъждавам за смъртта на някой близък, в крайна сметка от вътре ме удря болка, от липсата му в моята реалност.
    Ами мен не ме удря болка, защото не усещам липса. Не ми липсва защото не ми е необходимо нищо от това, което "близък" човек може да ми предложи и даде. Не ми трябват прегръдки и милувки, нито морална или емоционална подкрепа. Имам предвид, нямам нищо против да ги получавам, особенно когато някой "близък" изпитва нужда да ми ги даде, повече отколкото аз имам нужда да ги получа. Но за мен са безполезни така или иначе.
    Цитирай Първоначално написано от golemiq_korab_minava Виж мнението
    Но не ти ли омръзва, не ти вярвам, че във всичко винаги го наблюдаваш отстрани..
    Не го наблюдавам отстрани - не смятам че това е изобщо възможно. Всеки гледа от себе си колкото и както може. Но не може да гледаш себе си чрез и през себе си, в смисъл - можеш и го правиш го така или иначе, но това води до големи каши - особенно ако имаш склонност да виждаш много надалеч или да не виждаш изобщо. Затова при всяка интроспекция да си съзнателно безпристрастен и да внимаваш за евентуални скрити пристрастия винаги е за предпочитане, вместо да чувстваш, мислиш и говориш, това което ти се явява повърхностно, на пръв поглед. Просто не става така и шансът е да се оплетеш е почти гарантиран.

  25. #450
    Супер фен Аватара на DoctorSatan666
    Регистриран на
    Feb 2013
    Мнения
    1 327
    Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
    Затова ли хората, толкова често биват манипулирани, защото никой нямал достъп до вътрешния им свят мисловни процеси?
    Никой няма достъпа да ги осъзнае вместо теб, но когато ги осъзнае сам за себе си и види кои от тях са общи с твоите, същия има силата да се възползва от тях, и колкото по-малко ги осъзнаваш, толкова повече нараства силата му. Нали знаеш, само една черна нинджа може да победи друга черна нинджа
    Последно редактирано от DoctorSatan666 : 12-21-2015 на 17:00

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си