Отговор в тема
Тъй като се съмнявам в добрите ти намерения на върл сатанист, залагам си печените фъстъци, които си хапвам, че ти си от черните нинджи.Първоначално написано от DoctorSatan666
Нали знаеш, само една черна нинджа може да победи друга черна нинджа
Докторе, аз не разбрах до какво води това САМОосъзнаване.. Смисъл, ние сме част от обществото, или поне в човешката природа си има заложен стремеж към това да сме част от такова. Докато самоосъзнанието... то ни разграничава от другите хора, отделя ни от тълпата. Аз мисля че се самоосъзнах, и се гледам да се отсамосъзная, защото обкръжението в което съм не търси това в мен.
Щом не усещаш липса и не ти е необходимост от даряване на любов, то тогава утре може да ти хрумне да избиеш 1 милион души, кел файда. Друг извод, който си правя от тези думи е, че ти няма да можеш да даряваш такава любов, защото при това положение няма да влагаш никакви вътрешни истински чувства. А един такъв безцветен свят с какво ще бъде по-добЪР? Съгласен съм, че ние трябва да сме безпристрастни в много случаи, за да предприемаме правилните и обмислени рационално решения, но в другата крайност, спрем ли напълно да разчитаме на нашите чувства, то ставаме твърде безразлични за всичко. Дали разумът ни и човешката мисъл е минала тези граници, в които може да осъществяваТ нормално и хармонично съществуване, да сме напълно безпристрастни към всичко? В крайна сметка обаче ние сме зависими от тялото си, от апетитът ни. Може би, след хиляди години ще успеем, но така или иначе, по-важно е да се научим не как да махнем чувствата си, ами да ги контролираме и прилагаме правилно.
иМАШ право.
Защо си мислиш че вече не ми е хрумвало. Не 1 милион, а 1 милиард бих избил. Светът не принадлежи на мързеливи, неорганизирани и глупави хора и раси. Не, светът е трофей, който чака своя покорител. Никой отделен човек, група, нация, континент или раса няма специално, дадено свише право да съществува. Всичко е въпрос на сила и воля. Които няма силата, волята и разума да живее, той не заслужава живота си. И това е валидно както сега, така и преди, така и за в бъдеще - въпреки че законово, морално и културно европейската цивилизация е умишлено обърната тотално срещу това, за целите на шайка интернационални бизнесмени и лобисти.
Не точно, не ми е потребно да раздавам фалшива любов, загриженост и най-вече да изисквам същото обратно. Моята любов е към всичко и всички, поравно, без специални заслуги, без условия и клаузи. Само че това няма нищо общо със стандартното разбиране за любов. Това е една от онези думи, в които всеки непременно влага свой собствен смисъл. Аз предпочитам думата разум, или разбиране. Нямам нужда от любов, защото всичко което съм, мисля, правя е така или иначе любов, т.е. разбиране. Нямам нужда и от омраза, защото как мога да мразя нещо ако го разбирам? Или обратното, как бих могъл да го разбера, ако го мразя преди това. Противопоставям се на много неща, но винаги с разбиране и един вид уважение, и никога с претенцията че има някаква друга причина да му се противопоставям, освен моя лична такава.
Как безцветен? Тъкмо обратното - тази огромна гама от душевни явления и процеси е видима само когато човек може да види отвъд предварително установени отношения и модели на реакция. Не може да видиш дъгата, ако виждаш всичко в черно и бяло, нали?. А за реагиращия човек, които има твърдото убеждение и вяра че емоциите, мислите и неговите преживявания и илюзорна реалност са истински, всичко е черно и бяло, любов и омраза. Ето това е истинската безцветност - да си заключен във границите на собствената си илюзия и всичките ти възприятия да са подчинени на нея, без дори да го осъзнаваш. Иначе разбирам защо го сравняваш с безцветност - емоционалните хора изглеждат много цветни, изпълнени с контраст и противоречие, и моя емоционален свят уверявам те е също толкова колоритен, въпреки че отвън изглежда студен и коравосърдечен.
И какво имаш предвид под истински вътрешни чувства. Това че се случват не само външно, но и вътрешно, доказателство ли е за тяхната автентичност. Не знам дали си обстойно запознат, има един психологически феномен при бебетата, където когато са лишени от вниманието на майката, започват да плачат. Не защото ги боли, или са гладни, а просто защото искат внимание. Сега, би било абсурдно да твърдим че бебето осъзнато симулира плач, за да получи внимание. И все пак това е вид симулация. Това което искам да кажа е че, едно играене на роля, дори и човека да вярва в ролята си, не я прави по-малко роля. Даже някои мислители твърдят че в еволюционно отношение, именно това е причината да има вяра изобщо - защото тези които най-добре симулират емоционалност, са най-добри манипулатори. И този механизъм, да вярваш сам на собствените си глупости когато и където ти е потребно, е един вид последствие от това. Това пък е следствие от едно друго еволюционно развитие - в животинския свят е от особенно значение индивидите да се разпознават помежду си - дали са вражески, приятелски, сексуално настроени. Тук е смисъла на появата на всички жестове на лицето и тялото. При човека обаче, те могат да бъдат симулирани - което води до развитието на 2 особенно полезни качества - качеството да си добър актьор, и качеството да разпознаваш добрите актьори.
Не, и аз затова неведнъж съм казвал че човечеството е все още на ниво ясла или детска градина. Но бавно вървим натам, и то първия и основен фактор за това е именно индивидуалното съзнание - там е двигателя на всяка социална промяна. Затова промяна на чисто социално равнище просто не е достатъчна. Нужна е качествена промяна в индивидуалното съзнание, която да е толкова масова че да се отрази и на колективно равнище. Но този процес е много бавен и труден.
Зависим си чисто физически, но ако погледнеш повечето хора тяхната зависимост е повече психическа. Ако не ми вярваш, да те питам следното: Колко хора според теб знаят как точно работи човешкия организъм и храносмилателната система? Дали знаят колко калории дневно са им необходими? Когато някой си купи храна, дали гледа само хранителната й стойност? Дали гледа на храната само като средство за оцеляване, или иска да си купи нещо "вкусно"? Ами тези глупости с " трябва да се храниш ПОНЕ три пъти дневно", мислиш ли че имат научно основание? Съжалявам че трябва да се повтарям, но пак ще спомена този пример - може би си гледал филма "Живи", по деиствителен случай, за самолетна катастрофа в Андите, където оцелелите започват да ядат човешки трупове НА ТРЕТИЯ ДЕН, заради страх да не умрат от глад. А знаеш ли колко човешкия организъм може да живее без храна? Поне 2-3 седмици, а те ядат трупове на третия ден. Как мислиш, дали зависимостта е от тялото, или от нещо друго?
Последно редактирано от DoctorSatan666 : 12-22-2015 на 16:21
Значи и аз бих избил, но не расов принцип. Просто се претъпка с мърша. Проблемът е, че дори да имаш тази възможност, това няма да промени еволюцията. Ти ще се направиш на Бог, но с избиване нищо няма да промениш. Противоречиш си. По-долу писа, че промяната трябва да настъпи с личностно осъзнание, а не с масов геноцид, както Хитлер се е опитал да направи. Затова те съветвам да не пренебрегваш древните учния на човечеството, които призовават за това ''добро''.Любовта не изисква очакване или изискване на замяна. Трудното е да обичаш нещо, което не те обича. Говори като Исус хах
Огромна гама от душевни явления и процеси, изключващи чувствата?
Нямах предвид да се реагира на всички емоциите, а да се взимат в предвид и те. Както и да е, ти си знаеш.
То можем и с паница ориз да кретаме, ама в днешната цивилизация оставяш на улицата. Щото без пари си оставаш едни пияница, с голяма брада, нищо колко и осъзнат да си, дето не може да спи от шума на метрото в канализацията колега. Иначе можем и с малко да съществуваме.
Това лично осъзнание и тоя висш разум доста може да закъзснее, ако се има предвид, че и преди 2 хиляди години е имало хора като Аристотел и Исус и още нищо не се е променило ххаха
Къде ми изчезна темата "Православие"? Някой знае ли какво се е случило?
Възможно е някой модератор да я е изтрил като е махал порнографските гифчета.
Ами то тогава, да беше изтрил целия форум, тя порнографията беше навсякъде.
Явно е тенденциозно!
И моята тема е била изтрита.
Явно е тенденциозно !
П.С. Хубава рисунчица си сложил на първата страница, ти ли я нарисува ?
Твоята тема си стои:
http://www.teenproblem.net/forum/sho...BB%D1%8F%D0%BC
темата за Юдаизма също:
http://www.teenproblem.net/forum/sho...B7%D1%8A%D0%BC
А рисунката не съм я рисувал аз.
Ех, май и ти си си намерил темата.
Учените установиха и демонстрираха нагледно чрез експеримент, как точно му идва философската муза на докторчето666:
http://www.gifporn.me/2016/12/dont-eat-the-herb/
интересно за кой се мисли докторчето че да определя кой заслужава да живее и кой не
че и да определя кои какви са
до сега природата не е създала нещо излишно няма и да създаде
колко жалко е че за такива идиоти човешкия живот ще остане най-евтиното средство за измерване и за търгуване
всеки е нечие дете на човек който го е създал с любов и го е отгледал с любов и същото това дете обича някой и е обичан от някой и никой няма право да отнеме някого от другите (убие) само защото за него света е трофей
повръща ми се от хора като теб
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Виж си подписа и тогава говори, кой-какъв е:
човешкия живот струва 2.5лв,толкова струва един патрон
Руски лицемер долен!
Това е цитат от книгата "един от първа дивизия" автор е Капитан Георги Георгиев участник във войната и в превземането на Букурещ и е бил много по-достоен човек от теб за това не смей да съдишВиж си подписа и тогава говори, кой-какъв е:
човешкия живот струва 2.5лв,толкова струва един патрон
Руски лицемер долен
За глупав и неук човек като теб реакцията ти е нормална обаче
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Ако е цитат от някого, той се слага в кавички и след него се посочва източникът му! В противен случай си приписваш авторство!
Споделям факти приятелю, не убеждения. Историята достатъчно добре е показала, и сега дори още повече показва, как тоя който не се бори за живота си, не го заслужава и съответно го губи. Естествено разбирането на една такава тънка диалектика между борба и право, между свобода и жертва, между величие и трагедия, е далеч от плебейския ти, робски морал. Няма нищо по-нагло и отвратително за философския вкус, от претенцията за задължителна любов.
И ти, и дефендър, и повечето пишещи тук, като представители на тоя морал, много обичате да се напъвате за "равноправие" и "справедливост", но това издава само вашата собствена липса на висш, волеви императив - такъв който не пита за позволение, който не се стреми да угоди на стадото - който се утвърждава сам по силата на своето величие.Това издава само вашето неразбиране на какво искате, какво ви липсва, а оттам и неразбиране на собственото ви страдание - откъде и защо произлиза. Като такива "малки" хора, у вас е изключителна заложена тенденцията да обяснявате всичко с външни, независими от вас причини, било то Бог, Сатаната, някакво измислено вселенско тяло олицетворяващо всичко онова, което искате да скриете от себе си и затова го виждате като грозно(онова което ви намеква и подстрекава към собственото ви унищожение ). Винаги някой трябва да ви е виновен. В тези обвинения се намира цялата квинтесенция на съществуването ви. Вие се опиянявате от обвинения, така както всяка "дребна" същност се опиянява от псувни, обиди и изливане на злоба. Това обвинениена другите в зло и неморалност е всъщност вашия собствен катарзис към постигане на една вечно недостижима моралност за вас самите.И докато не можете, но искате да постигнете тая моралност, то сте во веки обречени да виждате сянките на неморалност навсякъде около вас (или и във вас, за християните).Оплакването и съжалението, като израз на нисша душевност, ви създават един морален подиум, където волята за власт намира своя отдушник, макар и в противоположна на целта на тая воля посока. Така зад всяко обвинение, всъщност стои воля за отмъщение. Вие упреквате други за самочувствието и волята им, защото сами не можете да си ги позволите. Източник на вашата позиция е самообвинението инструментализирано като морален и политически съдник.
Няма кой знае каква разлика между това да обвиняваш другите или да обвиняваш себе си - първото е характерно за "борците за равноправие", а второто за християните. Общото в случая че някой трябва да е виновен, тоест вие избирате отмъщението като решение на собственото си страдание. Оттам насетне е само въпрос на потребност към какви обекти жаждата ви за мъст ще се насочи.
Последно редактирано от Alucard666 : 12-30-2016 на 12:15
Докторе. Означава ли, че не ти пука за чуждото страдание?
Какво имаш предвид под "дали ми пука" - дали съм против чуждото страдание и страданието изобщо? Дали бих направил нещо за да предотвратя чуждо страдание? Не, смисълът на страданието се разкрива в трансценденцията, така както смисъла на трагедията се разкрива във величието. Но това че не съм против, не значи че съм за, въпреки че доста плоски хора ще го разберат така. Така или иначе, всеки е отговорен сам за своето страдание и как ще го канализира. Не ми е обект на интерес да оценявам чуждото страдание, още по-малко пък да се правя на загрижен и действащ против него. Тези, които виждат собственото си страдание като причинено от другите, са същите които привиждат собственото си спасение в спасението на другите.Това е наивна, малка игра.
Последно редактирано от Alucard666 : 12-30-2016 на 12:58
Тоест не ти пука, че едни хора са под робство? Ако притежаваше сила, щеше ли да желаеш всички хора да се просветят и в крайна сметка, да живеят в мирно съжителство? Какво е това величие? Това не е разумно. Да смачкаш мравка, защото е по-малка и слаба от теб? Е, това ли е величие? Величие не е ли нещо, което да създадеш, да подпомогнеш с любов, да има положителен напредък, да има смисъл. А не просто една игра на кой е по по- най. Кой да ти бръкне в джоба.
Аз пък вярвам, че може да се живее по -мъдро и с повече любов, да няма страдание.
Защо да не е възможно?
Ти не страдаш ли някога?
Как успя да не стадаш?
Да, трябва да го изпиташ, за да го разбереш... Но това е по-скоро липса на ум, защото хората постоянно го изпитват и постоянно си го създават.
Последно редактирано от golemiq_korab_minava : 12-30-2016 на 13:16
Написал си си една автобиография, която няма нищо общо с казаното от мен. Нещо ми подсказва, че целта на написаното от теб няма дори претенцията да се докосне до нещата, които разглеждам, а има претенция да бъде просто и само автобиография.
Много хора тук си пишат автобиографиите, уж под претекст, че се изказват за нещо друго. Повечето дори не го осъзнават, още по-малко пък се опитват да прочетат себе си в написаното. Опитай се да прочетеш сам себе си в написаното и ще видиш как дефинициите на думите ти са опорочени от личен багаж и масови заблуди и едва тогава ще можеш да вникнеш в моята перспектива. А дотогава, можем само да си играем на развален телефон. Но ок, виждам че имаш желанието да вникнеш в нещата. Вече на какво е продукт това желание си е твоя отговорност и само ти можеш да си дадеш отговор на това. Аз мога да ти предложа само моя труд, моя модел - ти ако нямаш една широкоскроеност и пластичност в менталното моделиране, това никой не може да ти го даде. Но така или иначе, ето мото виждане:
Някои хора винаги са били под робство, в една или друга форма, тоест винаги е имало робско мислене и морал, но проблема идва едва когато се напираш да правиш господари от тях. Защото така те осъзнавайки собствената си низост и положение, те винаги ще се опитват да я направят валидна за всички - да принизят всички до тяхното ниво, в стремеж да избягат от тая низост. Ето от тук тръгва генезиса на идеята за равноправие. Не случайно тая идея за равноправие винаги започва от идеята за несъществуваща несправедливост и съответно кулминира в желанието за справедливост (Революция, Деня на страшния съд и др подобни). За роба е винаги правило да обвини господаря си за своето робство, вместо сам да стане господар. Нали тъкмо затова е роб. Нали тъкмо затова сега с такава бурна фанатичност се цели да се свали всякаква форма на авторитет, понеже някой може да се обиди и да се припознае като по-нисш в лицето на тоя авторитет. Не случайно днешния Бог са парите, защото в тях робите могат да се привиждат с господарски одежди. Изобщо тоя проблем с робското и господарското е твърде сложно развит във времето, за да бъде разбран само от позицията на днешните реалности. Един човек неминуемо трябва да се запознае с историческото развитие на морала и свързаните с него прослойки и конкретни индивиди, от стратифицикацията на древна Индия, през юдаизма и неговото робско отроче християнството, през Платон и древните гърци, през събитията водещи до френската революция, Маркс и социалистическата идея, та чак до сега.
Ако всички хора бяха просветени? Това не е ли парадокс? Как може да има просветени, без непросветени? И ако всички бяха просветени, това не обезсмисля ли всякакво просветление? И защо към мирно съжителство? Колко много болнавост, скука и самопрезрение има в едно такова желание за мир.... не, не желание, а изискване! Ти не желаеш мир, а го изискваш! , Желаещията, осъзнаващ се като такъв, никога няма претенцията че желаното му се полага, още повече че е възможно да получи желаното, само защото го желае. Напротив, великия човек желае тъкмо защото не му се полага. Само болнавия ще си измисли всякакви причини защо нещо му се полага, когато сам няма волята да го завоюва.
Представи си за момент че си Бог и пред теб има табло с бутони за всяко едно твое желание. Това не обесмисля ли желаенето изобщо? Не мислиш ли че в това огромно изобилие от неща, които можеш да получиш, накрая ще ти омръзне и ще натиснеш бутона, на който пише "Изненада". И тогава ще видиш че цялата тая хипотетична картина с теб като Бог е напълно реална. Та , т.нар. свободна воля е неразривно свързана със случайността и неопределеността. Тоест, волята не може да съществува без тях. И сега ти ми казваш, "ама моята воля не иска неопределености, не иска хаос и случайност, а ред и мир." Е, как очакваш волята ти да надделее тогава, когато сама реже клона, на който седи?
Но това не е перспективата на мачкащия! Това дори не е перспективата на тоя който гледа мачкането. Не, по скоро това е перспективата на мравката! Аз не отричам съществуването и на двете перспективи, но въпроса ми е защо избираш да гледаш на себе си като смачкана мравка? Действително само мравката би обвинила мачкащия че я мачка, защото е по-малка и слаба от него, докато мачкащия дори не е разбрал, че я е настъпал. Този който крачи с големи стъпки неминуемо ще смачка няколко мравки по пътя си. Такъв е фундамента на закона на волята. А тия, които са малки, винаги ще се чувстват смачкани.
За мен ценноста на едно нещо никога не се изразява в постижението на неговата цел, а в цената която трябва да се плати за това постижение. Ето защо величието никога не може да бъде сведето до нещо позитивно или полезно, така както се приема в обществото. Величието винаги стои отвъд границите на доброто и злото. Единствените граници в които попада са красивото и грозното. Но какво човек приема за красиво? Красиво, само за себе си е безсмислено понятие. В оценяването на нещо като красиво, човек сам идеализира себе се в ролята на съдник, тоест човек сам се кланя на себе си защото се поставя като мярка за красиво и съвършенно. Всичко това иде да покаже че човека е първия и единствен източник и живо основание на естетиката, тоест идеята за красота не може да се разглежда като нещо обективно и независимо от човека.
С това се постановява егоизъм във всеки морал и всеки морал претендиращ за неегоизъм(като алтруизма) е пълно лицемерие. Поради същата причина, егоизма може да се срещне както във форма на величие, така и във форма на нещо отвратително, противоестествено и "малко". Егоизма е същността на великия човек, но когато той се замаже и дегизира във формата на робски морал, идеите за любов, солидарност и справедливост са естествените продължения на такъв морал.
Целта на никой велик и свободен не е да се покаже кой е по-по-най - това е тъкмо занимание на робите. Тия проблеми съвсем не го тревожат.
Защото без страдание няма удоволствие. Силния не става такъв без необходимост. Великия става велик тъкмо в лицето на опасността. Свободен е само воюващия със света и със себе си.
А ти как успя да страдаш
Последно редактирано от Alucard666 : 12-30-2016 на 15:13
Днешното робство, а може би и преди години - се свежда до манипулация над човешкото съзнание.
Когато един човек е държан в невидение и празнота, то естествено ще може да бъде контролиран и използван. В това са вклчени не само културите, но и медиите, религиите, образователната система..
За съжаление хората нямат толкова силно интелектуален потенциал, за да могат да се борят, а още по-малко - за да създават и творят светове.
И се получава точно това, за каквото използваме животинския добитък.
И може би си прав до някъде, но и грешиш от друга страна.
Защото такава цивилизация е обречена на гибел. Защото войните не СА творение на Божията сила, която в съвкупността си би следвало да е едно цяло, а не разделено на различни сектори. И какво правят хората в господството си да се налагат над всичко останало, да владеят всичко?
ПоТоп е доказано, че е съществувал. Доказано е, че е имало изчезнали цивилизации, много по-развити от нас. : ) Ако така продължаваме и ние ще изчезнем. Никаква еволюция няма на съзнанието, свръзана с омраза или изкуственото пречиняване на смърт и разруха.
Като цяло обаче никой не е казал, че владетелите са толкова осъзнати същества.
Какво мислиш за монасите в Непал?
Последно редактирано от golemiq_korab_minava : 12-30-2016 на 15:37
И кои е отговорен за тая манипулация - манипулиращия или манипулирания, който в следствие на неосъзнатост предоставя възможност да бъде манипулиран?
И кой по точно те държи в неведение и празнота, когато целия свят в момента е достъпен на върха на пръстите ти?
Потенциал има, бих казал дори огромен. Няма воля, няма смелост...
"Това ще се направя, че не съм го видял" - Орхан Мурад
Тук нищо не разбрах. Перифразирай.
Не съм в настроение за конспиративни оргазми. Ако искаш да си чешеш егото със страшни историйки за потопи, извънземни и илюминати, няма проблем. Но за мен тия въпроси са толкова далечни и недоказуеми, че подобно на въпроса с Бог, изобщо не си струва да ги разглеждам, дори и от просто любопитство. А твоето отношение към тия въпроси определено не показва чисто любопитство, а има някаква психологическа предпоставка да утвърждаваш нещата като "истински".
За всеки същински откривател и евристик, нуждата нещо да е "реално", "истинско" и "вярно" е напълна безсмислица. Откривателите работят с модели, теории, предположения, вероятности, условности, коефициенти на адекватност. Никой евристик не се занимава с истината, защото такава няма. Всеки изведен принцип или правило винаги се намира в някакъв контекст, тоест всеки принцип е валиден в някакви граници. Що се отнася до фактите, с които се гради модел - прочитането нещо, някъде, с претенцията че е факт съвсем не го прави факт. Факт е когато сам можеш да го провериш - тук и сега, само с наличното. Ти ходи ли да светиш на Нои, че разбра за потопа? Влезе ли в космически кораб, поговори ли си с извънземните? Спусна ли се до дъното на Северно море(или там където се намира) за да намериш Атлантида? Естествено че не.
Неосъзнатия няма как да е виновен, когато е неосъзнат. Осъзнатия е винове за действията си над неосъзнатия. Макар че истинския осъзнат ще знае какво прави.
Колко държави посети в реалността, за да твърдиш, че целия свят ти е на върха на пръстите? Знаеш ли какво се прави в НАСА ? Влезе ли под тайните подземни бази и градове, за да знаеш какво има ?
Потенциал има, но той е манипулиран, за да не се прояви. Още от възпитанието на децата тръгва всичко.
Какво да ти дефинирам - нямам ясни доказателства.
Ти искаш 100% доказателства, само че такива не съществуват.
Щом истина няма, няма и една реалност. Да.. Има много реалности.
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
