Тема за Дискусии и Разногласия

[defender]

"Не е така — възрази Заратустра, — ти си направил от опасността твое призвание — в това няма нищо, което да заслужава презрение."

ПП: Тоест, човек нарочно трябва да предизвиква опасност около себе си ли и сам да се стреми към това да му гадно. И с какво този болен мазохизъм кореспондира с волята за власт?

[Knispel666]

Не е болен мазохизъм. Идеята е че хората се опитват по всякакъв начин да си осигурят сигурност и защита от света, а с това стават единстевно по-слаби. Това са щастливите, последните хора, които обрисува Ницше.

[Knispel666]

Как разбираш, че на пътя по моста, не си се вече провалил и не си станал безумен, след като безумния човек не може сам да определи себе си, че е станал безумен? Затова трябва външно лице-специалист, но ти нали не вярваш и на тях?

Нарочно постнах оригиналния текст, щото там не се говори нищо за проваляне и ставане безумен. Това са някакви православни брътвежи на хора, които явно нищо не разбират от философията му.

[defender]

Не е болен мазохизъм. Идеята е че хората се опитват по всякакъв начин да си осигурят сигурност и защита от света, а с това стават единстевно по-слаби. Това са щастливите, последните хора, които обрисува Ницше.

Една от съставните части на волята за власт не е ли стремежа към сигурност. И ако да, то тогава ти ми казваш, потисни реализацията на волята за власт, защото така ще станеш слаб.

А на друга място Ницше казва, че потискането на волята за власт е слабост.

[Knispel666]

"Няма никакъв дявол и никакъв пъкъл.!"

Тогава, защо изобщо има страдание. Ако има страдание в света, значи трябва да има е зло, което е обладало света и човека и е източник на страданието. Заратустра отрича очевидното, без да дава рационален отговор. Защо трябва да вярвам на него, а не на Иисус за това, какво става след смъртта и дали има дявол?

Страданието е учител и градител на характер, затова и свръхчовека се стреми към опасността, вместо към сигурността.

[Knispel666]

Една от съставните части на волята за власт не е ли стремежа към сигурност.

Това пък откъде си го измисли.

[defender]

Нарочно постнах оригиналния текст, щото там не се говори нищо за проваляне и ставане безумен.

Когато въжеиграча загубва равновесие и пада от въжето, точно този момент не олицетворява ли загубата на контрол над себе си, а безумството не е ли всъщност загуба на контрол над себе си?

[Knispel666]

Една от съставните части на волята за власт не е ли стремежа към сигурност.

Това пък откъде си го измисли. Сигурността е липса на хаос.

" Време е вече човек да си постави цел. Време е човек да засади кълна на своята върховна надежда.

Все още неговата почва е достатъчно богата за това. Но тази почва ще обеднее един ден, ще загуби силата си и нито едно високо дърво не ще може вече да покълне в нея.

Уви! Ще дойде ден, когато човек няма вече да хвърля стрелата на копнежа високо над човека, а тетивата на лъка му ще е отвикнала да свисти!

Казвам ви: човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда. Казвам ви: още имате хаос в душите си.

Уви! Идва времето, когато човек не ще роди вече никаква звезда."

[defender]

Това пък откъде си го измисли.

Ми вселената и всяка система се стреми към равновесно положение ве. Предполагам и волята за власт се стреми към това. А равновесно положение не създава ли сигурност в системата?

[defender]

Сигурността е липса на хаос.

Напротив, в този свят самата сигурност е хаоса или по-точно хаоса е сигурността.

Сигурността е липса на хаос в рая. В този свят сигурността е в тържеството на хаоса или по-точно в смъртта.

[Knispel666]

Когато въжеиграча загубва равновесие и пада от въжето, точно този момент не олицетворява ли загубата на контрол над себе си, а безумството не е ли всъщност загуба на контрол над себе си?

И как очакваш да спечелиш някакво истинско познание за себе си, ако не рискуваш да загубиш контрол над себе си. Контрол над себе си се добива тъкмо в ситуациите когато може да го изгубиш.

Както и в примера с въжеиграча - как може човек да се научи да ходи по въже и да пази равновесие, ако не започне да ходи по въжето, с риск да загуби равновесие.

[Knispel666]

Напротив, в този свят самата сигурност е хаоса или по-точно хаоса е сигурността.

Сигурността е липса на хаос в рая. В този свят сигурността е в тържеството на хаоса.

Сигурност в смисъл на осигуреност, защитеност и безгрижие, а не сигурност в смисъл че със сигурност има хаос в света. Тъп ли си или имаш естествен талант да се преструваш на такъв?

[Knispel666]

Ми вселената и всяка система се стреми към равновесно положение ве. Предполагам и волята за власт се стреми към това. А равновесно положение не създава ли сигурност в системата?

Не, защото равновесното положение не е статично и винаги в него има някаква динамика, която се явява точно в борбата между реда и хаоса, между сигурноста и несигурността.

[defender]

. Контрол над себе си се добива тъкмо в ситуациите когато може да го изгубиш..

Контрол над себе си се добива, когато не ти пука от резултата. Тост, когато презреш суетата на този свят. Когато живееш този живот не поради страх от смъртта, а от любов към Бога.

[Knispel666]

Контрол над себе си се добива, когато не ти пука от резултата.

По-скоро да не ти пука от резултата е следствие от добития контрол над себе си. Самия непукизъм не ти дава контрол над себе си, а само условен контрол върху резултатите.

[defender]

Няма как да придобиеш контрол над себе си в този свят, където равновесното положение на системата е хаоса. Контрола над себе си не е дар на този свят, а на Бога. Това е истинския контрол над себе си, всеки друг контрол над себе си е привиден и лъжлив.

[defender]

Е те тва ако не е докторчето, като малък :

[Knispel666]

Когато въжеиграча пада, и всички други се разпръсват, а само Заратустра остава на място, този контрол над себе си, в лицето на хаоса, дали му го е дал Господ, еи така от нищото, или тои сам го е придобил?

[defender]

Когато въжеиграча пада, и всички други се разпръсват, а само Заратустра остава на място, този контрол над себе си, в лицето на хаоса, дали му го е дал Господ, еи така от нищото, или тои сам го е придобил?

Мисля, че му го дава вярата в думите на Заратустра (чиито твърдения са само догадки).

ПП: Думите на Заратустра за след смъртта, си е някаква идеология или религия.

[defender]

Чакай-чакай, ти за контрола на въжеиграча пред лицето на смъртта ли говориш от къде го е придобил или за контрола на Заратустра, че е останала на място - отговора и за двамата е, че този техния контрол идва от думите и философията на Заратустра за след смъртта (в които въжеиграча и самия Заратустра вярват), тези думи са си чиста религия.

ПП: Относно за след смъртта, предпочитам да вярвам на думите на Възкръсналия, Който е имал свидетели и ученици, а Заратустра ми мяза просто на дървен философ.

[Knispel666]

Говорех за Заратустра. И как това, което Заратустра казва за смъртта има нещо общо. Аз не виждам всеки атеист да има такъв контрол над себе си. Повечето, досущ като тези от тълпата, биха се разбягали, при гледката на падащ отвисоко човек. Въжеиграча впрочем също не е атеист и си мисли че дявола идва да го отведе в пъкъла, а едва в сетните си мигове разбира че ад и дявол няма, с което го връхлита ужаса от заключението че тои е просто животно, обучено да ходи по въжета, на което Заратустра казва че живота му заслужава признание, а не презрение, понеже е направил от опасността свое призвание. След което въжеиграча умира, протягаики ръка в знак на благодарност.

[defender]

След което въжеиграча умира, протягаики ръка в знак на благодарност.

А защо изобщо изпитва чувство на благодарност, не е ли защото думите на Заратустра му дават контрол над себе си пред лицето на смъртта.
Друг е въпроса, че щом вежеиграча е излезнал да ходи по въжето още преди Заратустра да му каже тези думи, значи той е бил неподготвен и изобщо е нямал контрол над себе си и се е страхувал да не умре и да не отиде при дявола. Заратустра е постъпил много подло, защото той първо трябваше да му каже тези думи на въжеиграча, още преди той да излезе на въжето. Оттам въжеиграча излиза без да има контрол над себе си и най-вероятно заради това и е допуснал да изгуби равновесие на въжето и да умре. От което следва, че Заратустра по-скоро е целял смъртта на въжеиграча, а не неговото превръщане в Свръхчовек.
Заратустра тук е използвал Свръхчовека, само за примамка, с която да прилъже човека да тръгне по въжето, като му обещава да стане бог, но всъщност го води до смърт. (Като същински дявол - спомни си случката в рая - дявола казва :хапнете от ябълката е ще станете, като богове, свръхчовеци).

Според мен самият Заратустра е дявола, но който се представя на въжеиграча за ангел и спасител и затова го е прилъгал да тръгне по въжето към Свръхчовека, неподготвен.

[defender]

заслужава признание, а не презрение, понеже е направил от опасността свое призвание.

Това е другото противоречие на дявола "спасител" Заратустра. Той казва на въжеиграча, че не е животно и че не заслужава презрение, защото е направил опасността свое призвание. А в същото време му казва, че смъртта не представлява за въжеиграча никаква опасност. Следователно щом смъртта не е никаква опасност за въжеиграча, то значи опасността не съществува и се обезличава думата "опасност" от смисъл, а по този начин се обезсилват и думите на Заратустра, че въжеиграча не е животно и не заслужава презрение. Напротив обезсилвайки опасността, като понятие, Заратустра така точно това твърди, че човек всъщност настина е дресирано животно, което заслужава презрение. Но пред очите на умиращия просто дрънка врели некипели, колкото докато умре.

Изобщо много хитър дявол е Заратустра

[defender]

Ако въжеиграча не може да бъде свръхчовек без опасността, то значи смъртта трябва да е опасност, а смъртта става опасност, защото има дявол. Ако смъртта не е опасност за човека (т.е. ако няма дявол) значи няма й свръхчовек, а имаме само едно презряно животно.


Е, или има дявол, или Заратустра просто плямпа дървени философии за свръхчовек.

[defender]

Доктор, как си сигурен, че това, което вършиш е продиктувано от волята за власт, а не някоя наложена ти, чужда, манипулаторска воля, която е успяла да те заблуди?